Свети мъченик Трифон е роден в Камсада, Фригия (Мала Азия) през 227 г. Земите се смятат за една от прародините на лозата и виното. Прочул се с лечителските си способности и с това това че излекувал дъщерята на император Гордиан. Убит 21 годишен от непримирим враг на християните, римския императорски наместник Деций Траян заради това, че не се отказва от вярата си. В по старите икони светецът е изобразен с косер (сърповиден лозарски нож) и може би заради това в българските вярвания възниква поверието, че е бил лозар и резач. Вярва се, че ако на Трифоновден дадеш пари - цяла година ще даваш, а ако вземеш - цяла година ще вземаш.

 Трифон Зарезан е празник на лозарите, градинарите и кръчмарите и го отбелязваме по нов стил на 1 февруари. Смята се, че какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на Трифоновден, такъв ще ти е късметът. По традиция на този ден рано сутрин се меси обреден хляб. Сготвя се също пълнена кокошка с булгур или ориз и кисело зеле. В нова вълнена торба стопанинът на къщата слага питата, кокошката, бъклица вино и тръгва към лозето, за да го подреже.

 В ритуала за подрязване за берекет на гроздето, мъжът се обръщал на изток, прекръствал се тържествено и с косер отрязвал от три главини няколко пръчки. Отрязаното място се поливало с червено вино и благославяло с думите: “Колкото капки, толкоз коли грозде!” С подрязаните клонки се украсявало бъклицата с вино, калпаците на мъжете, иконите у дома. Някой пък ги хвърляли във водата, за да тече виното така като реката. Слагало се обща трапеза в лозята с донесената храна. Следвало избиране на Цар на лозята или още наричан Трифон. Царят щял да донесе берекет през идната година. Първите три дни на февруари се наричат Трифонци. Трифоновден - 1 февруари, Сретение Господне - 2 февруари и Свети Симеон Богоприемец - 3 февруари, наричани от българите Трифон зарезан, Вълча или Трифонова богородица, Зимен Симеон. И тук отново дните се отбелязват като Вълчи празници и жените спазват забрани. Третия ден в Родопите се празнува от млади бездетни жени, като за плодородие месят царевични пити и раздават на съседи. Забранена е работата за бременните жени, вярва се, че, ако работиш бременна, ще родиш дете с белег.

 Жените през този ден не докосват остри сечива и предмети, за да не нападат вълците животните. Както и при други вълчи дни, не се шие. Вечерта пък се гадаело по въглените в огнището, каква ще е годината. В деня преди Трифоновден задължително се почиствали комините, да не падне реса на лозята. Освен пълнената кокошка с жито или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се слага печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и задължително - вино.

 Едната легенда разказва, че когато Трифон бил само на 17 години излекувал дъщерята на римския император Гордиан и по този начин спечелил признание и слава. След няколко години се опитали да го накарат да се откаже от християнската вяра, но той отказал и бил изпратен на съд. Осъдили го на смърт, чрез обезглавяване. Когато го извеждали извън града, той се обърнал на изток, горещо се помолил и благодарил на Бога, че го удостоил “с мъченически венец”. Докато се молел, склонил глава и издъхнал и се отървал от мъчителната смърт.

 Друга легенда разказва, че когато Трифон зарязвал лозето си, край него минала Богородица, според поверие негова сестра, с малкия Христос. Тя отивала да си чете молитва по случай 40 дни от раждането. Трифон й се присмял. Богородица преглътнала обидата и пътьом, като се прибирала, минала край жена му и й казала да занесе превръзки на мъжа си в лозето, че си е отрязал носа. Жената веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон се зачудил: “Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!” И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат “Зарезан” и на иконите е изобразяван с косер в ръка. В деня на светеца се извършва ритуално зарязване на лозите. Ритуалите и обредите, които се извършват на този ден са свързани предимно с нас, братоците. Участието на жените се свързва само с приготвянето на празничната трапеза. На този ден те замесват квасен обреден хляб. Коли се и се пече кокошка, която се пълни с ориз. В някои райони на страната, най-вече в Северна България, мъжете от дадено населено място стават рано и отиват на лозето, където извършват ритуалното зарязване. Веднага след зарязването се поливат лозите с вино за плодородие и берекет.

 В някои други места се извършва ритуално ритане на безплодно дърво. Това се прави, за да даде най- плод. След тези тези ритуали мъжете слагат трапеза с ястията, сготвени съпругите им. Тогава се избира цар, който на някои места се нарича и Трифон. Избраният бива закичен от венец от лозови пръчки, което напомня на древните изображения на Дионис. Дружите мъже го носят или го возят като владетел. Избраният за цар изпълнява своите задължения в продължение на една година. На следващия празник се избира друг.

Източник: www.hera.bg