В началото на предходната учебна година всяко училище и детска градина създаде обществен съвет. Съгласно изискванията на закона и по конкретно разписани правила. Процедурата по избор на членове на съвета и тяхното привикване към новата социална роля белязаха първата година от дейността. Това остави впечатлението за пасивност и по-скоро формално съществуване.

Ще се справи ли приобщаващото образование?

 През последните месеци, обаче, попаднах на информация за настойчиво желание на обществените съвети да играят главна роля в живота на българските училища. Амбиции да контролират учебния процес, качеството на образователния продукт, да се произнасят по работата на учителите, да поставят цели пред учебните институции, да предявяват претенции от името на всички родители. В някои от съобщенията колегите се оплакват от назидателен тон и императивни изисквани, които превръщат обществените съвети в допълнителен източник са административен натиск върху учителите.

 Споменатите публикации ме провокираха да си припомня регламента на закона и правилника и периметъра на определеното от тях действие на обществените съвети в учебните заведения.

 В член 265 ал. 2 от Закона за училищното и предучилищно образование се посочва, че общественият съвет е орган за подпомагане на развитието на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им. Видно от текста доколкото са вменени контролни функции на съвета, те са фокусирани върху управлението на училищата и детските градини. В друг член (268, ал 2) се посочва, че директорът е длъжен при поискване от обществения съвет да предоставя всички сведения и документи, необходими за дейността му.  Идеята се развива в член 269, ал 1, където са разписани правомощията общественият съвет  да дава становище по съставянето на бюджета и отчета по неговото изпълнение, да съгласува предложенията за капиталови разходи и разходване на средствата от преходните остатъци, да участва в комисиите по атестиране на директорите и избор на директор. Видно е, че законодателят предвижда граждански контрол върху  начина, по който се управлява учебната институция и се разходват държавните субсидии и собствените приходи. Този контрол се затвърждава и в правото на обществения съвет да сезира компетентните органи при констатиране нарушения на нормативни документи.

И станахме хора

 Правилникът за създаването, устройството и дейността на обществените съвети дава по-голяма подробност за правомощията на съвета. Сред важните правомощия са да одобрява развитие на учебната институция, съгласува учебния план, съгласува избора на учебници, дава становище за училищния план-прием. Общественият съвет участва активно при приемане на етичния кодекс на учебното заведение, при обсъждане на програмата за превенция на ранното напускане на училище, предоставяне на възможности за приобщаване на децата от уязвими група, избора на униформи. В нито едно от правомощията не се предвижда контрол върху учебния процес и постигнатите резултати.

 Едновременно в Закона (169, ал 1, т.3) и Правилника (16, ал 1, 3) е разписано правото на обществения съвет да предлага политики и мерки за подобряване качеството на образователния процес  въз основа  резултатите от самооценката, външно оценяване и инспектиране на обучението.  От този регламент става ясно, че обществения съвет няма права за пряк контрол върху работата на учителите нито да инициира подобни дейности. Съветът може да се произнася върху резултатите от учебния процес единствено  след проведена самооценка или инспектиране на институцията. Всяка претенция и заявление извън разписаните в Закона и Правилника е надценяване на правомощията. Контролът върху дейността на учителите е поверен на РУО и директорите. Намеренията на съветите да провеждат инициативи в тази посока е съзнателно търсено или несъзнателно постигнат допълнителен административен натиск върху преподавателите.

Автор: Иво Райнов, учител 

Профилирана езикова гимназия "Екзарх Йосиф I" - гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com