Село Невестино е разположено на 13 км от Кюстендил, в най-ниската и тясна част на Кюстендилска котловина. Къщите са от двете страни на река Струма и шосетата Кюстендил – Дупница и Кюстендил – Бобошево – Благоевград. Най-значимата природна даденост, а същевременно и природен ресурс с най-значима ефективност за Невестино са двата минерални извора, намиращи се в Невестино.

 Първият е минерален водоизточник „Сондаж №2 хг“, намиращ се в м. Топилата на изхода от Невестино в посока гр. Дупница. Той е известен още от епохата на римския император Юстиниан (ІV в. пр. Хр). Натуралната минерална вода извира от 437 м дълбочина и е с дебит около 30 л/сек. Има висока степен на чистота по отношение на нитрати и амоний. Общата минерализация е 666 мг/л и е подходяща за всекидневна употреба. Според лекарите, специалисти по вътрешни болести, оказва благоприятно влияние при лечението на следните заболявания: бъбречно-урологични, стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни, обемно-еднокринни, хронично-професионални интоксикации и при хора, изложени на вредни за здравето вещества. Вторият минерален водоизточник се намира на входа на Невестино в посока гр. Кюстендил – гр. Дупница. Той е с дебит от 12 л/сек., но водата не е годна за пиене и се ползва за социално-битови нужди. С доброволен труд на местното население тук е изградена обществена баня-пералня.

Вграждането на сенките

 Не са запазени писмени сведения за възникване на селото, но тракийските гробници, намиращи се в близост до минералните извори, говорят за наличието на тракийско селище в древността. За писмени сведения се споменава в регистър от 1576 г. Запазени са обаче легенди и предания за Струма невеста и изграждането на Кадин мост.

 Невестинският район е богат на културноисторическо наследство с паметници от най-дълбока древност. В покрайнините на с. Невестино, в м. ”Мощени” при археологически проучвания е открито неолитно селище, разположено върху речна тераса на левия бряг на р. Струма. В района на с. Ваксево е регистрирано и проучено друго праисторическо селище в м. ”Студена вода”, на левия бряг на р. Елешница. То е единственото, за сега известно, на територията на Западна България, където са застъпени трите праисторически епохи – неолит, енеолит и ранна бронзова епоха, което го прави основен културно-хронологически обект в басейна на Струма. Територията на общината е осеяна с антични селища, могили, некрополи, крепости и градища, разпръснати в селата Невестино, Пастух, Ваксево, Смоличано, Пелатиково, Рашка Гращица и др.

Старите мостове на България

 Най-стойностният архитектурен паметник на културата на територията на общината, е съграденият през 1470г. ”Кадин мост” при с. Невестино над р. Струма. Името му е забулено от красиви легенди и предания. Архитектурата на моста е смесица от антични, средновековни и ренесансови форми, пресъздадени на местна почва. Мостът е изграден с пет свода, дълъг 100 м., издигнат в средната си част и заслан с големи гранитни плочи, оформени от страни с бордюри.

 От южната страна на източния парапет е вградена гранитна плоча с турски надпис, с информация за годината на изграждане. В непосредствена близост до моста, в ниската част до самия разлив на реката е реставрираният Четирски хан, където гостите на селото могат да опитат ястия приготвени по местни рецепти.

Стъпваш по близо 550-годишен мост. Под краката ти спокойно тече Струма и нищо не подсказва, че в една от колоните, според легендите, е вградена любимата на един от майсторите...

 Името на моста идва от турската дума за жена - „кадън“ и в превод означава Невестин мост заради легендите около построяването му.

Легендата за вградената невеста

 Една легенда разказва, че строежът на моста започнал, но не вървял. Тъкмо майсторите издигали част от основите, и през нощта реката отнасяла всичко. Решили, че за да потръгнат работите, трябвало, както повелявала някогашната традиция, в основата на строежа да се вгради жена. Чудили се кой да прежали булката си и решили – която първа на другата сутрин дойде да донесе храна на мъжа си, ще бъде пожертвана. Дошла рано на другия ден Струма невяста, жената на майстор Манол. и – речено-сторено, вградили я в основите на моста. Така и устоял до днес.

В околностите на кюстендилското село Пастух някога е имало шестнадесет църкви

Легенда за султанския подарък

 Има и друга легенда, която разказва, че по времето, когато още нямало мост тук, веднъж се срещнали войската на султан Мурад и българска сватбарска процесия. Уплашили се сватбарите, разбягали се, само булката останала смело насреща. Поклонила се с уважение на султана и го поздравила. Впечатлен от безстрашието на невестата, султанът я запитал какъв подарък иска за сватбата си. „Много трудно преминаваме реката тук“, казала девойката. Разбрал я султан Мурад и поръчал над реката да бъде изграден мост. 

Във всяка колона на моста има по един прозорец, откъдето да се оттича водата при високо ниво на реката.

 Ако сте специалисти по архитектурни стилове, или просто сте минавали по достатъчно каменни мостове в България и по Балканите, ще забележите, че има елементи и от античните, и от средновековните модели. Твърди се, че има и ренесансови форми, но това вече е за напреднали.

Гранитната плоча в единия край на моста, на която на турски е описана историята му.

 Ето превод на надписа: „По високото разпореждане на Исак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който върши добрини с чисто душевно подбуждение, за да получи горе от създателя съответното възмездие, заповядва да се построи в тази страна този свещен мост за безплатно минаване на пътници. Нека всевишният Бог изпълни живота му с радост и веселие. Година 874 (1470)“. Исак паша е бил везир на султан Мехмед II.