Трифоновден се празнува в чест на свети Трифон – лечител, за който се твърди, че е роден в прародината на виното. Свети Трифон е като мъченик от тогавашния император заради християнската си вяра.

 Наричат Трифон „Зарезан“ заради друга легенда, която го обвързва със Света Богородица. Според историята Трифон се подигравал на сестра си заради непорочното зачатие. Богородица се обидила и като се прибрала в дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, където бил Трифон, защото си бил отрязал носа. Когато майка й отишла, видяла, че на Трифон му няма нищо. Разказала му за думите на сестра му, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” и като замахнал да покаже как точно реже, си отрязал носа.

Свети мъченик Трифон - Трифон Зарезан

 На Трифоновден по стар обичаи се прави така нареченото „зарязване“. Мъжете отиват сутрин на лозето и отрязват 3 пръчки от лозите, а после ги поливат с вино. Лозите се пръскат със светена вода и с пепел от огнището от Бъдни вечер. Накрая зарязването завършва с празнична трапеза. Според традицията на Трифоновден се избира и „Цар на лозята“ - това е най-работливият лозар или човекът, който е получил титлата предходната година и е донесъл късмет и берекет на всички в селото. Според поверията Царят на лозята не трябва да се напива по време на празненствата в чест на Свети Трифон, за да бъде плодородна годината. На празничната трапеза на Трифоновден трябва да има обреден хляб, тутманик, пиле или кокошка и най-хубавото вино.

 Още от дълбока древност отношението към виното било като към сакрална напитка. Първоначално то се е пиело единствено по време на ритуални изпълнения, които изсквали приобщаване към божественото.

 Информацията за началото на приготвяне на виното, на неговия вкус е твърде оскъдна, но на много рисунки, папируси и надгробни плочи още от финикийско време е изобразенен работещият, воюващият, обичащ или страдащ човек с чаша вино в ръка. Най-старите сведения за виното могат да се намерят в Библията – съществуват твърдение, според което след Потопа Ной засадил първата лоза и се опил от сока и. Има сведения, че в Месопотамия векове преди тази случка се произвеждало вино. От археологически разкопки на стари селища в днешна Грузия са намерени купчина гроздови семки, които дават основание да се смята, че създаването на виното датира от около преди 6000 години.

 В дълбока древност виното се е произвеждало така, както и днес. Върхът на гроздобера бил през септември и по-голямата част от реколтата отивала за винена напитка. Обратното грозде било изсипвано в специални съдове, изсечени в скалите. В тях влизали както свободни млади момчета и мъже, така и роби. Те започвали да мачкат зърната с крака, докато бумтенето на тъпан отмервало ритъма на движенията им. Не може да се каже какъв точно е бил вкусът на древното вино, но се знае, че към него били прибавяни билки, подправки и мед.

 Може да се каже, че в древния свят съществувало сериозно пристрастяване към виното. Проблемът бил толкова сериозен, че законите в Древна Юдея давали право на родителите да дават под съд децата си ако са непоправими любители на винената напитка. В Рим се забавлявали по друг начин. Най-добрите вина и реколти на империята ставали предмет на публично обслужване. Но освен че пиели вино, римските писатели се опитвали и да систематизират правилата за създаването му.

 В древността, правенето на вино се възприемало като символичен разказ за живота и страданията на божеството и то в неговия тракийски първообраз. Мачкането и късането на плода се асоциира с разкъсването на тракийския Дионис от титаните. Обработката на гроздето е представлявало тайнство, на което се пеели тъжни и монотонни песни, приличащи по-скоро на оплакване. Късният гръцки бог на виното и веселието Дионис, смятан за син на върховния бог Зевс и красивата Семела е „взет“ от древно балканското божество, известно под различни имена, едно от които е било Загрей. В индоевропейската култура бог Дионис е наричан Сома. Виното заема важно място и в Скандинавската митология. То е залог в битката между богове и демони - кой то го притежава, има власт върху знанието, т.е. над миналото и бъдещето на света.

