Градчето Неделино е разположено по течението на река Неделинска, между общините Златоград, Ардино и Джебел. Родопската община заема централният южен дял на Средните Родопи и обхваща територия от 102,3 кв.км, при надморска височина от 450 до 1200 м.  Намира се на 15 км от гр. Златоград, на 30 км от гр. Ардино и на 60 км от областните центрове Смолян и Кърджали.

 Неделино е най-известно със своя „Неделински двуглас“. Това е специфично пеене, което не съществува никъде другаде и се пее на кварти и секунди. Николай Кауфман пръв открива явлението „Неделински двуглас“ и пише за него. Едни от най-изявените изпълнителки на Неделинския двуглас са Сестри Георгиеви, които първи осъществяват записи, и Сестри Хаджиеви, които 2000 г. издават албум в САЩ.

Благодарение на планинско-хълмистия релеф и преходно-континенталеният климат, с полъх от Беломорието това място е гостоприемно и през четирите сезона. Посещението ви тук може да се превърне в истинско приключение ако обичате планината и сте решили да пренебрегнете клишетата на масовия туризъм. Защото макар и млад административен център, Неделино е притегателно място, заради историята и културата си. Неделинската земя е била обитавана още през хилядолетията преди Христа. Като най-ранните археологически находки в региона са датирани от епохата на енеолита.

Живописните ждрела на България

 По исторически данни градът е формиран от скитнически племена наречени „мечкари“, които обитавали района на Южна България и извършвали различни по вид услуги - ганосване, изработване на дървени сечива и посуда, вкл. гадаене. След опит за заселване в с. Старцево са прогонени на 4 км в северна посока и през долината на река Неделинска, където решават да се заселят за постоянно. С годините се формира и сегашният град Неделино. Някогашното селце Узун дере, което в превод от турски език означава дълго дере  се превръща в красив център, който от 1934 година носи името Неделино. Името идва от върха „Света Неделя“, в чието подножие е разположен и самият град. В гр. Неделино има дванадесет римски моста. Затова и легендите свързани с тях са много. Живо е преданието за смъртта на млада невеста, чийто съпруг – майстор на мост, вградил сянката й в основите, защото “изграденото през деня нощем се събаряло”.   В състава на община Неделино влизат 14 села.

 В съзнанието на поколения неделинци годишният цикъл е маркиран от две дати – шести май (Адралез) и седми ноември (Касъм). Времето измерват като отброяват дните от Касъм до Адралез и от Адралез до Касъм. Тези два дена съответстват на Гергьовден и Димитровден от християнския календар. Това са дните, които бележат началото на лятото и началото на зимата.

 Гергьовден в Неделино се празнува три дни, което също е отлика от националната културна традиция. На особена почит в Неделино е изворната вода. Наред с чистотата и благодатта в народните вярвания изворът е обиталище на водни духове и джинове. Навсякъде в региона ще срещнете чешми (най-често край път), построени “за хаир”, но и освободени от зли и демонични същества. Във вярванията на хората тук с особена здравеносна сила е надарена изворната и минерална вода на Адралез.

Доспат ще ви омая с обаяние и прекрасни гледки

 Десетки са местата в този район, които местните ревниво пазят, но и с гордост показват на всеки гост. Свещено място и за хората от целия район е Връх Света Неделя. Той се намира на 7 км от Неделино, по пътя за Златоград, в отсечката между Неделино и Старцево. Лесно ще откриете новия асфалтиран път, криволичещ под дебелата сянка на гъстия лес. Върхът е уединен, без седловини и доминира над другите планински възвишения и върхове. Той е с широк обзор и далечна видимост: на югоизток, над гр. Джебел, старата островърха крепост Устра на изток, над гр. Неделино, планинският масив Алада; на север, между гр. Неделино и с. Падина, Ардинско – връх Св. Илия; на северозапад, над Загражден, връх Каракулас и малко по на юг връх Бучовица – над с. Ерма река и връх Костадин – връх Чалът с манастирите над град Ксанти и исполинската скала Момин камък. Връх “Св. Неделя” е висок 865м. От него при хубаво време и с повече късмет, може да се види най-високият връх на остров Самотраки в Гърция и Бяло море.

 Билото е обрасло в многовековна дъбова гора, която крие манастирската сграда и другите помощни постройки, опасани от крепостна каменна стена. За тях се смята, че са останали от римско време. Според местни историци, върхът „Света Неделя“ е бил удобен за за крепост – за отбрана и сигнализация на далечни разстояния. Палели сигнални огньове, чиято светлина се виждала чак в Беломорието. И днес при ясно време в далечината може да съзрете проблясъка на гръцкото море. Това и обяснява самото построяване на крепостта точно тук. А сега между древните останки ви очакват широко отворените врати на обновения параклис Света Неделя.

