Трявна е град приказка, събрал възрожденска история, изографисана, резбована, зидана по образците на някогашните марангози – старите тревненски майстори. Кольо Фичето е тръгнал от Трявна, за да построи своите ненадминати и до днес четири моста, 12 черкви, да изографиса още много други. Строил майсторът множество джамии и църкви, оставил си майсторството на ръцете в тях. Споменат е в класическото произведение с академично значение „Пътуване из България” на големя пътешественик, австроунгареца Феникс Каниц, който пише, че способността на този майстор да изгражда мостове и начинът на противостоенето на водата трябва да се изучават във всички технически училища. И възкликва още, какво би станало с този високо надарен народ, ако на Балканите имаше поне едно от техническите училища на Италия. Оттогава са знаели за способностите и произведенията на Кольо Фичето.

 Нарекли Трявна Българския Нюрнберг заради многото занаяти тук. Старата част на града е обявена за архитектурен резерват. Някога тук са се чували гласовете на някогашните майстори куюмджии, резбари, зографи, зидари, розовари, копринари, заради което Феликс Каниц нарекъл града Българския Нюрнберг. Първите самородни архитекти строели масивни възрожденски къщи, църкви, училища, а резбарите украсявали отвътре олтари и тавани в дърворезбовано великолепие. Дворовете преливали от цветни градини, създавали уют, настроение и вдъхновение на хората. Цялото това възрожденско великолепие днес е събрано в музейна експозиция в Даскаловата къща, където още греят онези две слънца на двамата майстори – стария и младия, хванали се на облог чие слънце ще свети по-силно, ярко и красиво.

 Работили, майсторили дълго, без да поглеждат какво прави другият. Старият майстор Димитър резбовал пролетно слънце, младият Иван – есенно. Състезанието спечелило слънцето на стария, но и младият бил признат за майстор от задругата на майсторите в града. Страхотни дърворезби очароват от тавана на Даскаловата къща. За да станеш някога майстор, трябвало 30-годишен труд в тази област и признанието на старите майстори. Единственият, който е получил твърде млад тази титла, бил Уста Кольо Фичето. Той бил първомайстор от Възраждането. Интересни са иконите в Трявна, забележителни с бароковото си влияние, истинско постижение на българската живопис. Развивали се и другите иконописни школи - Банска, Дебърска, Самоковска, икони се рисували в малки центрове в Габрово, в Странджа, но всички те са под влиянието на тези четири известни големи школи. А една от най-забележителните и уникални е тази в Трявна.

 От времето на братята Асеневци, през ХІІ век, когато възникнал градът Трявна, тогава най-младият брат Калоян пренасял мощите на светеца Михаил Воин Български. Те останали да преспят тук, на същото място по-късно издигнали храм Божи – „Св.Архангели Михаил и Гавраил”, съграден през 1820 г. Около него се заселили други българи. Старата черква помни голямото кърждалийско нашествие през 1798 г, когато в нея служели 40 попове. Можем само да си представим какви служби са се отслужвали тогава в това китно планинско градче. По време на турското робство жителите му били облагодетелствани, което много е помогнало да се развие градът и занаятите. Срещу задължението да охраняват проходите през планината. Истинският разцвет тук настъпва по време на Възраждането, когато Трявна става голям занаятчийски и търговски център. Някои от иконите и дърворезбите, независимо от сюжета, могат да се вземат за творение на италиански майстори. Основател на тази школа е папа Витан Койов, създал иконостаса в църквата „Св Архангели Михаил и Гавраил”, и от синовете му. По онова време е имало само килийни училища, нямало къде да се учат занаятите. Умението се предавало от баща на син, за да се запази тайната на занаята. И до ден днешен не могат да се разгадаят силата и трайността на цветовете, с които са изографисани иконите. Затова при реставрация един сантиметър се работи с години. Първо се почиства и консервира. После трябва да се доближат новите цветове до старите, а знайно е, че старите майстори са работили само с природни продукти - растителни и минерални суровини. Все още техните състави не са разгадани. За всичко това в Трявна разказват експонатите в Даскаловата къща, 160-те хронологично подредени икони в Музея на иконите, разположен горе, в параклиса над града, построен от царица Йоана през миналия век. Тя организирала и субсидирала санаториум за туберкулозно болни деца. И тогава цариците се занимавали главно с благотворителна дейност.

 За всички тези природни и културни богатства на града знае минаващата през града река Дряновска. Мостът със статуите на четирите основни занаята: зидар, художник, дърворезбар и иконописец, посреща и изпраща гостите на града. На един от мостовете е и часовниковата кула, един от символите на града, която все още отмерва точно времето. В центъра е старото училище с изложбата на теглилки. Интересни събития стават в Трявна. Тук са родени забележителните българи – Пенчо, баща му Петко Славейков, е живял тук, в днешния дом музей с битова и документална експозиция. През май в Трявна се организират Славейковите празници.

 Дядо Славейков е бил в учредителното събрание в Търново, министър, депутат, участвал е в църковните борби, присъствал е на църковния събор в Истанбул. Най-голямата му заслуга е в литературата, като се е борил за създаване на чист говорим български език, изчистен от всякакви турски и руски влияния. Започва с хумористичното списание „Гайда”, после с по-сериозен вестник - „Македония”, издава много списания и книжки за жени и деца, има големи заслужи за нашето образование и българската книжнина. Неговият син Пенчо Славейков, роден в Трявна, е западен възпитаник, завършил литература и философия в Лайпциг, бил е директор на Народния театър, на Народната библиотека. Той също работи върху новия литературен български език, но за разлика от баща си Пенчо се стреми да внесе хармония, финес, изящество от кръга на Пейо Яворов, Петко Тодоров, писатели и поети, които осъвременяват езика. Това се чувства и в неговите стихове: „Блян”, „Сън за щастие”, „Островът на блажените”, „Кървава песен”.

 Неговите съчинения са събрани от спътницата му в живота Мара Белчева. Умира в Италия, през целия си живот доста боледува, след смъртта му неговите кости са преместени в София.

 Трявна е свързан с железопътна линия, отгоре е санаториумът, новите хотели и спа центрове – той е една възрожденска приказка, но има и съвременен живот. Спокойно и тихо градче,то приканва гостите да се разходят по улицата на занаятите, където могат да се видят няколко майстори, които изработват по нещо. Отвсякъде е прекрасна възрожденска архитектура и изумителни образци на стари майстори зидари, резбари и иконописци.

Източник: www.novinar.bg

Видео: SkyTrip