Паметникът на Свободата е символ на признателността на българския народ към подвига на руските воини и българските опълченци. Издигнат е на връх Шипка, където през август 1877 година, по време на Руско-турската война /1877 – 1878/, се разгръщат драматичните събития от Шипченската епопея. Идеята за построяването на паметника е предложена по време на Учредителното народна събрание на 13 април 1879 година от народните представители Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков.

 Народният поет Петко Славйков излиза с предложение в строителството на паметника да участва целият български народ, защото „… този паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за нашето възсъединение, той ще привлича хората и ще събира в едно погледите на българите от всички краища на България“. Въпросът за строителството на паметника е поставен и на конгреса на Дружеството на борците-опълченци през 1920 г. Конгресът взема решение паметникът да бъде построен в чест на 50-годишнината на Шипченските събития. Проведени са два анонимни конкурса. Много висока оценка получава съвместният проект на скулптора Александър Андреев и архитекта Атанас Донков. Създаден е комитет по строителството на паметника на връх Шипка. В състава му влизат ветерани-опълченци и представители на различни обществени организации. Комитетът организира всенародно движене за събиране на средства за изграждане на паметника, които са събирани като доброволни дарения. Провеждат се вечеринки, разпространяват се картички с изображението на проекта. В начинанието се включва целият признателен български народ.

 Началото на техническите проучвания за строежа и за неговото организиране е през пролетта на 1926 г. Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко (Пеньо Бомбето). През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност с участието на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж и бронзовият лъв, отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров, е поставен през лятото на 1929 г. Изграждането на паметника завършва през 1930 г. Според първоначалните идеи лъвът трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника.

 Официалното откриване на Паметника на Свободата е на 26 август 1934 година и е направено от държавния глава цар Борис III. Хиляди хора се стичат на откриването от всички краища на България. Тук пристигат и ветераните-опълченци, специално поканени за тържеството. Проведен е преглед на войнските части, на випускниците на военните училища са присвоени офицерски звания.

 Паметникът представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м., а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.

Предистория на събитията

 Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др.: превземането на прохода от руски части, първа битка при Шипка, решителните боеве 9 – 11 август 1877 г. - втора битка при Шипка и Стоенето на Шипка.

 Шипченски отряд: Българското опълчение, XXXVI-ти орловски пехотен полк и XXXV-ти брянски пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов е от 7500 войника и 27 оръдия срещу Централната османска армия под командването на Сюлейман паша. В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от XI век. На север от паметника се намират селищата Шипка и Шейново, чиито жители активно участвали в Освободителната война. От тези селища започва и националният паметник Шипка. Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.

 Културно значение

 Националните паметници при Шипка са обвързани със събития от изключителна обществена значимост. Тяхното построяване е плод на съвместните усилия на архитекти, скулптори и целия признателен български народ. Природните забележителности в района и историческите събития се преплитат, за да се превърнат в едно от най-силно заредените места в България, една от най-големите туристически забележителности. Обществото в България има традиция да уважава и почита националните и историческите заслуги. Наред с Васил Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение има най-голяма слава и популярност сред хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение „Опълченците на Шипка“. Народът пази, макар и в трудните политически и икономически условия, паметта за „тоз ден бурен“.

Важни моменти от новата история на паметника

 През 1956 година паметникът е частично преустроен. Долните два етажа са съединени с кръгли отвори. Мраморният саркофаг върху фигурите на четирите лъва символизира братската могила на загиналите герои. Под саркофага са положени тленните останки на руските воини и българските опълченци. В централната ниша в почетно мълчание пред паметта на загиналите на вечна стража са застанали скулптурни фигури на руски войник и български опълченец. На втория етаж е поставена скулптурна фигура „Победа“.

 „Българино, склони чело пред туй свято място, заветен паметник на вечната дружба между българи и руси, увенчали с кръвта си нашата свобода!“ и „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“ – са свещените надписи в костницата на паметника, врязал се в небето като продължение на планинския връх. Посещението на туристите в мемориалния комплекс започва с изкачването на каменното стълбище от близо 1000 стъпала, което води към Паметника на Свободата. Стълбището е направено през 1957 г. в навечерието на честването на 80-тата годишнина на Шипченската епопея.

 През 1977 година за 100-годишнината на епопеята най-горната част на стълбището е реконструирана в тържествен подход към паметника. На първата площадка под стълбището са пресъздадени най-характерните моменти от петмесечната борба за прохода. Върху белокаменната стена са изваяни три барелефни композиции: „Защитниците на Шипка“, „Глътка вода за героите“ и „Зима на Шипка“. Автор на композициите е художникът проф. Любен Димитров. В дъното на площадката върху голяма мемориална стена са изписани стиховете на поета Иван Рудников. На 3-ти март 1982 г. тук тържествено е внесено копие на Самарското знаме.

 През 1991 година по етажите на на паметника е уредена постоянна музейна експозиция, представяща важни моменти от отбраната на Шипченския проход. Богатият фотодокументален материал е подкрепен с оригинали и копия на известни картини от руски и български художници. Широко са застъпени автентичните документи, вещественият материал, копията и възстановките. Текстовете и анотациите са на български, руски, френски и английски език. Днес музеят разполага с художествено, алейно и парково осветление, с мултимедийна зала.

 На 3 март 2003 г. честванията на 125-годишнината от Освобождението на България от Османско владичество са посетени от президента на Русия, Владимир Путин, по покана на българския му колега Георги Първанов, като израз на съхранената през годините обща историческа памет за бойната слава на руси и българи.

Източник: www.presstv.bg