В живописната котловина на р. Котлешница се е спотаил град Котел. В миналото е бил възрожденско книжовно и бунтовно средище, днес – значим културно-исторически град, принадлежащ към 100-те национални туристически обекта. Котел се намира в Източна България на 49 км североизточно от Сливен и на 37 км южно от Омуртаг. Той е на пътя на стратегически проход през Източна Стара планина, което значително е определило историята на града. Първото писмено свидетелство за него е от 1486 г., където е споменат с името Казан Пънаръ. Местното предание разказва, че в Котел са се заселили жителите на с. Новачка, които търсели място далече от пътя и с добри пасища. Те пуснали конете си напред, а не след дълго ги открили спокойно да пасат край трите извора на Изворова поляна. Заселили се тук и нарекли града „Котел”, заради водата, която извирала от трите дупки в скалите и „врела като в котел”. Заживели щастливо хората, но три моми, които ходили за вода на изворите, изчезнали. Хората зашушукали, че вероятно в скалните дълбини живее змей, който отвлича момите. Решили да кръстят дупките на изворите Рускина дупка, Радкина и Йовкина дупка, което подействало като заклинание и вече от селото не изчезнала ни една мома. Днес на Изворова поляна се разпростира градският парк „Изворите”, сред чиято уютна зеленина се разхождат котленци.

 Град Котел е заселен в началото на турското робство предимно от дервенджии (охранявали проходите в Балкана) и търговци на добитък. Това дало известна самостоятелност на селището, която в съчетание с търговския напредък и духовен местен патос превръщат през 18-19 в. Котел в център на българската култура, на борбата за църковна независимост и национално освобождение. В Котел и околността му са родени и са живяли не малка част от българските видни книжовници и революционери: Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Неофит Бозвели, Петър Берон; Георги Сава Раковски, Георги Мамарчов, Захари Стоянов и много др. Неслучайно градът е наричан „люлка на Възраждането”, защото тук са творили много учени и просветители, развивали са се българските занаяти и архитектура. След Освобождението през 1894 г. голям пожар унищожава почти целия град. Оцеляват само покрайнините, наречени Галата, които днес ни дават представа за възрожденския облик на града. В тази част са запазени над 110 къщи от Възраждането, благодарение на които Котел е архитектурно-исторически резерват. Котленските стари къщи са от типа „Камчийска къща” на един и два етажа, строени от камък и дърво с великолепни резби и огромни стрехи.

 Забележителностите в и около Котел са многобройни и си заслужава да се видят. Етнографският музей е поместен в Кьорпеевата къща, където е онагледен местният бит от 19 в. В Галатанското училище, което е архитектурен паметник, днес са изложени типични за региона килими и тъкани, проследяващи развитието на килимарския занаят тук. Типични за котленските килими са строго подредените едри геометрични орнаменти, известни като “големите очила” и “къдравите звезди”. Благодарение на уникална техника тъкачките сътворяват две различни лицеви страни на тъканта с изключително високо качество. През 1812 г. тук е открито първото в нашите земи светско елино-българско училище. Градът дава много войводи, хайдути, революционери, опълченци, четници в четите на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Христо Ботев. В Котел Васил Левски основава революционен комитет. Тежки времена изживява градът при кърджалийските набези. Индже прави опит да го нападне и ограби, но жителите му издигат 3-метрова каменна стена и отблъскват разбойниците. Все пак Котел е горял през 1848 и 1863 г. По време на Освободителната руско-турска война в околностите му се водят сражения. В самия град отсядат опълченските дружини, щабът на опълчението с ген. Столетов, както и Нарвският хусарски полк под командването на А. Пушкин, син на гениалния руски поет - А. С. Пушкин. След Освобождението, през 1894 г., Котел преживява най-опустошителния в своята история пожар, когато по-голямата част от града остава под пепелищата. Оцелява само днешната махала Галата, даваща приблизителна представа за стария град. Характерен за града и района е народният занаят килимарство, представящ Котел като най-стария център на художествената тъкан у нас, придобил световна известност със самобитната си тъкаческа школа. Градът съхранява ценни реликви от миналото - саркофаг с костите на Георги С. Раковски, сърцето на д-р Петър Берон, ръкописи на Левски, Раковски, Софроний Врачански. Богатата му история, възрожденската архитектура и прекрасните околности правят от този китен балкански град желан обект за национален и международен туризъм.

Перущица - гнездо на герои

 Музеят на котленските възрожденци се намира в центъра на града във внушителна сграда от камък, дърво и желязо. Музейната експозиция е разделена в четити групи: Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери, където се пазят факти за живота и делото на повече от 200 национални герои от Котленско. Централно място в залата на революционерите е отделено на Георги Сава Раковски. Тленните му останки са положени в мраморен саркофаг, покрит от бронзово знаме със заветните думи “Свобода или смърт”. Положено е и копие на сабята му. Природонаучният музей се намира в края на парк „Изворите”. Той разкрива природното богатство на Източна Стара планина. Основоположник е местният учител естественик Васил Георгиев, който в продължение на 60 години колекционира природни образци от района. През 1951 г. комисия на БАН се запознава с колекциите на котленския учител и решава да бъдат изложени в музей. Днес музеят съхранява около 30 000 образци от живата и нежива природа на региона, включени в сбирките: Безгръбначни фосили, Висши растения, Насекоми, Риби, Земноводни, Влечуги, Птици и Бозайници.

 От национално значение в Котел е музикалното училище “Филип Кутев”, което е единственото по рода си в Европа. Основано е през 1967 г. и е първото средно училище за български фолклорни песни и инструментална музика. Тук не само българите, но и чужденците имат възможност да се запознаят с нашия фолклор и да почувстват българския дух и култура. В Котленската планина има множество природни забележителности – пещери (пещера ”Ледника”, „Приказна”, пещерата на Раковски, в която се е укривал), странни скални образувания (Куминен камък), водопади. Тук се намира и резервата „Орлица”, който обхваща вековна гора от мизийски бук, скалите ”Орлица”- гнездовище на скалния орел, изворите на р. Медвенска. В землището на с. Боринци се намира друг резерват – „Керсенлика”, който обхваща единствената естествена вековна гора от бяла ела в Източна Стара планина. В съседство с Котел са още няколко значими селища с културно-историческа стойност. Това са с. Жеравна, намиращо се на 14 км южно от Котел (архитектурен резерват), с. Медвен – на 12 км югоизточно (в него има 120 културни възрожденски паметника), с. Катунище (около 60 архитектурни паметника).

 Магнетизмът на Котел и околността му е осезаема, зарежда с енергия и буди чувство на гордост. Любознателните посетители могат да се насладят на културно-образователната си почивка в множество къщи за гости, вили, хотели и автентични механи.

Източник: www.razhodka.com