Третата българска държава е термин в историческата наука, с който се отбелязва третия етап на българската държавност. Формално започва на 3 март 1878 г., когато, се подписва предварителния Санстефански мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война. Според една от разпоредбите на мирния договор се съдава българска държава, чиято територията обхваща населените с българи земи от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море, без Нишко и Северна Добруджа до устието на Дунав, които Александър II дава съответно на Сърбия и на Румъния. Притеснени от значителното руско влияние на Балканите, Великите сили провеждат Берлинския конгрес на който преразглеждат Санстефанския мирен договор и сключват окончателен такъв под името Берлински договор.
Хронология на българските владетели - Втора българска държава
Направените териториални промени обособяват Мизия и Софийското поле във васалното на Османската империя Княжество България. В рамките на империята остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която практически съвпада по територия с днешна Южна България. Македония и Одринска Тракия също остават в територията на Османската империя. Поморавието остава в границите на Сърбия, а Северна Добруджа е предадена на Румъния от Руската империя. На 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя.
![]() |
Княз Александър I - 1879-1886 г. Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико Народно събрание на 17 април 1879 г. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“. По време на неговото управление се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. |
![]() |
Цар Фердинанд I - 1887-1918 г. Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга той носи неооспорима вина за катастрофалното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви, териториални и финансови загуби. |
![]() |
Цар Борис III - 1918-1943 г. Борѝс III Обединител е престолонаследник и принц Търновски от раждането си на 30 януари 1894 г. до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война. С помощта на Берлин и Москва успява да върне Южна Добруджа в пределите на България. |
![]() |
Цар Симеон II - 1937 г. Симеон II е роден с титлата княз Симеон Търновски, син на цар Борис III и на царица Йоанна Савойска, брат на Мария Луиза Българска и престолонаследник на българския трон. От смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. до 15 септември 1946 г. е цар на България, но поради непълнолетност от негово име управлява Регентски съвет. Напуска страната със семейството си през 1946 г. След завръщането си в България е познат като Симеон Сакскобургготски. |