 Крепостта е служела за отбрана и укритие и по време на османското робство, когато стотици българи търсели закрила от светицата. Каменна плоча, сложена на видно място в параклиса, разказва за Гаази Сефедин паша и ордата му, които месеци наред обсаждали манастира, обричайки хората вътре на глад и жажда. А заповедта била: Бастисайте манастира.Камък върху камък да не остане, а гяурите избийте до крак! В един хубав есенен ден на стената излязъл човек – като сянка излязла от гроба. Изтръпнали от страх и ужас, под стената се струпали еничари. Тогава човекът – скелет едвам чуто промълвил: Всички са мъртви и аз ще умра, но от нашата кръв ще се родят онези, които ще освободят земята ни. Казал това стареца и паднал с отворени очи, сякаш и в смъртта си искал да вижда планината – красива като приказка.

 Векове след това вярата в Света Неделя е все така силна. Който и местен да срещнете на върха, ще ви разкаже за тукашния имам Ахмед Куцов, който се споминал преди около десетилетие. Макар и мюсюлманин, дядо Ахмед силно вярвал в светицата, затова живеел в колиба до самия параклис. Когато бил по-млад, се разболял тежко, а лекарите не му давали никаква надежда. Докато една нощ не се пробудил от лек ветрец, който го погалил като нежна девическа длан. Когато отворил очи още сънен старецът зърнал силна светлина през процепите на старата дървена врата. С разтуптяно сърце Ахмед прекрачил прага, а пред него млада и красива стояла Света Неделя. Имамът смирено коленичил пред Светицата, а сълзите кротко се стичали по лицето му. И тогава тя му рекла: Стани човече вече всичко е наред. Вярата ти в мен те спаси. Усмихнала се благо и сетне бавно се изгубила в светлина. От тогава Ахмед живял още 19 години без да боледува, но не минавало и ден без да запали свещичка в храма на светицата и без да твърди, че „мястото не е празно.“ Днес Света Неделя освен, че приютява вярващите и надяващите се на чудо, събира млади и стари – дошли просто да вдишат глътка чистота и спокойствие. Някогашните сламени колиби сега са превърнати в кокетни бунгала. Единственото условие е да оставите всичко така, както сте го намерили – чисто и подредено.

 Планинската верига се пресича от Шахинската и Лъджанската река, които се събират при село Мемково и през гара Карлъкьой при залива Боругьол се вливат в Бяло Море. В ясно време от върха по течението на реката, се вижда Бяло море. От нея започва планинската верига Гюмюрджински карлък, чиято най-висока точка е връх Вежката (1500 м надморска височина). На югоизток тя се снишава и образува прохода Маказа, през който минава пътят Гюмюрджина-Момчилград. Подравненото било на връх Св. Неделя е обрасло в многовековна дъбова гора, която крие манастирската сграда и другите помощни постройки, опасани от Крепостна каменна стена, останки от стълбища, пътеки и други. Върхът и крепостта били мощно отбранително съоръжение в борбите срещу турските завоеватели. Затова още в първите набези крепостта е опожарена и опустошена. Но и в годините на робството тя продължава да бъде символ на българщината, на съпротивата срещу потисничеството, националната и духовна асимилация, дискриминацията.

 Покрайнините на Община Неделино предлагат още множество пътеки, по които можете да бродите сред вековни гъсти гори, скалисти върхове, над просторни била – покрити с килими от цветя, да видите буйни реки и водопади, които спират дъха. А градинките на местните са пълни с цветя. Когато сте тук, не пропускайте да стъпите на още една местност забулена във вековни тайни - Белите камъни, която местните наричат Белото камене. Ако слизате от връх “Света Неделя“ следвайте маркировката на екопътеката, която ще ви изведе до Белите камъни. 12-километровата екопътека е същевременно и модерна велоалея, както и идеален път за преход с лек автомобил. Тракийското светилище посветено на бога Слънце “Белите камъни” Ви предлага изглед, обхващащ почти целите Източни Родопи – низ от планински вериги, долини, гори, китни села и градчета. Археолозите казват, че траките са поставяли в цепнатини на скалите монети още през V в. пр.Хр., като дарове за подземните богове.

Неделинският двуглас

 Мелодия чиста, горда, красива и изстрадана. Неделински двуглас. Заслушвайки в съзвучието и песента разбираш не с наука, а със сърцето си защо е толкова уникален този двуглас, защо той се е прочул повече от самото място. За него казват, че корените му се крият още в тракийско време. А неделинци казват – пеем го откакто се помним. Песента се ражда като любовна закачка. Запявали момите от едната махала на някогашното селце Узун дере, а след тях веднага поемали ергените и така се надпявали с часове с песни – любовни послания. Но и не само любовта е възпявана. Бавно и тежко те разказват за онези черни времена на робство, когато башибузукът затрил половината население, а останалото потурчил. Оплакват стотиците синове и дъщери дали живота си за българщината във водите на Турчин мост.

