Регистрирай се
+ Предложи публикация

16.12.2017

Перущица - гнездо на герои

„Перущице бледна, гнездо на герои, слава!  Вечна слава на чедата твои, на твойта пепел и на твоя гроб...“

 Тези думи на Вазов завинаги определиха почетното място на Перущица в българската история. Градът се превърна в паметник на безсмъртието, пред който се покланят признателните българи  и изумените чужденци.  В този град през април 1876 година  се чу най-мощният глас за свобода, който Европа беше чувала – мъже избиха жените и децата си, а после и себе си, за да не бъдат роби. Този миг от Априлското въстание е изумителен по своята сила. В църквата „Св. Архангел Михаил“ умират 347 свободни българи, притиснати от башибозука на Адил Ага. След седемдневна битка Перущица е по-свободна отвсякога. Европа и светът са смълчани от подвига на Кочо Честеменски, Спас Гинев, Иван Хаджитлиев.

Трявна - Българският Нюрнберг

Рудозем все още разнася славата на родния рудодобив

 По повод 20-годишнината на Априлското въстание, през 1896 година се създава перущинският комитет „27 априлий“, който има задачата да „въздигне паметник на мъченически загиналите за свободата на България през 1876 година перущенци”, а и да пази тяхното дело. След Априлското въстание костите на героите са погребани извън пределите на някогашна Перущица. С решение на комитета „27 априлий“ и общинската управа костите на априлци са върнати в църквата „Св. Архангел Михаил“. Градът е освободен от османско владичество на 3 януари 1878 година. Стогодишнината от Освобождението е отбелязана с „Паметник на трите поколения“, издигнат на хълма „Власевица“.

 Районът на Перущица е богат на археологически находки. Един от най-старите паметници с голяма историческа стойност е Червената църква, наричана още „Света Богородица“. Храмът е изграден през ранното средновековие - V–VI век от новата ера, и е един от най-значимите и оригинални раннохристиянски базилики на Балканите. Той е с внушителни размери за времето си. В Червената църква умело са съчетани античният гръцки с новия византийски стил и някои форми на римската мавзолейна архитектура, спазвайки изискванията на християнския култ.

 Перущица се намира в северното подножие на върховръшкия дял на Родопите. Името си носи от Перистица – укрепено място от времето на Средновековието. Крепостта е  била част от отбранителната верига на Второто българско царство. Смята се, че сегашният град води началото си от древния град Драговец,  разположен на 2-3 километра северно от днешните му граници и разрушен oт ордите на турския пълководец Лала Шахин през 1364 година. Опитите на турците да помохамеданчат местното население не успели. През XV век тук се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (днешни Албания и Епир). По-късно селището било ограбено и опожарено отново през 1794 година от кърджалиите на Мехмед Синап.

 В Перущица има ясни следи на римската и тракийската цивилизации. Векове преди идването на римляните, свое селище около карстовия извор в някогашния квартал Пастуша са създали траките. В този район са открити 29 надгробни  могили, сред които най-известни са Духова и Банова.  В основите на Духова могила при разкопки са намерени тракийски златни колесници. Тези находки показват, че цивилизацията по тези земи е свързана с  най-стария жив град в Европа – Пловдив. Находките от Духова  могила  са експонирани днес в Историческия музей в Перущица -  тракийски бойни колесници, мраморна глава на мъж, статуи на антични божества, оброчни плочки, както и монети, сечени във Филипопол.

 По време на Възраждането в Перущица са живели и работили видни просветители и дейци на националноосвободителното движение, като Петър Бонев, Спас Гинов, Кочо Честименски, Васил Соколски-Докторът. През 1869 г. Васил Левски основава тук таен революционен комитет, чиято дейност била възобновена по-късно през 1876 година от Георги Бенковски. Връхна точка е участието на цялото население в национално-освободителните борби с яркото си проявление през Априлското въстание в Перущица вдигнато на 23 април 1876 г., Перущинци 7 дни удържат непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение противник. Те са нападнати от 5 500 башибозук на Адил ага тамрашлията, а на 29 април пристига и турска редовна войска с артилерия начело с Решид паша. Едва когато оръдията разрушават покрива на въстаническата крепост – църквата „Св. Архангели Гавраил и Михаил“, в която са събрани около 600 старци, жени и деца, въстаниците прекратяват съпротивата. В черквата загиват 347 души, начело с отец Тилев, д-р Васил Соколски и водача на въстанието в града Петър Бонев – другар и съратник на Раковски и Левски в Белградската легия. Турците ограбват селището и опожаряват 350 къщи. Трагична е саможертвата на Спас Гинов, Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още двадесет и трима перущенци. В черквата „Св. Архангел Михаил“ се въззема най-мощният глас за свобода, който човечеството е чувало – бащите жертват жените и децата си, а после и себе си, за да не бъдат роби и да не бъдат потурчени.

 През юли 1876 г. Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който съобщава, че след зверското турско клане при подавяне на въстанието извършено от редовна войска и паравоенни мюсюлмански части в града са останали 150 „старци и деца“ от предишното население от над 2000 души. Впоследствие костите на българските мъченици са събрани и погребани в същата тази черква, за да се помни станалото.

