+ Предложи публикация
09.03.2018

Ще се справи ли приобщаващото образование?

  Наредбата за приобщаващо образование бе първата, която мина редакция за по-добра ефективност. След публикуването в късната есен първите коментари изтъкваха предимно достойнства. Пригодността на един документ, обаче, започва да личи едва тогава, когато текстовете заживеят в практиката. В този коментар ще се съсредоточа само върху един текст от Наредбата, който както ще стане ясно бе активиран едва след приключването на първия учебен срок. Той е записан в раздел II „Осигуряване на обща подкрепа за личностно развитие в детската градина и училището“.

 В член 27 са регламентирани дейностите за обща подкрепа, за целите на превенцията на образователни затруднения, като една от тях, зададена в алинея втора е „допълнително обучение“. Алинея 2 ни казва, че това допълнително обучение се предоставя на ученици със системни пропуски, изразяващи се в годишна оценка слаб (2) или не достигнати прагови стойности на външно оценяване, а точка три предвижда допълнително обучение за ученици, срещащи затруднения, индикирани със срочна оценка слаб (2) или три последователни текущи оценки слаб (2).

 Първият срок след приемането на Наредбата приключи наскоро и някои от текстовете на документа направиха своя прощъпулник тези дни. Като този, който изисква допълнително обучение за учениците, които имат срочни двойки. В алинеи 5, 6 и 7 на споменатия вече член 27 е определена продължителността на допълнителното обучение. За тези, които са приключили срока със слаби оценки се предвиждат 10 допълнителни часа работа по учебния предмет. Ако слабите оценки са годишни продължителността на обучението може да достигне до 80 часа годишно.

 Намеренията изглеждат благородни. Истинско приобщаване на децата като им се помогне да преодолеят затрудненията. Все пак училището има задачата да учи, не да отблъсква. Чудесно е, че в процеса ще бъдат въвлечени и родителите. Съгласно алинея 8 на член 27 те са задължени да осигурят присъствието на децата в часовете за допълнителна работа.  Само, че тук започват едни глождещи въпроси. Като начало, дали е ясно колко различни форми за работа с изоставащи са разписани и съществуват паралелно. Например в алинея 2 се регламентират отдавна съществуващите консултации. Те също се провеждат извън учебните часове и са с времетраене на един учебен част. При това са задължителни и ежеседмични.

 Отделно проект „Твоят час“ поощрява сформирането на група за преодоляване на образователни дефицити по определени предмети. На второ място часовете за консултации и часовете за допълнително обучение изглеждат като скрита форма на повишаване на учителската норма на заетост. В единия случай става дума за един допълнителен час всяка седмица, а в училищата на двусменно обучение – по два допълнителни часа. Като прибавим и регламентираните с наредбата 10 часа допълнително обучение се оказва, че учителските нормативи скрито нарастват между 40-45 и 80-85 часа годишно! Тези часове са фиксирани в рамките на седмичната програма и не се заплащат! А в същото време заниманията по „Твоя час“, които може да преследват в общи линии същите цели се заплащат по-щедро от лекторски час! Учителите с право задават въпроса какво налага да се дублира работата им в часовете за консултации с нови задължителни занимания? Или защо един допълнителен час, например този за работа с документация от класните ръководители, се заплаща, а за друг не се предвижда допълнително финансиране. Въпреки, че пак се борави с документация, разписват са планове и пр. Така регламентирана допълнителната работа изглежда като наказание за учителя.

 Най-същественият въпрос е този какъв резултат очакваме? Официалният отговор е „преодоляване на обучителните затруднения“. Далеч по-вероятният е “изчезване на слабите оценки“. Защото учител, наказан да вземе още часове над преподавателската си норма би намерил най-лесното решение на проблема. Просто следващия срок няма да напише слаби оценки и ще си спести допълнителната работа. Ако ме питате дали така ще бъдат преодолени образователните затруднения и дефицити ще отговоря с „не“. Което само по себе си ще обрече на провал усилията за приобщаване на децата с дефицити. Но ще напълни чиновническите отчети с бодряшките заключения за подобряване на резултатите от училищното образование в следствие на проведената реформа.

Автор: Иво Райнов, учител 

Профилирана езикова гимназия "Екзарх Йосиф I" - гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com

Оценка 4.84 от 32 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