Регистрирай се
+ Предложи публикация

16.12.2017

Перущица - гнездо на герои

„Перущице бледна, гнездо на герои, слава!  Вечна слава на чедата твои, на твойта пепел и на твоя гроб...“

 Тези думи на Вазов завинаги определиха почетното място на Перущица в българската история. Градът се превърна в паметник на безсмъртието, пред който се покланят признателните българи  и изумените чужденци.  В този град през април 1876 година  се чу най-мощният глас за свобода, който Европа беше чувала – мъже избиха жените и децата си, а после и себе си, за да не бъдат роби. Този миг от Априлското въстание е изумителен по своята сила. В църквата „Св. Архангел Михаил“ умират 347 свободни българи, притиснати от башибозука на Адил Ага. След седемдневна битка Перущица е по-свободна отвсякога. Европа и светът са смълчани от подвига на Кочо Честеменски, Спас Гинев, Иван Хаджитлиев.

Трявна - Българският Нюрнберг

Рудозем все още разнася славата на родния рудодобив

 По повод 20-годишнината на Априлското въстание, през 1896 година се създава перущинският комитет „27 априлий“, който има задачата да „въздигне паметник на мъченически загиналите за свободата на България през 1876 година перущенци”, а и да пази тяхното дело. След Априлското въстание костите на героите са погребани извън пределите на някогашна Перущица. С решение на комитета „27 априлий“ и общинската управа костите на априлци са върнати в църквата „Св. Архангел Михаил“. Градът е освободен от османско владичество на 3 януари 1878 година. Стогодишнината от Освобождението е отбелязана с „Паметник на трите поколения“, издигнат на хълма „Власевица“.

 Районът на Перущица е богат на археологически находки. Един от най-старите паметници с голяма историческа стойност е Червената църква, наричана още „Света Богородица“. Храмът е изграден през ранното средновековие - V–VI век от новата ера, и е един от най-значимите и оригинални раннохристиянски базилики на Балканите. Той е с внушителни размери за времето си. В Червената църква умело са съчетани античният гръцки с новия византийски стил и някои форми на римската мавзолейна архитектура, спазвайки изискванията на християнския култ.

 Перущица се намира в северното подножие на върховръшкия дял на Родопите. Името си носи от Перистица – укрепено място от времето на Средновековието. Крепостта е  била част от отбранителната верига на Второто българско царство. Смята се, че сегашният град води началото си от древния град Драговец,  разположен на 2-3 километра северно от днешните му граници и разрушен oт ордите на турския пълководец Лала Шахин през 1364 година. Опитите на турците да помохамеданчат местното население не успели. През XV век тук се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (днешни Албания и Епир). По-късно селището било ограбено и опожарено отново през 1794 година от кърджалиите на Мехмед Синап.

 В Перущица има ясни следи на римската и тракийската цивилизации. Векове преди идването на римляните, свое селище около карстовия извор в някогашния квартал Пастуша са създали траките. В този район са открити 29 надгробни  могили, сред които най-известни са Духова и Банова.  В основите на Духова могила при разкопки са намерени тракийски златни колесници. Тези находки показват, че цивилизацията по тези земи е свързана с  най-стария жив град в Европа – Пловдив. Находките от Духова  могила  са експонирани днес в Историческия музей в Перущица -  тракийски бойни колесници, мраморна глава на мъж, статуи на антични божества, оброчни плочки, както и монети, сечени във Филипопол.

 По време на Възраждането в Перущица са живели и работили видни просветители и дейци на националноосвободителното движение, като Петър Бонев, Спас Гинов, Кочо Честименски, Васил Соколски-Докторът. През 1869 г. Васил Левски основава тук таен революционен комитет, чиято дейност била възобновена по-късно през 1876 година от Георги Бенковски. Връхна точка е участието на цялото население в национално-освободителните борби с яркото си проявление през Априлското въстание в Перущица вдигнато на 23 април 1876 г., Перущинци 7 дни удържат непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение противник. Те са нападнати от 5 500 башибозук на Адил ага тамрашлията, а на 29 април пристига и турска редовна войска с артилерия начело с Решид паша. Едва когато оръдията разрушават покрива на въстаническата крепост – църквата „Св. Архангели Гавраил и Михаил“, в която са събрани около 600 старци, жени и деца, въстаниците прекратяват съпротивата. В черквата загиват 347 души, начело с отец Тилев, д-р Васил Соколски и водача на въстанието в града Петър Бонев – другар и съратник на Раковски и Левски в Белградската легия. Турците ограбват селището и опожаряват 350 къщи. Трагична е саможертвата на Спас Гинов, Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още двадесет и трима перущенци. В черквата „Св. Архангел Михаил“ се въззема най-мощният глас за свобода, който човечеството е чувало – бащите жертват жените и децата си, а после и себе си, за да не бъдат роби и да не бъдат потурчени.

