Празникът не е време за сърдити статии. Щеше ми се да спестя коментара, но гневът не дава мира, тъй че вместо да разкажа за ловешката Цветница ще запозная обществеността с поредното посегателство върху успешните училища в града.

 Новината е стряскаща и съвсем не е случайно, че пристигна в Ловеч през последния учебен ден преди ваканцията. Ирония е, че идва в навечерието и сякаш за да вгорчи обичания празник. С писмо Министерството на образованието уведомява Ловешка община за одобрения план-прием за учебната 2018-2019 година. Решението на министерството се разминава значително със заявения от общината план-прием и е прието със значително притеснение от администрацията. Като председател на комисията по образование и култура в Общински съвет бях извикан спешно за да се запозная с писмото. Прочетох  решението и най-точното описание за първата реакцията ми реакция е, че ми призля. Веднага попитах, но се оказа, че вече са проведени разговори с министерството и решението е потвърдено като окончателно.

За ролята на обществените съвети в българските училища

 За какво става дума? По решение на Министерството на образованието за втора поредна година приемът във водещите профилирани гимназии в Ловеч се редуцира. Този път чувствително. Особено в езиковата гимназия. Така през следващата учебна година гимназията ще предложи план-прием само от 4 (четири паралелки). Припомням, че за учебната 2017-2018 година плам-приемът в училището бе намален от седем на шест паралелки. Само година по-късно по решение на министерството на образованието се съкращават още две паралелки. Не е трудно да се пресметне, че за двете години приемът във водещото училище в Ловеч е свит почти на 50%! Като жест на великодушие на училището се дава възможност да избере как да разположи профилиращите езици в тези четири паралелки. Както е известно гимназията от близо три десетилетия поддържа немски, английски и френски език, а от относително скоро испански като втори западен език. Посегателството спрямо ПЕГ „Екзарх Йосиф I“ е шокиращо като се има предвид качеството на обучение и постигнатите успехи. Гимназията е дала на страната стотици лекари, юристи, журналисти, писатели, творци, дори министри с име и принос за развитието на България. Училището традиционно е сред най-добрите на матурите, а често е в първите десет постижения. През миналата година гимназията се нареди на осма позиция в страната с резултата от зрелостния изпит по български език и литература. Но очевидно качеството на обучението не е убедителен аргумент за да откаже образователното министерство от политиката за силна подкрепа към професионалните гимназии, които са главните печеливши от поредната редукция в плам-приема на водещите училища.

 Другият губещ от новата политика в гимназиалното образование е Природо-математическата гимназия, за която е предвидена редукция от още една паралелка и за учебната 2018-2019 ще приема в едва три. Така за две учебни години във водещите ловешки училища се заличават пет паралелки! Сигурен съм, че мнозина ще посрещнат това решение със задоволство, тъй като  има достатъчно апологети на схващането, че профилираните гимназии пречат на развитието на останалите училища. Губещ от поредното намаление на приема ще бъдат и ловешките деца, тъй като с традиционно силните резултати на кандидатите от други населени места ще заемат повечето от ограничените вече места в училищата. Това естествено се отнася с най-голяма вероятност за езиковата гимназия, която е най-силно предпочитана от кандидатите.

Ще се справи ли приобщаващото образование?

 Решението на министерството се посреща с огромно недоволство в засегнатите училища. След понеделник се предвиждат протести, въпреки че повечето учители не са на работа. Като се имат предвид сродни конфликти във Враца, Бургас, Разград по-рано тази година вероятността дори за частичен успех изглежда нищожна. Въпреки това си струва общностите да реагират гневно. Най-малкото за да покажат, че провежданата политика унищожава най-добрите училища и несъмнено ще се отрази на качеството на образование. Особено в малки градове като Ловеч, където тези училища са сред малкото символи на надежда.

Автор: Иво Райнов, учител 

Профилирана езикова гимназия "Екзарх Йосиф I" - гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com