Транссибирската магистрала, Транссиб или Великият сибирски път (историческото название) е железопътна линия, съединяваща европейската част на Русия с нейната средна част (Сибир) и източните региони (Далечния изток). Фактическата дължина на Транссибирската железопътна магистрала по главния пътнически маршрут (от Москва до Владивосток) е 9288,20 км. и по този показател тя е най-дългата на планетата.

Последната българска теснопътна железница Септември-Добринище

 Цената на билета за дължина е малко по-голяма (9298,00 км.) и не съвпада с реалната. Трансссибирската магистрала преминава по територията на две големи части на света. На Европа се падат около 19% от дължината на Транссиб, а на Азия – около 81%. За условна граница между Европа и Азия се счита 1778-мия километър.

Историята на Транссибирската магистрала

 До появата на железопътния транспорт пътят от Москва до руския Далечен изток отнемал около 14 месеца. По-бърз, а често и по-безопасен бил морският път покрай Африка и след това през Индийския океан: параходите изминавали такъв маршрут за 2-2,5 месеца. Без сигурна железопътна връзка било невъзможно усвояването на Сибир, Далечния изток, а така също и военната защита на отдалечените от европейската сърцевина на Русия земи. Въпросът за построяването на Транссиб станал актуален още с изобретяването на влака. В началото на ХХ век обширните райони на Западен и Източен Сибир и на Далечния изток оставали откъснати от европейската част на Руската империя и затова се появила необходимостта да бъде организиран път, по който да може с минимални разходи на време и средства да се достига до най-отдалечените краища на страната.

 През 1857 г. генерал-губернаторът на Източен Сибир Николай Муравиев-Амурски официално повдига въпроса за необходимостта от построяването на железопътна линия в сибирските простори на Русия. Но едва през 1880 г. правителството пристъпва към решаването на въпроса за Сибирския железен път. И решава да се откаже от помощта на западните промишлени предприемачи, като надделява становището държавата да строи със свои средства и усилия. Под ръководството на инженерите Николай Меженинов, Орест Вязенски и Александър Урсат през 1887 г. били организирани три експедиции за проучване на трасето на Средносибирската, Забайкалската и Южно-Усурийската железници, чиято експлоатация скоро - към 90-те години на XIX век била преустановена. През февруари 1891 г. комитетът на министрите стигнал до решението, че може да се започне с полагането на релсите на Великия Сибирски път едновременно от двата му края – от Челябинск и от Владивосток.

 За начало на строителството на Усурийския участък император Александър III придавал смисъл на изключително събитие в историческото развитие на империята. За официалната дата на началото на строителството на Транссибирската магистрала се приема 31 май 1891 г., когато недалеч от Владивосток наследникът на руския престол и бъдещ император Николай II положил първия камък на Усурийската железница в бъдещия участък до Хабаровск на Амур. Фактическото начало на строителството стартирало малко по-рано – в началото на март 1891 г., когато започнало строителство на участъка Миас-Челябинск. Сторителството на Транссибриската магистрала се извършвало в сурови природо-климатични условия. Почти по целия път релсите се полагали в слабо населени или безлюдни местности, в непроходимата тайга. Магистралата пресичала могъщите сибирски реки, многобройни езера, силно заблатени райони и вечно замръзнала земя.

 За строителството на Транссибирската магистрала били необходими много парични средства. По предварителни пресмятания на Комитета по построяването на Сибирския железен път, неговата стойност се изчислявала на 350 милиона златни рубли. За да се ускори и да се намали стойността на строителството, през 1891-1892 г. за Усурийската и Западно-сибирската линии (от Челябинск до река Об) като основа били взети опростени технически условия – намалили широчината на земния път при насипи, траншеите и в планинските участъци; намален бил също и дебелината на баластния слой, поставяни били олекотени релси и намален броят на траверсите на километър път и т. н. Най-сериозен и трудноразрешим бил проблемът по обезпечаване на строителството с работна ръка. Нуждата от квалифицирани работници се удовлетворявала чрез вербуване и преместване им в Сибир на специалисти от вътрешността на страната. Голяма част от обикновените строители станали каторжниците и войниците. Попълването на работната сила се извършвало и за сметка на привличането на сибирските земеделци и бедните градски слоеве от европейската част на Русия.