 Перущица съществува като самостоятелна община от 1998 година и е разположена върху площ от 48 720 декара. В нейната територия единственото населено място е град Перущица. По данни от последното преброяване жителите на общината са 5058. Намира се на 24 километра от Пловдив и разполага с добра пътна инфраструктура. Граничи с общините Кричим, Стамболийски и Родопи. Комплексът „Исторически музей“ включва четири експозиционни зали, които проследяват развитието на селището от неолита до съвременния му облик. Допълнение към тях е  църквата „Св. Архангел Михаил“ – пантеон на Апилската епопея. Етнографската експозиция на Перущица  представя оръдия  труда, облекло, съдове и накити на местното население. Дановото училище е първото класно школо, където Христо Данов прилага взаимоучителния метод. Археологическите обекти са представени  от раннохристиянската базилика Червената църква, Римския път за Беломорието, развалините на манастирския комплекс  „Св. Тодор Тирон и Стратилат“.

 Основно място в живота и поминъка на Перущица заемат лозарството и производството на вино. Още през периода на Втората българска държава всяко семейство работи лозя, и особено манастирски лозя. За гроздобера Константин Гълъбов пише: „Перущинец и в Китай да е, гледа да си дойде за гроздобер“. За Трифон Зарезан пеели песента „В Перущица с вино карат воденица“:

В Перущица с вино карат воденица,
животът там е същински рай.
Да бях аз щъркел или друга пойна птица,
гнездо бих свил в Перущица.

 Голямата атракция за града и до днес е обичаят „Къпанки“, който е на Ивановден по стар стил. Той е характерен само за Перущица и е единствен на Балканите. Предполага се, че обичаят е наследство от древните славянски празници, свързани с водата. Зетьовете, които са най-пресните младоженци, се къпят обредно под Чалъковия мост. Значението на обичая е да има здраве, момъкът да се почувства мъж, да са плодовити булките. Обичаят е вдъхновил перущинския поет Власо Власов да напише стихотворението „Къпанки в Перущица“:

Разпалени от музика и вино,
младите мъже се хвърлят,
боричкат се да покажат сила,
и пръскат хората с вода, която
сами с телата си са осветили.

В дворовете свенливите съпруги
държат с ръце стеблото на Лозница
и всяка чака своя господар да пренесе
в утробата зачатието на живота...

 Руините на Червената черква „Света Богородица“, наричана така от местното население, се намират на близо километър от гр. Перущица, в полите на Родопите. Това е римска сграда изградена в IV или най-късно до началото на VI век при управлението на император Анастасий I. Тя е единствената в целия свят, която има първоначално северен олтар резултат на ранното християнско богослужения в първоначалните римски терми и митраеум – баня и храм на Митра, Подът е бил басейн, който впоследствие е устроен в под на църквата и баптистирей.

 Първоначалният градеж е за разположените в тази област римски легионери построили за нуждите си терми, доказателство за което е откритият в църквата басейн. Впоследствие с разпространението на култа към древноиранския бог Митра, когото римските легионери възприели за свой покровител, при термите е издигнат митраеум (храм на Митра).  Следа от тях също е намиращият се под църквата сладководен извор с направена чешма, чийто камък е пробит по цялата си дължина, а от сърцевината му тече вода. Този камък препраща към легендата на бог Митра който пробивал камък със стрела и оттам да потичала вода, останка от съществувалия тук митраеум е един стенопис, който и християнско време не е заличен – възраждането на бог Митра от червено яйце. Със сигурност Червената църква е една от най-старите църкви в Европа. Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „Помирението“), 343 г., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството. Мястото е внимателно подбрано.

 „Червената църква“ е построена в близост до старо езическо светилище, в непосредствена близост до важния византийски град Филипопол (дн. Пловдив). До най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа. Първоначално устроената тук църква е изпълнявала функциите на мартирий – култовата сграда предназначена да съхранява паметта на мъченици, загинали за утвърждаване на християнството, а в един по-късен период от своето съществуване според преданието е служила и за лятна резиденция на византийски велможи. Намерени са запазени по стените фрески. Според Креса Стоянова, главен уредник на Историческия музей в Перущица „арката е уникална, а е открит там и ”баптистерий“ изграден с розов мрамор, във формата на кръст, където почитали са там 7 християнски мъртъвци от този район на Тракия. Който е влизал вътре, ги е почитал, за да бъде приет в християнската вяра“. Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи. Намирала се е сред праисторическия, античен и средновековен град Драговец.

 Унищожена е от ордите на турския главатар Лала Шахин при разоряването на региона в 1364 година. Храмът се е казвал „Света Богородица“, но е станал известен като „Червената църква“ заради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е изграден.

Източник: www.perishtitsa.bg

Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа, Курсове Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител Обучаем
Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Последно търсени:
Кик Бокс тренировки Варна
Курсове по Италиански София
Частни уроци Английски език
Уроци Пиано Пловдив
Уроци по Английски език за начинаещи
Гръцки език за напреднали
Уроци по Салса онлайн за начинаещи
Курс по Фотография
Курс по Френски Пловдив
Онлайн Английски език за начинаещи
Козметични курсове
Уроци по Испански онлайн
Уроци по Турски език
Тренировки по Бокс София
Уроци по Народни танци Шумен
Немски езиков център
Курсове по разговорен Английски
Уроци по Народни танци София Люлин
Народни танци видео
Уроци по Плуване София
Народни танци за деца в Бургас
Курсове по Английски език Варна
Препоръчайте ми сериозен курс по Гръцки език
Онлайн Руски език
Уроци Пиано София
Индивидуални уроци по Биология
Уроци по аржентинско Танго София
Школа Балет Пловдив
Курс по Информатика
Школа по Английски език
Йога в София
Уроци по Салса за начинаещи
Учители БГ използва "бисквитки", за да улесни Вашата дейност в сайта. Научете повече