 Траките са били едни от най-признатите и търсени производители на вина. Омир описва в Илиада как натоварени с вина кораби от Тракия идват до гръцкия лагер пред Троя. Учените от Националния исторически музей в България намират следи от вино в златните съдове от Панагюрското златно съкровище, които са престояли в гробница повече от 20 века. Древните гърци са смятали, че лозята трябва да се опитоми – да се засади, иска много грижи, докато накрая даде плод. Но гърците са смятали, че дори и вече готовото вино не е достатъчно „културно“. Мислели, че то е все още диво и опасно, дори отровно. Затова го разреждали с вода 1:3 за да „стане културно“ и тогава го пиели. Още оттгава е схващането, че пиенето на вино е културен белег.

Няколко красиви стихотворения за любовта от Евтим Евтимов

 Вината на антична Елада са били възхвалявани и прославяни от поетите и. Но начинът по който се пиело виното тогава – смесен с билки, подправки и мед и разредено с вода (понякога дори с морска), предизвиква съмнение относно качеството му. Но въпреки това, вината от различни егейски острови са били високо ценени заради специфичния им характер. За производство и пиене на вино в древността са използвани различни съдове. Като производствени съдове за съхранение на виното не се използвали стъклени бутилки и дървени бурета. За запазване на виното са използвали глинени амфори, които събирали средно 40 литра. Амфорите се произвеждали с хиляди всяка година в районите, където се добивала глина. Амфорите, както е известно са с конусовидно тяло и заострена долна част. Тази форма била удобна за пренасяне в трюмовете на корабите, където те се подреждали на няколко реда. За да подобрят качеството на тези съдове за съхранение на течности ги покривали със слой течна глина и ги мажели със смола.

 Качественото вино било и източник на приходи за епископите. В Ранното Средновековие църквата има силно влияние в обществено-политическия живот и значим принос в запазване на виноделието. Монасите се грижели за създаването на нови лозя – те намирали и подготвяли нови терени за лозарство, парцелирали и ограждали земите. Много от рицарите-кръстоносци, собственици на лозя, завещават земите си на църквата. Така тя съхранява традициите в правенето на вино.

 През Средновековието католическата църква създава и притежава значителна част от най-известните лозя в Европа. Към приноса на епископите трябва да се прибави този на монасите, Монасите-бенедиктанти също допринасят много за развитието на винарството – тръгвайки от манастирите си в Монте Касино (Италия) и Клюни (Бургундия), те култивират едни от най-добрите лозя. В областта Шапан (Франция) монахът Дом Периньон създава винена смес, която след бутилиране, започва да кипи – пенлива винена напитка. През XVII век в Северна Франция се появява и шампанското.

 Краят на Средновековието е известен със създаването на много от днешните марки вина. Благодарение на това, че за пиршиствата виното било подслаждано с мед и в него поставяли разнообразни билки, постепенно се е стигнало до създаване на различни ликьори. В началото на XVIII в. се променя и бургундското вино – на преден план излизат интензивните, тъмни отлежали вина. Пино Ноар се налага като основен винен сорт за Бургундия. Все повече започва да се държи качеството на виното, а то зависи най-много от сортовете грозде, които се отглеждат на територията на даден регион. Общоизвестно е, че южните страни, където има умерен климат, съчетават обилни валежи и топло време, са родина на най-добрите сортове грозде за вино.

Виното - дар от боговете

 България има всички природни условия за добро лизарство, което се доказва от дълголетната традиция, свързана с производството на грозде. В един от най-ранните български археологически документи – Крумовите закони, владетелят предвижда тежки наказания за пиянството и прекомерната употреба на вино. По заповед на хан Крум, в Тракия са изкоренени големи площи насадени с лозя, Този закон засяга предимно славянския етнос и остатъците от тракийското население по нашите земи, защото старобългарската традиция в алкохолните питиета е била свързана с употребата на медовина, а не на вино. С течение на времето лозарството у нас вместо да се загуби, започва да се развива. За това допринася съседството ни с Византия, чиято културна традиция е обвързана с употребата на вино. Приемането на християнство от България допринася за развитието на лозарството и винопроизводството, тъй като виното е част от сакралните, мистични ритуали на православното християнство, обвързани с кръвта на Спасителя.

