В късната есен на 1875 г. Гюргевският революционен комитет взема решение за всенародно въстание. Страната е разделена на оперативни окръзи с главни апостоли и помощници. Цариград и други средищни градове ще бъдат запалени. Чети отвън ще дадат рамо на бунта.

 Христо Ботев се впуска в трескава организация. “Той не сядаше, не лягаше, не дояждаше в тия дни - разказва Иван Вазов. - Той тичаше от кафене в кафене, от кръчма в кръчма, от хан на хан, от къща на къща - да навижда, да разговаря, да подсеща, да разпаля бъдещите си другари в трудното предприятие.” Кой ще поведе юнаците, ако не вехтите войводи Панайот Хитов, Филип Тотю и Дядо Желю. Те обаче увъртат и в крайна сметка дезертират в Сръбско.

Делото на Ботев - между легендата и истината

 “Кому чемерите ще дирят в Сърбия? - възмущава се Никола Кючуков. - дядо Желю, както и Панайот Хитов и Филип войвода са български изчадия. Огънят в България е пламнал, а тия синковци все се гуркат, все се готвят, все жените и децата си осигуряват! Като че зад Дунава хората нямат нито жени, нито деца! Тях нека бият, колят, огън да ги гори! И това ми са войводи! Позор! Те не са български войводи, разбойници са.”

“Аз ще ви стана войвода! Приемате ли ме?”, заявява Христо Ботев пред Никола Обретенов и Георги Апостолов. Около 30 поборници претендират за авторско право върху плана “Радецки”. В главата на всеки от тях се родила идеята да превземат параход. Кандидатите за слава са толкова много, защото това е най-романтичното приключение в нашето освободително движение. Истината е, че идеята не е оригинална, заимствана е от практиката на италиански, полски и руски революционери. По различно време те пленяват кораби за нуждите на освободителните движения в Европа. Освен това още през 1841 г. Ангел войвода завладява параход в Мраморно море. Ботев пише за него в “Примери от турско правосъдие”, а в своя стенен календар за 1875 г. дори го канонизира.

 На 1 февруари 1869 г. в букурещкия вестник “Тъпан” се появява една знаменателна карикатура. В центъра на Русчук са изтипосани Сабри паша и Акиф паша. Сабри предава властта на Дунавския вилает на новия изедник. В дъното кораб пори вълните на тихия бял Дунав. На корпуса му се чете Radezky. Автор на карикатурата е Хенрик Дембицки. Участник в Полското въстание срещу руския гнет, той се укрива във Влашко. Дембицки е художникът на Христо Ботев, по негови идеи създава сатиричните си рисунки. Нему поетът заръчва да документира избора на парахода, който ще размъти могъщата река. Седем години преди 17 май 1876 година!

 На 17 май преди обяд “Радецки” спира в Оряхово. На палубата се качват врачаните Стефанаки Савов и Сава Савов. “Те ни увещаваха - свидетелства Кирил Ботев - четата да не заминава за вътрешността на България, защото още нищо не било готово. Но ние бяхме тръгнали, а за връщане и дума не можеше да става. Брат ми тогава, загрижен, искаше да ударим на Рахово. Добре, ама най-добрите момчета и оръжието бяха в Бекет. Тогава възникна въпросът: какво да правим?”

Легeнда, история, победа - Васил Левски

 Решено е да следват първоначалния план. Минават през Бекет и акостират на козлодуйския бряг. По пътя към Балкана става ясно, че двамата Савовци са прави. Четата крачи по обезлюдена земя, цялото мъжко население се е изпокрило. В Борован например трябва да ги чакат 200 юнаци. Посреща ги баба, която обяснява, че селяните са по къра на работа. “Поискахме вода, но и вода не ни се даде”, разказва Никола Обретенов. “Това ли ви е народът, който ни чака с отворени обятия?”, пита го Христо Ботев. Обретенов и Георги Апостолов са били помощници на Стоян Заимов, главен апостол на Трети революционен окръг. Вместо да подготвят народа за бунт, тримата се изпокарват. Ако четата беше стъпила в Оряхово, положението щеше да е същото.

 Чувствата, които бушуват в поета, са олимпийски гняв и гибелно отчаяние. Той не може да приеме малодушието на врачани. Нервите му не издържат. В Бутан вдига пушка, взема на мушка един селянин и се готви да дръпне спусъка. Никола Кючуков го спира: “Стой, не бързай! Работата се разбра. Не са виновни. Вината е другаде, а нам свещен дълг ни е да оставим името си славно.” Ботев се намира в крайно стресираща среда. Около него падат юнаци в разцвета на силите си. Някои ранени искат да ги застрелят, за да не се мъчат. Други молят да им отрежат главата, за да не се гаври с нея поробителят. Има и полудели.