Забърдо - родопско село с дух и красота

 Заради хубавите песни, уникалното съзвучие и неповторимата емоция и заряд, който носят, през първите три дни на месец септември вече по традиция всяка година градът на двугласа се превръща в столицата на фолклора, и то не само на българския. Защото именно тогава започва и международния фолклорен фестивал. Да се надпяват и надигрят на неделинска сцена се събират по около 3000 участника, а родопския град се увеличава тройно и четворно. Като в приказките за три дни тук може да потънете в палитра от цветове, звуци и песни.

 „Неделино представлява един „двугласен остров“ в „едногласното море на родопския фолклор“. Това определение дава по време на проучванията си в региона академик Кауфман, който открива музикалния феномен и го представя пред научните среди. Като единствен случай на двугласно пеене в Родопите, подобно на шопското, граовското, пиринското, то привлича вниманието на изследователите още в средата на миналия век. Празникът няма да загине, защото най – голямото богатство на неделинци е в душите им, убедени са фолклористи.

Турчин мост

 Интересна е историята на малкото мостче, което е само на 3 километра западно от града и населението го нарича “Турчин мост”. Дошъл някога в града един турски паша и разположил войската си в ливадите на месността Кулята. Той заповядал да доведат жителите на селото и махалите му при мостчето. Еничарите с извадени ятагани застанали като жива стена на моста, а неделинци били заставени да минат един след друг от левия на десния бряг на реката. Там ги чакала голяма купчина фесове и чалми. Поверието разказва как множество глави били отсечени и хвърлени в водите на Неделинска река. Живи били оставяни само тези които приемали турската вяра. От там идва и Неделинската пословица „Чалмата или Главата“. Пак според легендите носещите из града в началото на Потурчването в Неделино започва с небивали жестокости. На всяко неделинско семейство било наредено да докарат по един товар с дърва при тогавашната църква, купата с дърва станала по висока от църквата. След това всички хора трябвало да се съберат край църквата, турският началник попитал събралите се хора дали ще се потурчат, те взаимно отговорили „НЕ“, тогава турчинът задал на попа същия въпрос и той отговорил с същия отговор „НЕ“, тогава той бил изгорен. Малцината, които се изплашили и приели мохамеданската вяра, били отделени в близка местност, наречена след това “Хубавото”, защото били приели „хубавата, правата вяра“.

 Песен разказва за Гаази Сефедин и еничарите му, които като гладна глутница вълци докарали местното население до моста – повечето жени и деца. Грозно и страшно ехтял гласът на пашата. Със запенена от злоба уста и кървав нож в ръка Гаази искал гяурите да си сменят вярата. Дори обещавал чували с жито на онези, които приемат неговата вяра. Песен разказва за младата българка Марина. Сред тълпата от насълзени и ужасени лица турчинът съзрял чистата хубост на момичето. Погледът му се загубил в дълбоките – сини като езера, очи на девойчето. Издърпал я най-отпред и я поискал за себе си. Вбесен от твърдостта на отказа, който прочел в погледа й, веднага й заповядал да приеме исляма.

 Живота си ще дам , но вярата си никога!, били последните думи на красивата българка. Погледнала изедниците право в очите, сетне безмълвно сама скочила в тъмните бучащи води на реката. Окуражени от вярата й, същия ден стотици мъже и жени, та и деца, сами сложили главите си на дръвника – умирайки с христовата вяра на уста. Тези, които останали живи, преминали отсрещната страна на моста, получили по крина жито, след което били откарани в местността Хубеновото. Всички трупове хвърлили непогребани в месността Ямата. Но макар и потурчени, останалите не изтрили спомена за мъчениците, а разказвали историята. А на красивата и горда Марина кръстили и върха, под който се смята, че девойката спи вечният си сън.

На гости

 Във всяка втора къща в Неделино целогодишно се предлагат стаи за гости и домашно приготвени гозби. Ако пък не сте почитатели на семейният уют, а предпочитате удобствата на хотелите, то може да избирате между хотелиерската база в самия град или да се качите на хълма над града, където се намира луксозния комплекс „Замъка“.  В самия град отскоро откриха врати първокласни къщи за гости, в които Ви очакват удобни и уютни стаи и апартаменти, ресторанти, механи.  Тук може да вкусите и автентичния родопски качамак от пшеничено брашно и картофи. Домакините организират преходи и лагеруване до местни забележителности.