 През Средновековието, за което има запазени писмени документи, винарството е твърде примитивно. Съхранението на виното е един от основните проблеми пред винопроизводителите. Всеки регион е имал своя традиция за съхраняване на готовата напитка, но липсата на познания за виното са довеждали до бързата му развала (вкисване). На пазарите у нас се е стигали до парадокси, в които младото вино е било по-скъпо от отлежалото двугодишно вино.

 Непосредствено след Освобождението (1878 г.) у нас интензивно се въвеждат съвременните научни постижения в областта на химията, които пряко касаят винопроизводството. В университетите, където се изучава земеделие, се откриват курсове по енология, които стават основа на съвременното винопроизводство у нас. За период от 20 години, до началото на XX в. у нас се формират няколко основни центъра, свързани с овощарството и производството на вино – Сухиндол, Сливен, Ловеч, Стара Загора, Плевен, Чирпан, Мелник.

 На световните ежегодни изложения през XIX и началото на XX век, България е известна с участието си на два основни продукта – розовото масло и виното. В началото на миналия век се оформят кооперациите, които следват модела на френските винарни и винарсски изби – „шата“ – затворен цикъл, който включва отглеждането на уникален сорт грозде, от който се прави вино. У нас кооперациите (доброволни сдружения на лозари и винари) започват да развиват определени сортове грозде, от които се произвежда марка с гарантирано качество на вкуса и произхода. Кооперациите прокарват в Народното събрание закон за защита на виното, който пресича опитите за фалшифициране на запазените им марки. Веднага след демократичните промени (след 1990 г. ) първите частни предприятия, които се възреждат у нас са избите. Започна процес на възстановяване на типичните за страната сортове грозде, от които маврудът и гъмзата са свързани най-тясно с българската традиция.

 За да се научите да започнете да разбирате от вина, трябва първо да се ориентирате в класификацията им по международни стандарти.

 Всички гроздови вина се делят на типове съгласно приетата във Франция общоевропейска класификация. Според нея има две основни групи – пенливи (съдържащи разтворен въглероден двуокис, образувал се по естествен път при ферментацията) и „тихи“ (които не съдържат въглероден двуокис). Втората група се дели на три подгрупи – натурални, ликьорни и ароматизирани вина. Натуралните тихи вина са най-простите, получаване по естествен път – чрез ферментация на гроздов сок, която превръща захарите в спирт. Силата на тези вина може да варира от 8 до 15 градуса. Всички трапезни вина са именно от този тип. Използвайки тихи натурални вина за основа, могат да се направят и ликьорни и ароматизирани вина. Ликьорните могат да достигат 15-20 градуса, тъй като са направени чрез добавяне на силни алкохолни напитки (най-често бренди). Към ликьорните вина спадат мадейра, херес, портвайн и марсала. Ароматизираните вина се произвеждат с добавяне на подправки, билки и гроздов спирт. Най-известното ароматизирано вино е вермутът, а най-известното пенливо вино е шампанското.

10 трогващи любовни обяснения на велики българи

 Всяко вино си има своя стил, под който се подразбират цветът му (бяло, розе, червено) и степента му на сладост (сухо, полусухо, полусладко, сладко). Бяло вино може да се получи от всякакъв сорт грозде, важен е начинът на обработка. При обработка на бяло вино изстисканият сок веднага се прецежда и ферментира без люспите на зърната. Цветът на бялото вино варира от конячен до светложълт. Вината с червен оттенък се наричат червени. Цветът може да варира от тъмно рубинен до бледо ален. Червените вина се правят от червени видове грозде, а изстисканият сок ферментира заедно с люспите. Розовите вина се правят от червени видове грозде по метода на бялото вино. Цветът на напитката варира от бледо-червен до бледо-розов. Повечето натурални вина са сухи – съдържащата се в тях захар се превръща в спирт при ферментацията. Шма натурални полусладки и полусухи вина, в които е останала захар заради природните особености на сорта грозде. За жалост тези вина са редки и скъпи. Повечето полусухи, полусладки и сладки вина са приготвени с помощта на изкуствено спиране на ферментацията.

