Отдалечена от шума и напрегнатото градско всекидневие, Жеравна е съхранила обаянието на планинския пейзаж и декора на възрожденската архитектура, дело на даровити български майстори. Село Жеравна и до днес остава най-съхранения архитектурен и исторически резерват на Балканския полуостров, с най-много запазени паметници на жилищната архитектура – над 200 типични дървени къщи, в монументален ансамбъл. Богатството от архитектурни форми откроява Жеравна като център, в който може да се проследи зараждането и развитието на дървената къща в района. Още от началните години на Българското възраждане тук са изградени къщи, които като архитектурна концепция и художествена украса представляват едни от най-хубавите образци на българското възрожденско жилище. Жеравна, подобно на други селища от района като Котел, Медвен, Градец, Катунище, Нейково и Ичера, е известна в нашата история както със запазените до днес образци на автентична българска архитектура, така и с будния дух на революционери и възрожденци.

Котел - по стъпките на възрожденците

Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна - скок във времето

 През епохата на Възраждането Жеравна дава на България родолюбци като Сава Филаретов, Тодор Икономов и Васил Стоянов - борци за духовно и политическо освобождение на страната ни. А през 1880 г. тук се е родил и израснал талантливия майстор на перото, големият български писател Йодан Йовков. По околните хълмове са се разхождали неговите герои Шибил и Кара Феиз. Звучали са бунтовните песни на Кара Танас и възгласите за свобода на капитан Мамарчев. Ето защо, наред с архитектурните си достойнства Жеравна притежава и голямо историческо значение. Тук Хан Крум през 811 г. е организирал завардването на прохода и е разгромил византийската армия на император Никифор I Геник. Според разказите на Пахимер близо до Жеравна славният Ивайло е разбил византийския пълководец Мурин и неговата 10 000 армия през 1280 г. По време на Османското владичество Жеравна е превърната в едно от първите "войнишки села". Вътрешното й самоуправление се оглавявало от българин, чието задължение било да осигурява войници за султанската армия. През Руско-турската война от 1828 г. жеравненци взели активно участие в борбите за освобождение на своя край, под ръководството на капитан Мамарчев и Кара Танас.

 Ранни летописи свидетелстват, че мястото на днешна Жеравна някога е било заемано от град със славянското име Потук. От времето на византийското влияние X-XII в. селището е познато под имена от гръцки произход като напр. Зервона (в превод "лява река"), от което вероятно е произлязло името на селището "Жервона". С настъпването на османското владичество селището получава първо името Бащина, по-късно - Башкариеси, Башкьой (т.е. главно село) и Жеруна (от "Жерина" - вид данък). През 1835 г. Жеравна е назована с днешното си име за първи път от Райно Попович. Коренът на думата се обяснява със славянската дума "жернов", която значи воденичен камък, заради някогашните многобройни воденици в селото.

 Овцевъдството е основен поминък на населението в Жеравна. Суровините за абаджийските фабрики в Сливен се осигурявали предимно от тук. Освен търговията с вълна голяма част от нея се преработвала в самото селище. Жеравненските майстори на аби и шаяци били известни дори извън страната, в Цариград и Измир, където те откривали работилници. Редом с абаджийството в Жеравна се развивали и много други занаяти като: папукчийство, кундурджийство, сапунджийство, гайтанджийство, куюмджийство.

  Края на XVIII в. Жеравна страда от кърджалийските нападения, при които се разрушават много къщи. Но упадъкът на селото е най-осезаем след Освобождението, когато манифактур- ното производство нанася сериозен удар върху поминъка на населението и много от процъфтелите дотогава овчарски сдружения прекратяват дейността си. Жеравненци изоставяли домовете си и много от запустелите къщи започнали да се рушат.

 Мощният подем на занаятчийството към средата на XIX в. и търговските контакти с много други градове в страната и извън нея поставят началото на нов възродителен процес. Забогателите стопани строят нови големи къщи на два етажа с богата вътрешна украса, която отразява икономическата им мощ. Главната улица на Жеравна става търговски център, което определя и характера на новите сгради там. Те били устроени за производство и търговия. Така селото се превръща в селище от градски тип и в център на търговията в района, който турците с право наричали "Кючук Филибе" - Малък Пловдив. През епохата на Възраждането Жеравна е ярък пример за икономическото, политическото и духовното издигане на българския народ. Икономическият подем се отразява и на културното развитие на селището, свързано с изграждането на множество здания с обществено-религиозно и просветно предназначение. Колкото повече се доближавате до Жеравна, толкова по-силно ще усещате нейното обаяние. Чарът и романтиката на отминалите дни въздействат още при влизане в селото... Наистина си струва да изживеете това!

Източник: www.nch-bg.com

Снимки: www.andrey-andreev.com