Връх Алада

 Върхът – гордост на хората от неделинския край е Алада – най-високата точка в този район – 1241 м. Той се намира на 20 км източно от Неделино. В подножието на хилядника се е ширнала зелена поляна, която е идеално място за пикник. В почивните дни и по празници често срещана гледка тук са чеверметата, които въртят хората от съседните села, като Гърнати и Бурево. Смята се, че тук траките са имали свое светилище, което римляните унищожили с идването си, за да построят и един от главните си военни и търговски пътища от Тракия за Беломорието. Пътят бил кръстосван ежедневно от търговци и кервани, които отивали да търсят пазари отвъд Родопите. Легендата разказва, че от римско време, та чак до края на османското робство горите и пътищата тук гъмжали от разбойници и обирджии. Те причаквали и обирали керваните, като често и проливали невинната кръв на пътниците. Знаейки за тази смъртна опасност, много от тях заравяли богатствата си по пътя с надеждата, че ако оцелеят на връщане ще си ги приберат. Митовете разказват, че тук е заровено златно рало.

Крепостта Устра

 Тя се намира на 1015 м височина, до границата с Неделино, в община Джебел. До нея се стига по асфалтиран път, после се продължава около километър- два по широк горски път, удобен за автомобили. Следва и около 30 минутен преход пеш с маркировка, която на места се губи между лабиринта от вековни дървета и гъсталака от папрат и къпинаци. За това, че крепостта е наблизо ще разберете по каменните пътеки скрити във високата трева. След няколко минути пред вас се разкрива и средновековната крепост. Разположена върху продълговат скалист връх, крепостта заема 1 286 кв.м. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м, а запазената височина на стените достига до 10 м. В периферията на крепостта археолозите са разкрили основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за храна.За крепостта се смята , че била построена през 12 – 10 век пр. Х. от траките. Като е служела не само за отбрана, а и за дом на тракийски военачалници. Смята се, че тук са се взимали едни от най-важните решения на тракийските племена, провеждали са се големи празници и мистични ритуали. Според някои византийски хронисти, по време на война обикновеното население, което живеело в подножието на крепостта, влизало ведно със стадата си между непристъпните и стени и от скотовъдци и земеделци се превръщало във войни.

Снагата на Струма невеста държи Кадин мост в Невестино и до днес

Легенди разказват, че в по-късни години Устра е била владяна от византийци и по-малко от българи. Някои свързват крепостта с Момчил юнак в борбата му с турските поробители. Византийските хронисти са оставили имената на главните крепости на Ахридос, които в по-голямата си част са локализирани. Областният център в 13-14 в. се е наричал Мнеакос и се е намирал в непосредствено до днешния главен град на Източните Родопи, Кърджали. Западната посока се е пазела от непристъпната Устра, а пътят по р. Арда към Одрин – от намиращия се до стената на яз. „Студен кладенец“ Ефраим. Северът се е охранявал от древния Перперикон, докато в централната и южната части са се намирали по-малките и нелокализирани още Кривус и Патмос.

Маноловата дупка

 Най–новата атракция на Неделино е открита само преди десетина години. През ноември 2010 г. пенсионерът Митко Манолов намери огромна дупка в горския си имот в местността Манолови колиби на 3-4 километра от града, докато откъртваше дънера на отсечен преди това вековен дъб. Неделинецът бръкнал с дръжка на гребло в дупката. После намерил въже от почти 6 м, вързал в края му камък и го пуснал в зейналия отвор, широк 1,5 м. Не намерил обаче дъното. Метнал и камъни, но не чул звук от падане. Помислих да не е някакъв стар масов гроб, от времето на турците, казва Манолов.

 Съвсем наблизо е старият римски мост, който местните наричат Турчин мост. За да не падне някой преминаващ съобщил в общината, а от там сигнализирали на тел.112. Трима спасители алпинисти от Гражданска защита дошли на мястото. Единият от тях се спуснал в дупката на 24 метра дълбочина. Той обаче също не стигна до дъното й, разказва кметът Илия Вълчев. Чул шум на вода вътре, а стените били от много гладък камък. Затова се предполага, че отдолу тече подземна река. С фенер се виждали стъпало, цепнатина и сив камък. „На мен обаче ми е интересно толкова земя къде е потънала. Там никога не е имало рудници, затова не може да е от някакви мини“, казва Манолов. Според неговите изчисления, за да се запълни само основният отвор, без да се броят цепнатините, ще трябват поне 20-25 камиона пръст. Имотът на Митко Манолов е от 3,5 декара, в него има и вила. Години наред фамилията му е щъкала в района и никой не е пропадал. От общината обещаха проучвания на дупката. А Манолов се зарича, че ако се открие пещера, ще даде част от мястото си, за да стигат туристите до нея. Край града има още една пещера, която не е пригодена за посещение. Картирана е в края на 80-те години. Входът на Годумовата, или Водната, пещера е заприщен от огромен камък. В нея има сравнително малко вторични образувания от сталагмити и сталактити, влиза се трудно.

Източник: www.smolyanpress.net