 По състав в Европа вината се делят на купажни (направени от смес от различни сортове грозде) и сепажни (направени само от един сорт грозде). Ако виното е наречено на сорт грозде, например каберне или мерло, значи то е сортово или сепажно. Купувайки сепажно вино приблизително знаете какво да очаквате от него, изхождайки от характеристиките на гроздето. При това трябва да имате предвид, че далеч не от всеки сорт грозде се получава хубаво вино с хармоничен букет, но сместа от грубовати нехармонични вина може да образува изумителен ароматен продукт с прекрасен вкус. На етикета отзад трябва да е отбелязано от какви сортове грозде е направено купажното вино.

 По продължителност на отлежаването вината се делят на млади и отлежали. За начало на срока на отлежаване се смята датата 1 януари на Новата година след събирането на реколтата. Младите вина се продават преди тази дата. Обикновените (нетрайни) вина се продават след 1 януари на следващата година. Отлежалите вина са онези, които отлежават не по-малко от половин година. Вината, направени от първокласно грозде и отлежали в бъчви поне 18 месеца, се наричат маркови. Най-добрите образци от тях влизат в категорията на колекционерските вина, които трябва да отлежат допълнително минимум три години. Тази класификация не е съвсем категорична, тъй като към нетрайните вина могат да се причислят както онези от нисък клас, така и първокласни вина, които не се нуждаят от дълго отлежаване.

 По същата европейска класификация вината се делят и по място на произход. Купувайки вино в магазина, прочетете внимателно етикета. Ако мястото не е посочено – виното е нискокачествено и по европейски стандарти се смята за вино за готвене. Когато произходът на виното е уточнен, виното е много по-качествено. Посочвайки мястото, производителят се задължава да притежава лиценз, който да потвърждава това, че виното му съответства на стандартите за региона. Ако посоченото място дава представа и за типа напитка, значи държите в ръцете си гарантирано качествен продукт. За да бъде в тази категория, виното трябва да бъде направено от строго определени сортове грозде, за отглеждането на което са спазени определени норми. Подобни вина имат оригинален букет и специфичен вкус, характерен само за посочената местност.

Накрая Ви представяме няколко забавни факти, благодарение, на които ще станете още по-големи вино-ценители.

1. Пиенето на червено вино подобрява семейния и интимен живот. Хората, които пият по една чаша червено вино дневно, имат по-щастлив семеен живот.
2. Най-големите любители на червено вино са китайците. Това се дължи на факта, че те вярват в лечебните свойства на напитката.
3. Цветът на виното, може да ви подскаже от кой регион е. Колкото по-тъмен е нюансът, от толкова по-топъл климат идва.
4. Най-ранните източници за винопроизводство датират от периода на неолита 8500-4000 г. пр.Хр. Римляните са тези, които го правят популярни.
5. Червеното вино помага за поддържане на перфектна форма. Калориите в него се метаболизират по различен начин от калориите набавени чрез мазнини, въглехидрати и протеини.
6. Каберне Совиньон е от средно до плътно вино, което се консумира с телешко или агнешко месо.
7. Мерлото е най-предпочитаният вид червено вено за Коледните празници. Консумира се с птиче меса.
8. Пино Ноар - съчетава се добре с меки сирена и леки кремообразни десерти.
9. Санджиновезе - най-доброто червено вино за паста и пица.
10. Винаги съхранявайте бутилките червено вино на тъмно и хладно място, в легнало положение, за да не изсъхне и окисли корковата тапа.

Източник: www.woman.bg