 Още преди своето оконачателно завършване Транссибирската магистрала дала импулс в развитието на Сибир: в периода от 1906-1914 г. в източните райони на Русия се преселват повече от 3 милиона души. Като цяло за построяването на Транссиб през 1891 г. (в началото на процеса) били привлечени 9,6 хиляди души, а през 1895-1896 г., в разгара на строителните работи – 84-89 хиляди души, а към 1904 г., в крайния етап – само 5,3 хиляди инженери и строители. За сравнение, за построяването на Амурската железопътна линия през 1910 г. са се трудили 20 хиляди души. Много от строителните дейности се извършвали на ръка; оръдията на труда били от най-примитивните – брадва, пила, лопата, кирка и ръчна количка. Въпреки това ежегодно били изграждани 500-600 километра от железопътната линия. Свързването на всички релси по цялото протежение на Великия сибирски път се случило на 3 ноември 1901 г., но редовен маршрут на влаковете по цялото протежение на магистралата по това време все още нямало. На 14 юли 1903 г. било отбелязано въвеждането в експлоатация на пътя по цялата му дължина, макар че в релсовия път имало дупка: през езерото Байкал влаковете трябвало да се прехвърлят на специален ферибот. Непрекъснат релсов път между Санкт-Петербург и Владивосток се появил след началото на експлоатацията на Кръговобайкалския железен път на 1 октомври 1904 г. В своя поход на изток магистралата пресича 16 големи реки, в това число Волга, Иртиш, Кама, Об, Енисей, Амур и др.  

 В годините на Първата световна война и на Гражданската война техническото състояние на пътя рязко се влошило, а след идването на мирните години започналото тяхното ремонтиране и саниране. По времето на Великата Отечествена война Транссиб имал важна роля за евакуацията на мирното население и на промишлените предприятия от окупираните райони, за безаварийната доставка на товари и армейски контингенти за фронта, като при това не се прекъсвали и вътрешните сибирски превози. В следвоенните години Великата Сибирска магистрала активно се строяла и модернизирала. През 1956 г. правителството утвърдило генерален план за електрифициранието на железните пътища, съгласно който едно от първите електрифицирани направления трябвало да стане Транссиб в участъка му от Москва до Иркутск. Планът бил реализиран през 1961 г.

 През 90-те години на миналия век и първите години на настоящия били проведени редица дейности по модернизацията на Транссиб, които имали за цел да увеличат скоростта и натовареността на железния път. Интересно е, че тогава се извършила реконструкция на железопътния мост при река Амур край Хабаровск и с това бил ликвидиран и последният участък на магистралата с едно трасе за двете посоки на движение.

 Днес Транссибирската магистрала е мощна двутрасова електрифицирана железопътна линия, оборудвана със съвременни средства за информация и връзка. Разстоянието между Москва и Владивосток с най-бързият пътнически влак се изминава за 6 дни и 1 час (6 дни и 2 часа по обратния маршрут). На изток магистралата прави връзка с железопътните мрежи на Китай, Монголия и Северна Корея, а на запад, чрез руските пристанища и граничните пунковете с бившите републики на Съветския съюз, има връзка с европейските страни. Магистралата минава през териториите на 20 субекта на Руската федерация и пет федерални окръга. В районите, обслужвани от Транссиб, са съсредоточени 80% от промишления потенциал на руската страна и основните природни ресурси, включително нефт, газ, въглища, гори, руди на черни и цветни метали. По протежението на магистралата се разполагат 87 града, от които 14 се явяват центрове на субект на Руската федерация.

 По железопътната линия днес се превозват повече от 50% от въшнотърговските и транзитни товари в Русия. Транссибирската магистрала е включена като приоритетен маршрут за връзка между Европа и Азия в проектите на редица международни организации като Европейската икономическа комисия при ООН, Икономическата и социална комисия на ООН за Азия и района на Тихия океан, Организацията за сътрудничество на железниците.

Превод и редакция за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Източник: www.ria.ru