 На 18 май четата води тежко сражение на Милин камък. В разгара на боя откъм Враца се вдига облак прах. Нашите се надяват на помощ, но се оказва редовна турска войска. Христо Ботев окончателно рухва. Оттегля се в една пещера и споделя пред Йордан Йорданов-Инджето: “Йорданов, онуй псе Заимов ни излъга, затова аз намислих да се отровя!”

 “Защо се толкова отчая? - отвръща Инджето. - Имаме днес 15 души убити и 26 ранени. Не сме дошли тук да се тровим, а да се бием за свободата на отечеството. Хайде да вървим! Да не чуят момчетата това, което казвате! Защо стоим още? Момчетата чакат войводата си.”

 Привечер на 20 май турската тръба свири отбой. По волята на Корана правоверните не се сражават след залез-слънце. Четата слиза към Крушовския извор, а Христо Ботев свиква съвещание на югоизточния склон на Камарата над падината Йолковица. Около него са членовете на щаба Перо Симеонов, Никола Обретенов, Георги Апостолов, Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото. “Моето мнение е, понеже отнигде помощ няма, затова, ако искате да ме последвате, да отидем в Сърбия”, казал войводата. “Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил досега. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата”, срязал го Перо. Тези реплики ги слага на езика им Обретенов. Пишман апостолът си отмъщава, като набеждава Ботев за дезертьор. Поетът щял да се измъкне с щаба и да остави дружината на турския ятаган. Националният герой е обърнат в национален предател!

 Обретенов сам се сепва от тази клевета и по-късно я редактира: “Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?”

Паметникът Шипка - българският символ на Свободата

 “Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш”, казал Перо Симеонов. Войводата се изправил и в този миг гръмнал фаталният изстрел. Никола Обретенов твърди, че Христо Ботев е пронизан в сърцето. Други четници обаче свидетелстват, че войводата е улучен в главата. Има разминаване само в детайлите. “Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда и порой от кърви бяха го покрили”, сочи Никола Кючуков. “Той беше ударен в главата над дясното око”, отбелязва Янко Боянов. “Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място - неговото високо чело, и пръснал черепа на части”, спомня си Цанко Минков.

 “На мръкване турците почнаха да се оттеглят - разказва Димитър Тодоров, - турска тръба даде някакъв сигнал. Аз бях на няколко крачки близо до Ботев. Ботев стана, вдигна бинокъла да види що значи тоя сигнал. Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботев. Той бе улучен в челото.” Обретенов обявява тези свидетелства за фалшиви. Той се позовава на пробитата карта, която Ботев носел под мундира, и на обстоятелството, че прощално го целунали по чистото чело. Обретенов призовава верния нему Димитрото да се поправи.

 “Веднага намерих захвърлените бележки, които съм писал преди около 20 години, и в тях аз намерих, че Ботев наистина е ударен в гърдите, а не в челото”, извинява се очевидецът на убийството. Записал си е да направи справка, ако забрави!

 Христо Ботев е в конфликт с Никола Обретенов и Георги Апостолов, които са го излъгали за подготовката на Врачанския край. Има обаче и друга интрига с военния командир Никола Войновски. Школувал в Одеското пехотно юнкерско училище, той е с най-сериозното армейско образование. За него също е ясно, че без помощ четата е обречена. “Войновски беше винаги сериозен - спомня си Спас Соколов. - Като вървяхме (преди сраженията), у Войновски се забелязваше известно недоволство, което имаше и у Ботева. Единият го скриваше с мълчанието си, а Ботев с шегите си.”

 Военният командир директно хвърля вината за безизходицата върху войводата. Освен това двамата са на различно мнение накъде да продължат. Христо Ботев обмисля да преведе юнаците към Сърбия. Никола Войновски е против. Той вярва, че въстанието в Панагюрско не е потушено и настоява да се придвижат към Средногорието. Във Войновски, който е държал изпити по тактика и стратегия, засяда чувството на обида. Един “списовател”, автор на книжката “Песни и стихотворения”, оспорва меродавното му мнение! Много важно е, че военният командир отсъства на съдбовното заседание на 20 май вечерта. Изтеглил се е с група четници. Дали обаче не е присъствал със заредена пушка в храсталаците наоколо? Христо Ботев е застрелян с два куршума. Олово в сърцето и главата. Вторият изстрел е контролен, както го правят професионалните убийци!

Хронология на българските владетели - Трета българска държава

 Официалната версия за смъртта на Христо Ботев е изградена като приказка. Спазена е класическата схема “добро - зло”. Войводата Ботев олицетворява доброто, а черкезкият главатар Джамбулет е въплъщение на злото. С него патриотичната историография спря търсенето на истината за гибелта на поета. Оправда онези, които са заподозрени в убийството. Изтри срама от челото!

