Александър Сергеевич Пушкин е роден на 6 юни (по стар стил 26 май) 1799 г. в Москва, в обикновено дворянско семейство, което обаче проследявало своето родословно дърво едва ли не до Александър Невски и „царския арап” Абрам Петрович Ханибал. В детските години върху великия поет силно влияние оказва неговият дядо Василий Лвович Пушкин, който владее няколко езика, познава много поети и сам се увлича по създаването на литературни творби.

Виктор Юго: „Поетът трябва да върви като факел пред своя народ!“

 Малкият Александър е визпитаван от гуверньор франзуцин, научава се да чете от малък и още като дете пише пътрвите си стихове - при това на френски език, а летата си прекарва у своята баба в Подмосковието. На 19 октомври 1811 г. е открит Царскоселският лицей и Александър Пушкин става един от първите му възпитаници. Шестте години в лицея оказват огромно влияние на младия Пушкин: там той се оформя като поет, за което свидетелстват участието му в литературния кръг „Арзамас” и високата оценка за пушконовото стихотворение „Спомени в Царско цело”, дадена от Гавриил Державин (виден руски държавник и изтъкнат поет от разцвета на руския класицизъм). А атмосферата на свободомислие и революционни идеи в голяма степен определят гражданската позиции на много лицеисти, в това число и на самия Пушкин.

Съвременниците на Пушкин свидетелстват, че той не бил нито красив, нито висок. Въпреки това жените го харесвали, а и самият той имал подчертана слабост към нежния пол. Влюбил се за пръв път на шестнадесет години, а след това през целия си живот носил в себе си страстта си към жените, без да се притеснява да редува силните си чувства към конкретна дама с посещения при жени с леко поведение. За неговите приключения на любовния фронт красноречиво говори заглавието на книгата на Николай Сушков: „113 красaвици на Пушкин”.

 След завършването на обучението в лицея през 1917 г. Александър Сергеевич Пушкин получава назначение в Колегията по въшните дела. Впрочем чиновническата служба слабо привличала поета и той се впуска в бурния столичен живот на Санкт Петербург, става член на литературно-театралното общество „Зелена лампа”, съчинява безпощадни епиграми и стихове, проникнати от идеалите на свободата. Най-голямото поетично произведение на Пушкин става поемата „Руслан и Людмила”, която е публикувана през 1820 г. и предизвиква яростни спорове. Нападките против поддръжниците на властта не остават незабелязани и през май 1820 г., под предлог за служебно преместване, поетът всъщност бива отстранен от столицата. Пушкин е изпратен в Кавказ, след това в Крим, живее също в Кишинев и в Одеса, среща се с бъдещи декабристи. В „южния” творчески период разцъфтява романтизмът на Пушкин. Произведенията от тези години затвърждават славата на Пушкин на първия руски поет, не само благодарение на ненадминатото му майсторство и на ярките характери на героите в неговите произведение, но и на съзвучието на неговото творчество с вижданията на прогресивните обществени кръгове от онова време.

Градската легенда разказва, че когато започнало изграждането на паметник на великия поет в Одеса, събраните от гражданите пари не достигнали. Необходимата допълнителна сума била дадена от одеските масони. Твърди се, че Александър Пушкин е бил масон, но същевременно се отнасял с презрение и се присмивал на масоните. Върху паметника на поета единственият цветен елемент е червената петолъчна звезда – един от масонските символи. И за да демонстрират на свой ред отношението си към Пушкин, масоните поставят масонската звезда с отрязани лъчи. Действително – в един град като Одеса, изпъстрен с толкова масонски истории и символи, човек дори несъзнателно започва да вярва на градските легенди.

 Написани са „Кинжал”, „Кавказкия пленник”, „Демон”, Гаврилиада”, Цигани”, започнат е „Евгени Онегин”. Но в творчеството на поета назрява криза, свързана с разочарованието му от просветителската идея за тържество на разума и дискусиите за трагичното поражение на революционните движения в Европа.