 През юли 1876 г. Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който съобщава, че след зверското турско клане при подавяне на въстанието извършено от редовна войска и паравоенни мюсюлмански части в града са останали 150 „старци и деца“ от предишното население от над 2000 души. Впоследствие костите на българските мъченици са събрани и погребани в същата тази черква, за да се помни станалото.

 Перущица съществува като самостоятелна община от 1998 година и е разположена върху площ от 48 720 декара. В нейната територия единственото населено място е град Перущица. По данни от последното преброяване жителите на общината са 5058. Намира се на 24 километра от Пловдив и разполага с добра пътна инфраструктура. Граничи с общините Кричим, Стамболийски и Родопи. Комплексът „Исторически музей“ включва четири експозиционни зали, които проследяват развитието на селището от неолита до съвременния му облик. Допълнение към тях е  църквата „Св. Архангел Михаил“ – пантеон на Апилската епопея. Етнографската експозиция на Перущица  представя оръдия  труда, облекло, съдове и накити на местното население. Дановото училище е първото класно школо, където Христо Данов прилага взаимоучителния метод. Археологическите обекти са представени  от раннохристиянската базилика Червената църква, Римския път за Беломорието, развалините на манастирския комплекс  „Св. Тодор Тирон и Стратилат“.

 Основно място в живота и поминъка на Перущица заемат лозарството и производството на вино. Още през периода на Втората българска държава всяко семейство работи лозя, и особено манастирски лозя. За гроздобера Константин Гълъбов пише: „Перущинец и в Китай да е, гледа да си дойде за гроздобер“. За Трифон Зарезан пеели песента „В Перущица с вино карат воденица“:

В Перущица с вино карат воденица,
животът там е същински рай.
Да бях аз щъркел или друга пойна птица,
гнездо бих свил в Перущица.

 Голямата атракция за града и до днес е обичаят „Къпанки“, който е на Ивановден по стар стил. Той е характерен само за Перущица и е единствен на Балканите. Предполага се, че обичаят е наследство от древните славянски празници, свързани с водата. Зетьовете, които са най-пресните младоженци, се къпят обредно под Чалъковия мост. Значението на обичая е да има здраве, момъкът да се почувства мъж, да са плодовити булките. Обичаят е вдъхновил перущинския поет Власо Власов да напише стихотворението „Къпанки в Перущица“:

Разпалени от музика и вино,
младите мъже се хвърлят,
боричкат се да покажат сила,
и пръскат хората с вода, която
сами с телата си са осветили.

В дворовете свенливите съпруги
държат с ръце стеблото на Лозница
и всяка чака своя господар да пренесе
в утробата зачатието на живота...

 Руините на Червената черква „Света Богородица“, наричана така от местното население, се намират на близо километър от гр. Перущица, в полите на Родопите. Това е римска сграда изградена в IV или най-късно до началото на VI век при управлението на император Анастасий I. Тя е единствената в целия свят, която има първоначално северен олтар резултат на ранното християнско богослужения в първоначалните римски терми и митраеум – баня и храм на Митра, Подът е бил басейн, който впоследствие е устроен в под на църквата и баптистирей.

 Първоначалният градеж е за разположените в тази област римски легионери построили за нуждите си терми, доказателство за което е откритият в църквата басейн. Впоследствие с разпространението на култа към древноиранския бог Митра, когото римските легионери възприели за свой покровител, при термите е издигнат митраеум (храм на Митра).  Следа от тях също е намиращият се под църквата сладководен извор с направена чешма, чийто камък е пробит по цялата си дължина, а от сърцевината му тече вода. Този камък препраща към легендата на бог Митра който пробивал камък със стрела и оттам да потичала вода, останка от съществувалия тук митраеум е един стенопис, който и християнско време не е заличен – възраждането на бог Митра от червено яйце. Със сигурност Червената църква е една от най-старите църкви в Европа. Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „Помирението“), 343 г., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството. Мястото е внимателно подбрано.

 „Червената църква“ е построена в близост до старо езическо светилище, в непосредствена близост до важния византийски град Филипопол (дн. Пловдив). До най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа. Първоначално устроената тук църква е изпълнявала функциите на мартирий – култовата сграда предназначена да съхранява паметта на мъченици, загинали за утвърждаване на християнството, а в един по-късен период от своето съществуване според преданието е служила и за лятна резиденция на византийски велможи. Намерени са запазени по стените фрески. Според Креса Стоянова, главен уредник на Историческия музей в Перущица „арката е уникална, а е открит там и ”баптистерий“ изграден с розов мрамор, във формата на кръст, където почитали са там 7 християнски мъртъвци от този район на Тракия. Който е влизал вътре, ги е почитал, за да бъде приет в християнската вяра“. Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи. Намирала се е сред праисторическия, античен и средновековен град Драговец.

 Унищожена е от ордите на турския главатар Лала Шахин при разоряването на региона в 1364 година. Храмът се е казвал „Света Богородица“, но е станал известен като „Червената църква“ заради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е изграден.

Източник: www.perishtitsa.bg

Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа, Курсове Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител Обучаем
Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва "бисквитки", за да улесни Вашата дейност в сайта. Научете повече