Регистрирай се
+ Предложи публикация
24.08.2015

Вграждането на сенките

  Легендите за млади жени зазидани в основите на мост или сграда, за да омилостивят бога, който руши строежа, са общи за всички земи, в които някога са живеели българи. Те могат да бъдат чути във всички крайща на империята на Симеон, на север до Трансилвания и Унгария. Превеждани и пяти хиляди пъти, често от необразовани народни певци, тези легендарни балади неизбежно се е възпроизвели в различни варианти. След освобождението на България, при реазрушаването на джамията построена в село Мадара, в основите бил намерен цял скелет - джамията била всъщност преправена църква, която преди време е била светилище. Изследването на произхода на песните и легендите е правено единствено от чужди автори, докато българите са се ограничили с това да споменават за тяхното наличие. Гъркът Л. Варгяс смята че те тръгват от Унгарците на юг - Унгария е най-далечното място в което този мотив се среща и слиза до балканските народи. Това което той пропуска е факта че именно Българите са обединителният владеещ фактор в земите на Трансилвания, Влашко, Мизия, Тракия, Македония, Рашка, Илирик, Епир и Тесалия, през цялото средновековие. Но ако това по себе си не е достатъчно, то наличието на дуалистични елементи  в преданията извеждат неговият български произход. В народните песни, някои от българските майстори на словото са претворили такива предания - П. Р. Славейков в баладата "Изворът на Белоногата" (1873г.) обработва преданието за чешмата между Хабибчево и Харманли, където била вградена сянката на мома Гергана. Подобен мотив са обработили П. Ю. Тодоров в драмата си "Зидари" и Ст. Чилингиров в пиесата "Мостът на река Струма".

 Турчин мост е получил наименованието си, след като турците събрали селото на едната страна на моста, а на другата поставили куп чалми, след което на хората бил даван избор - да минат моста и да вземат чалма живи, или да бъдат посечени. Но по-интересно е друго за него, както и за десетки други мостове из България.е че според преданието в основите му е вградена сянката на жена. Легендите за името на Дяволският мост над р. Арда пък говорят, че в моста е вградена сянката на млада невеста, носила храна на майстора, която след това починала. Според хората в Ардино това е самата жена на майстора изградил моста, а той вградил нейната сянка нарочно, за да бъде моста здрав и издръжлив. Удивително е, че за 500 г. мостът не е реконструиран нито веднъж. Специфичното при тези песни е мотивът за, превръщането на човекът чиято сянка е вградена в таласъм. Това е забелязано още от Найден Геров, който дава следното значение на думата: "Зъл дух, който уж се явява като сянка нощем по големите сгради, та прави пакости; сенище, ветрощина, буганец, буганин. Таласъми ходят, докле петли пропеят. Всяка по-голяма сграда си има по един таласъм. Вградено нещо, 40 дена след вграждането му умира и уж ставало таласъм... " -  той е бил наясно с фолклорното значение на таласъмите и вграждането на сенки в строежи. Народният епос за вградените в строеж сенки, обикновено на млади невести, е разпространен из всички краища на България, както в Балкана и Родопите, така и в Македония.

Вградената невеста

 За изграждането на крепостните стени около град Хисар, по-рано наричан Траянов град, се разказват много легенди. Една от тях е легендата за вградената невеста. Говорело се, че изграждането на тези огромни стени било възложено на майстор Манол. Той е герой от фолклора на балканските народи. Та, градил майстор Манол тази огромна крепост с десет хиляди работници. Не че строителите били лоши, но имало някаква магия в този строеж. Това, което правели през деня с най-голяма вещина, през нощта се събаряло. Сякаш някаква незнайна сила бутвала зидовете да паднат, колкото и здраво да били направени те. Затова строежът напредвал толкова бавно, че господарите всеки ден крещели и раздавали удари наляво и надясно сред работниците.

 Дълго мислил майстор Манол заедно с по-добрите майстори що да сторят, та зидовете нощем да не падат. Един от по-старите зидари казал, че в такъв случай в строежа трябва да се вгради млада жена, която на другата сутрин дойде най-рано на мъжа си храна да донесе. И то не сянката й, както обикновено се прави, а самата жена да се зазида жива. Настръхнали косите на по-младите майстори, но нямало как, трябвало да се съгласят, само и само работата им да потръгне. Вечерта след залез-слънце майсторите се прибрали по къщите си и казали на своите жени за това жестоко решение. Предупредили ги сутринта да не отиват рано при стените на крепостта. Само майстор Манол не казал на своята млада невеста. Сърцето му се обливало с кръв, като я гледал как пъргаво шета из къщи и пее, как любящо люлее (снимка: www.kocev.info) първата им момчана рожба в люлката сред одаята. Той знаел, че точно тя, неговата мила, ще отиде първа на строежа, но смятал за нечестно да й каже да не отива. Не мигнал цяла нощ. Гледал през малкото прозорче ярката луна и молел някак си да му помогне, да накара ранобудното му булче да се успи сутринта. После се обръщал към спящата си невеста, милвал я по бузите и мълком се прощавал с нея. На другия ден призори майстор Манол вървял към строежа с натежали крака. Другите майстори го гледали със съжаление. Те били сигурни, че той не е казал на невестата си за жестокото им решение. И ето, че не след дълго откъм селището се задала гиздавата невеста на майстор Манол. В едната си ръка държала детето, а с другата — котлето с храната, която най-рано от всички жени бе приготвила за любимия си мъж, без да подозира нещо лошо. Но още щом пристигнала на строежа, разбрала всичко. Зидарите отгоре я гледали с такава мъка… А сърцето на майстор Манол напрягало да се пръсне.

  Без да каже и дума, младата жена пуснала котлето и сама побързала да влезе в предварително приготвената ниша в зида. Помолила само да й оставят по-дълго време гърдите навън, за да може по-дълго да кърми рожбата си. Всички на строежа стояли като окаменели. Затривала се такава хубост, такава младост, и при това майка… А Манол не знаел дали е жив или мъртъв. Знаел само, че строежът вече ще потръгне, но че с неговия живот вече е свършено.

 И до днес на една от вратите в крепостта се вижда гюлче и седефче, с които била закичена злочестата невеста, а по-надолу нещо бяло като мляко там, където е кърмила детето си до своя последен дъх в зида.

Източник: www.samoistina.com

Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа, Курсове Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