Транссибирската железница - гръбнакът на Русия

 През юли 1824 г. поетът бива счетен за неблагонадежден вследствие на сблъсъка му с началството и конкретно с граф. М. С. Воронцовски, чиято жена Пушкин ухажва. Той е изпратен в псковското имение Михайловское под надзора на своите родители. И тук се раждат редица шедьоври като „Подражание на Корана”, „Аз помня чуден миг”, „Пророк”, трагедията „Борис Годунов”. След разгрома на въстанието на декабристите през септември 1826 г., Пушкин е извикан в Москва, където се провежда беседа между него и новия цар Николай I. Макар поетът да не скрива, че ако през декември е бил в Петербург, също би излязъл на ул. „Сенатская”, царят обявява, че Пушкин е под негово покровителство и го освобождава от обикновената цензура. Николай I намеква за перспектива на либералните реформи и възможно помилване на осъдените, убеждавайки ги да сътрудничат с властта в името на прогреса. Пушкин решава да потърси разбирателство с царя, предполагайки, че това е стъпка към споразумение между равни... В тези години в творчеството на Пушкин се пробужда интересът му към руската история, към личността на царя-реформатор Петър I, чийто пример призовава да бъде следван от сегашния монарх. Той пише „Станси”, „Полтава”, започва „Арапът на Петър Велики”.

 През 1830 г. Пушкин отново се сгодява за Наталия Николаевна Гончарова и получава съгласие за брак, а през есента на същата години заминава в Болдино да урежда имуществени дела, където заради холерната карантина остава три месеца. Тази първа „болдинска есен” става най-високият връх на пушкиновото творчество: достатъчно е да се споменат само няколко от произведенията, излезли изпод перото на великия писател – „Повест на Белкин”, „Малки трагедии”, „Приказка за попа и неговия слуга Глупан”, „Бесове”, Елегия”, „Раздяла”... и втората „болдинска есен” през 1833 г., когато на връщане от Волга и Урал Пушкин отново отива в имението, не отстъпва по значение на първата: „Историята на Пугачов”, „Приказка за рибаря и златната рибка”, „Осен”. Започната в Болдино повест „Дама пика” е дописана спешно и е отпечатана в списанието „Библиотека за четене”, което заплаща за нея по най-високите цени. Но въпреки всичко Пушкин така или иначе изпитва силни финансови затруднения: светските задължения и раждането на децата изискват немалко разходи, а последните му книги не носят високи доходи. А след смъртта на поета неговите задълженията ще бъдат поети от държавната хазна... Още повече, че през 1936 г. (въпреки нападките на реакционната преса и критиката, заявяваща края на епохата на Пушкин) той започва да издава списанието „Съвременник”, но то също не подобрява финансовите му дела.

 В края на 1836 г. незабележимо назряващият конфликт между „волнодумеца и прислужващия юнкер Пушкин” и враждебните към него висша класа и бюрократична аристокрация се разгаря открито - чрез анонимни писма, оскърбителни за честта на съпругата на поета и за самия него. В резултат на това се стига до открит сблъсък между Пушкин и поклонника на жена му – френския емигрант Дантес. В утрото на 27 януари (8 февруари по стар стил) в предградие на Петербург, край Черната река, двамата провеждат дуел. Пушкин е ранен в корема и след два часа умира.

Пушкин бил отличен стрелец и от 20 крачки можел да улучи дупка от куршум. Но при дуелите той никога не стрелял първи. Пушкин е обявявал петнадесет дуела, а самият той е бил предизвикван на шест. Но до стрелба се е стигало само четири пъти. Всички останали дуели не са се провели, защото преди това страните са били помирявани, главно благодарение на приятелите на Пушкин.

 Смъртта на поета се превръща в национална трагедия: „Слънцето на руската Поезия залезе”, пише в некролога В. Ф. Одоевски. Но приносът на гения на руската поезия е действително безценен, а творческото завещание на великия поет остава в неговото стихотворение „Въздигнах си аз паметник неръкотворен, той никога не ще обрасте с трева...” Именно тези думи са издълбани на пиедестала на един от паметниците му в Санкт Петербург.

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев