В месеца на виното сме и надали има българин, който не е отпивал от “течното злато”, което ние наричаме вино. Тази напитка заема особено важна роля в българската история и бит и присъствието ѝ е незаменимо на почти всяка народна празнична трапеза. Всеизвестен факт е, че дори британският политик Уинстън Чърчил си е поръчвал ежегодно по 500 литра българско вино, което доказва, че то е ценено и прословуто с вкусовите си качества и изтънчеността си по цял свят. Именно заради това ние от екипа на “Българска история” искаме в тази статия да ви разкажем малко повече за историята и произхода на тази вълшебна напитка с надеждата, че следващия път, когато си сипете чаша вино, ще отделите миг да се замислите за многовековната традиция, която съпътства производството на този “дар от боговете”.

 Вино по българските земи се е произвеждало още преди повече от 5000 години, а първите лози са пренесени от Близкия и Средния Изток. Тогава земите ни владеят древните траки, за които се смята, че са поставили основите на винарството и лозарството. Доказателство за това са откритите в България златни и сребърни тракийски съкровища, повечето от които са красиви сервизи за сервиране и консумиране на вино. Траките са считани за едни от най-добрите винари в Античността, а ароматното и силно вино, произвеждано от тях, е прочуто в цял свят, като дори самият Омир не пропуска да увековечи неговите качества. Според техния народ упойващият ефект на виното помага на жреците да влязат в контакт с боговете и именно заради това те създават култ към алкохолната гроздова напитка. Освен това богът на плодородието, виното и веселието – Дионис, и неговите Дионисиеви празници, по време на които буйните вакханки танцуват с малки сърпове в ръка в чест на виното, заемат централно място в тракийската култура. Първоначално вино се произвежда главно по поречието на река Марица и около морските пристанища, което обяснява факта, че и днес тези райони са с едни от най-силните традиции в производството на вино.

 След създаването на българската държава прабългарите и славяните наследяват и продължават лозарските и винарските традиции. При покръстването на българите култът към бог Дионис отмира и отстъпва място на този към Свети Трифон и честването на Трифон Зарезан. Приемането на християнската вяра стимулира допълнително винопроизводството, тъй като виното заема централно място в ритуалите и се радва на особена почит. Тогава, както и в по-голямата част от Европа, църквата взима винопроизводството под свое покровителство, тъй като алкохолната напитка е едно от най-използваните средства за контролиране на масите и важна търговска стока. В този период вино се прави дори по манастирите, а монасите са първите, които започват да съхраняват питието в студените манастирски подземия. В следствие на това възникват и първите винарски изби, а българското винопроизводство се усъвършенства осезаемо.

 Периодът на османско иго в България бележи спад в производството на гроздовата напитка, тъй като ислямската религия забранява консумацията на алкохол. Въпреки това властите не го забраняват директно (но не го и поощряват), защото осъзнават, че виното е един от основните източници на доход за българската държава. Така алкохолната напитка продължава да присъства осезаемо в бита на българина. След Освобождението отрасълът започва да се развива бурно, но следва поредният удар – филоксерата – болест, която унищожава голяма част от лозята, а редица сортове изчезват. След Първата световна война българското винопроизводство започва да придобива промишлен размах и излиза на европейския пазар вследствие на обединяването на дребните производители в кооперации. След 1944 г., по време на социализма, производството на вино е национализирано и монополизирано. По земите ни са засадени световно известни сортове като каберне и мерло, което е почти пагубно за местните български сортове като мавруд, памид, гъмза и други. В този период основен пазар е непретенциозният Съветски съюз и стандартите са занижени – вместо върху качеството винопроизводството започва да се концентрира върху количеството. Така през 1970 г. България се превръща в един от най-големите износители на вино в света. През 80-те години на ХХ век българското производство на вино започва да търси пазари и на Запад, като постига огромни успехи в държави като Великобритания и Германия.

 След 1989 г. един от най-потърпевшите отрасли на българската икономика е винарството. Една от причините е силната конкуренция от по-евтини вина, а другата е свързана с вътрешните процеси на индустрията. Въпреки това след 2000 г. вече можем да наблюдаваме развитие на този сектор, отчасти благодарение и на чужди инвестиции.

 Днес в България има засадени повече от 135 734 хектара с лозя, като червените винени сортове заемат около 52%, а белите – 42%. Също така на територията на страната са обособени 5 основни лозаро-винарски региона – Дунавска равнина (Севернобългарски), Черноморски (Източнобългарски), Розова долина (Подбалкански), Тракийска низина (Южнобългарски), Долината на Струма (Югозападен). Всеки от тях има своите специфични условия и особености, които позволяват отглеждането на някои от типично българските местни сортове като Гъмза, Червен мискет, Широка мелнишка лозя, Рубин, Мавруд, Памид и Димят. Освен това за читателите ни, които са се заинтригували от историята на виното, няма да пропуснем да споменем, че в близост до Плевен се намира единственият на Балканския полуостров Музей на виното. Там може да научите повече за традициите на винопроизводството, да видите стари вина и съдове за съхранение и производство на вино, както и да усвоите тънкостите на дегустацията и да опитате различни видове вина.

 Ето няколко забавни факта за тази напитка, за която се носят легенди и е обгърната в мистика. 

• Император Наполеон Бонапарт е пирувал с големи количества качествено вино и солидни порции месо по време на изгнанието си на остров Света Елена. Това се разкрива от списък на дневните доставки за острова. Оказва се, че всеки ден там са били доставяни 45 бутилки вино и 45 кг. месо. Седмично на острова са били доставяни 29 птици и едно печено прасенце. Наполеон дори е настоявал Бургундското вино, което са му предоставяли, да бъде заменено с Кларет.
• Фразата “Да се чукнем за здраве” идва от древните гърци, където домакинът отпивал първата глътка вино, за да докаже на гостите, че не е отровно. Този обичай по-късно е бил приет от римляните и продължава и до днес на много места по света.
• В Стария завет на Библията виното се споменава навсякъде, освен в книгата на Йона.
• В Древния Рим на жените им е било забранено да пият вино. Мъжете, които са хващали жените си да пият вино, са имали право да ги убият или да поискат развод.
• Научно доказано е, че умереното пиене на вино значително намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, Алцхаймер и мозъчни удари.
• Китайците са най-големите консуматори на вино. През 2013 в Китай са консумирани 155 милиона 9-литрови буренца с вино. За сравнение французите са консумирали с около 5 милиона по-малко, около 150. Голямата консумация на червено вино в Китай може би се дължи на символиката на червения цвят, който те смятат за щастлив. А италианците, макар че са най-големият производител на вино, се нареждат под номер 4, като консуматори.
• По цвета, можете да познаете географския произход на напитката на боговете. Едно от нещата, които можете да разберете, когато погледнете цвета на виното е региона, в който са узрели гроздовите зърна (климата, влажността и др.) Тъмните гроздови сокове говорят за по-хладен климат, докато по-светлите оттенъци са индикатор за топъл и сравнително сух. 

Източници: www.bulgarianhistory.org  www.trud.bg