Международният фестивал на фолклорната носия в Жеравна е създаден е през 2008 година по идея на Христо Димитров – продуцент, хореограф и режисьор на Национален фолклорен ансамбъл „Българе”. Атрактивната им сватба с фолклорната певица Албена Вескова през 2005 г. в местността Костина край с. Рибарица в Тетевенския балкан е проведена по старинен български обичай. Фактът, че младоженците и присъстващите 400 гости са с български народни носии, има широк позитивен отзвук. Това мотивира създателя на „Българе” с помощта на неговите партньори Ян и Елена Андерсон, на тогавашния кмет на Жеравна Лъчезар Германов, бизнесмените Георги Манев и Калин Григоров, както и на други съмишленици, да организира много по-мащабно събитие, което да дава възможност на всеки желаещ поне за три дни в годината да облече българска носия и да направи скок век и половина назад във времето. Така се реализира идеята за международен Фестивал на фолклорната носия, който да е своеобразно дефиле на български и чуждестранни народни носии, съчетано с развлечения в автентична атмосфера и задължителното лично участие на всеки посетител.

Фолклорните събори и фестивали на България

 Основен организатор на фестивала е създадената от Христо Димитров и семейство Андерсон Фондация „Българе”. Съвместно с марката „Бона фиде” на Калин Григоров, Община Котел и Кметство Жеравна, Фондацията организира ежегодния международен Фестивал на фолклорната носия, чието първо издание е през август 2008 година. Неизменен домакин на фестивала през годините е екипът на Национален фолклорен ансамбъл „Българе”. Фестивалът е частна инициатива и се издържа благодарение на приходите от входната такса и от дарения. Всяка година десетки дарители и медийни партньори допринасят за успешното провеждане на родолюбивата инициатива в Жеравна. Традиционни спонсори на фестивала от самото му създаване са Ян и Елена Андерсон, Георги Манев и Калин Григоров. Всяко издание се осъществява с подкрепата и на десетки други дарители. Архитектурният резерват Жеравна е избран от Христо Димитров за център на фестивала заради автентичната възрожденска атмосфера и достъпното си и удобно местоположение – в централната част на страната ни. През 2008 г. организаторите сключват 30-годишен договор с Община Котел за ползване на част от местността Добромерица край селото за място на събитието. Фестивалната територия е обособена сред боровата гора на хълма Добромерица. Фестивалът е тридневен /петък, събота и неделя/ и се провежда в предпоследния уикенд на месец август, като датите му са подвижни всяка година.

 Основната идея на фестивала  е откъсване от цивилизацията и връщане към родовите корени, пренасяйки се 150 години назад, в най-българското време, чрез задължително обличане на народна носия – това е основната идея на този фестивал, който няма конкурсен характер, но програмата му всяка година предлага някакъв конкурс. Всеки може да усети автентичността на преживяването само ако лично участва в него, спазвайки всички условия на фестивалния правилник, с който трябва предварително да е добре запознат.

 Участието в този фестивал е доброволен акт и желаещите да се включат в него старателно спазват задължителните изисквания за провеждането му. С цел да се придаде възможно най-пълна автентичност на обстановката и максималното й приближаване до българския бит отпреди век и половина, действа строг фестивален правилник. Главното изискване, за да влезете на фестивална територия, е да сте облечени във фолклорна носия, която всеки си осигурява сам. Забранено е внасянето и ползването на редица предмети от съвременния живот. Ползването на мобилни телефони е разрешено само на определено за разговори място. През първите два дни категорично е забранено заснемането с камери, фотоапарати, мобилни телефони. Право на това имат само акредитирани медии и фотографите на фестивала.

 Стремежът на организаторите е постигане на типичната атмосфера от годините на националното ни Възраждане в името на едно необикновено преживяване, богато на приятни емоции и оставящо незабравими спомени. Традиционни са концертът на професионален български фолклорен ансамбъл в първата вечер, изпълнения на групи за автентичен фолклор от цяла България и народни борби през втория ден, концерт на гостуващи чуждестранни фолклорни състави, нестинарски игри и „Олелия” край големия огън втората вечер. В последните години няколко двойки истински младоженци избират сватбата им по старинен български народен обичай да се състои именно по време на този фестивал. На последното издание “Жеравна 2015″ бе проведен конкурс за автентични и стилизирани български народни носии. В настоящото девето издание “Жеравна 2016″ прегледът за автентичен фолклор се заменя с конкурс с награден фонд за клубове, школи и танцови състави за български народни танци.

Рожен - традицията е жива!

 „Фестиваленъ вестникъ” излиза от 2010 г. като безплатно информационно издание на фестивала, включващо програмата му, правилника за провеждане, актуална информация, текстове с патриотични акценти, както и развлекателни страници. Екземпляр от вестника получава с влизането си всеки гост и участник във Фестивала на фолклорната носия.

 С всяко следващо издание броят на посетителите и участниците във фестивала нараства. Цели български фамилии избират фестивална Жеравна пред много други атрактивни летни изкушения. Който веднъж се е потопил в тази нова българска приказка, копнее да я преживее поне още един път заради неповторимата атмосфера и създадените приятелства. Стотици семейства с малки деца съзнават, че този фестивал е с мисия и затова водят със себе си невръстните свои наследници – да заживеят с българското от ранна възраст. Хиляди са и младите родолюбиви българи, ежегодно посещаващи фестивала. Вече девето поредно лято Жеравна събира почитатели на българските традиции и фолклор и патриоти съмишленици, за които народ и родина са свещени думи.

Източник: www.nosia.bg