 На 18 май четата заобикаля село Баница, освобождава обоза и се насочва към Милин камък. Оттук според легендата вестта стига до Джамбулет. Едни източници сочат, че неговият конак бил в село Типченица, а други - в Люти дол. Местният учител Доно Иванов пише: “Щом станало известно, че комити са стъпили на Милин камък и че турска потеря се сражава с тях, веднага било съобщено, вероятно по бързи куриери, та и черкезкият водач Джамбулет, който живеел в родното ми село Люти дол и под чието главатарство били и другите черкези из Врачанско, със своите хора, въоръжени и с конете си, заминали през нощта за определеното им място срещу комитите.” Тримата оцелели свидетели на Ботевата гибел не сочат Джамбулет за извършител на убийството. “Възможно е, скрит горе нейде по зъбера, някой черкезин да е стрелял. Възможно е и заблуден куршум да го е ударил”, предполага Никола Обретенов. “Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботев. Той бе улучен в челото”, лаконичен е Димитър Тодоров-Димитрото. Сава Пенев пък загадъчно мълчи.

 При Захари Стоянов е анонимна пушка, а Стоян Заимов споменава “белобрад черкезин”. Иван Клинчаров отбелязва: “Някои твърдят, че това лице е Джамбулет, черкезин. В полза на това мнение говори една песен, съчинена във врачанските села след убийството на войводата, в която се говори изрично за Джамбулет като за непосредствен убиец.”

 Това не е вярно. В песента черкезинът окончателно разбива четата в Рашов дол на 21 май, когато Ботев вече е мъртъв. Законите на приказния жанр изискват злодеят да бъде наказан. Затова Джамбулет започват да го убиват още от 19 май. Тогава четата е в лозята на Веслец и не води сражения. Въпреки това потеряджията Мехмед Али Осман твърди, че е нападната от башибозук, черкези и редовен аскер. “Ние заобиколихме лозята и дойдохме откъм южната част на лозята - разказва той. - В това време пристигна войска от Орхание с един турски офицер. Той мина Мездра и се спусна към врачанските лозя. Ние пазехме да не излязат бунтовниците из лозята. Офицерът гледаше с бинокъл към лозята. Забележи, че една баба се движи към една къща във врачанските лозя, носейки вода в една стомна. Това усъмни офицера. Какво прави тази баба там, когато се води сражение? Веднага изпрати 4 души конни черкези под командата на черкезина Джамбулет по следите на бабата. Щом Джамбулет се приближи до къщата, от нея изгърмя пушка и той падна убит.”

 Според Димитър Страшимиров и Никола Начов драмата е на следния 20 май. Джамбулет пратил куршум в челото на Ботев, а Георги Апостолов на свой ред го пратил при Мохамед. Завързала се престрелка, в която паднал и подвойводата Перо Симеонов. Никола Обретенов обаче сочи, че Перо загива на другия ден: “Черкезинът Джамбулет на 21 май (ст. ст.) сутринта в Челопешката гора уби Перо, а Апостолов със светкавична бързина го свали от коня.” Същото повтаря Димитрото, а Сава Пенев отново мълчи.

Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт!

 Не всички са съгласни с тази версия. След разпокъсването на четата с неколцина другари Никола Нанов тръгва към местността Ритлите край село Люти брод. “Залегнахме в камънака в Сенниците - пише той. - Започна се престрелка с турците, предвождани от типченския спахия Джамбулет. Наш другар се прицели в него - гръмна. Турчинът падна мъртъв”, бърка етническата му принадлежност поборникът. Свещеник Георги Попдимитров от село Скравена изнася друга подробност. На Ритлите четниците се укрепили в кошарата на баба Мария Цоловска.

 “Тук на 21 май 1876 г. - хроникира отчето - Джамбулет с командваната от него потеря, възседнал на кон, завързал неравен кървав бой с четниците в кошарата. Обаче Георги Апостолов, като отличен стрелец със своята вярна пушка, открадната от Румънския военен склад, само с един изстрел повалил тоя звероподобен човек, той паднал от коня на земята и черкезите се разбягали. Носейки го ранен с прост дървен креват на ръце за селото му Типченица, той починал на пътя при близко съседното село Люти дол.”

 Най-романтичният вариант на легендата е разказан от врачанския краевед Йордан Попгеоргиев. Войводата Ботев и главатарят Джамбулет се изправят един срещу друг в личен двубой. Така доброто и злото се срещат от дълбоката древност насам.

 “Неколцина от въстаниците сполучили да се изкачат чак на върха Околчица, дето по-после ги избили, а пък Ботев се видял принуден да се скрие с още двама другари в една овчарска колиба под селото Челопек. Уплашеният овчар, за да му не напакостят турците, съобщил на потеряджиите, че трима души се скрили в колибата му. Тогава няколко черкези от селото Типченица се разтичали към кошарата и един от тях, на име Джамбулет, предложил на въстаниците да се предадат. В отговор на това Ботев изпразнил револвера си в гърдите му. Джамбулет, ако и тежко ранен, извадил сабята си и придружен от другарите си, влязъл в колибата, дето Ботев и останалите му другари били разсечени на късове. Джамбулет умрял до вечерта, навярно от силно кръвоизлияние…”

Източник: www.24chasa.bg