Град Рудозем се простира в живописна долина, образувана при вливането реките Елховска и Чепинска в река Арда. Градът все още живее със славата на рудодобивен център, тръгнала от средата на XX век, когато започва мащабен добив и обогатяване на оловно-цинкови руди. Около града са разположени красиви гори, върхове и поляни. Съществува потенциал за развитие на планински, селски, етно, конен, риболовен, еко, културен и други видове туризъм. На места в района е запазено изключително разнообразие от животински видове: например в местността Мочура и край село Пловдивци.

 В Античността през днешен Рудозем минава презродопски кервански път, който свързва Тракия с Беломорието (днес пътят Райково – Рудозем – Ксанти). При проучване на открит керамичен материал е установено, че този край е населен още през ранната желязна епоха (1200 – 600 г. пр. Хр.) На територията на общината са открити селища, некрополи, руини от черкви, крепости и древни пътища от тракийската, римската, късноантичната епоха и Средновековието. В Античността землището на днешен Рудозем е обитавано от тракийското племе койлалети. След завладяването на областта от македонците започва експлоатацията на богатите находища на олово, мед, цинк и сребро. През Средновековието над днешния град е построена крепостта Козник, пазеща керванския път. Древната крепост е наричана от местното население Рим папа или Кечика, Кечикая (от турски keçikaya, кози камък). Кечикая се идентифицира от изследователите със средновековната крепост, спомената на гръцки като Κοσνικος (Косникос, тоест Козник) от Йоан Кантакузин в средата на 14 век като една от деветте родопски крепости, предадени от императрица Анна Савойска на българския цар Иван Александър заради обещаната българска помощ във войната срещу Кантакузин. Селището е известно под името Палас от 1676 година – име, което то запазва до 1934 година. Според Анастас Примовски етимологията на Палас е от френското palais, в превод дворец.

 В XVII населението на Палас е ислямизирано, но районът запазва българската си топонимия, а в околностите има останки от християнски оброчища, като църквата „Света Петка“ и други.В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Бююк Палас (Голям Палас) и от Кючук Палас (Малък Палас) са постъпили в армията съответно 10 и 5 войници, което означава, че по това време в селото са живели мюсюлмани. По време на Руско-турската война на 19 януари 1878 година кавказка бригада, командвана от генерал Пьотър Черевин влиза в Палас и околните села, но по Берлинския договор областта остава в Османската империя. След войната с установяването на новата граница между Османската империя и Източна Румелия над Пашмакли от стратегически съображения военното окръжие, заедно със складовете за оръжие и припаси е преместено от Пашмакли в Палас. В него се установява и офицерският клуб. Салих паша Сиврия предлага изобщо центърът на Ахъчелебийска каза да бъде преместен от Пашмакли в Палас, но на това се противопоставя местното помашко население.

 По време на Балканската война на 21 октомври 1912 година в местността Дльога усойка се водят тежки боеве между 21 средногорски полк на полковник Владимир Серафимов и османски части под командването на Явер паша. На следващия ден, 22 октомври, Палас е заето от български части и след Букурещкия договор остава в България, като влиза в състава на новосъздадената Пашмаклийска околия като център на община Палас. Палас остава в непосредствена близост до новата гръцка граница и заради важността на шосето селището се развива като казармен и митнически пункт. Освен общината в централната част на Палас са митницата, казармата, джамията, дюкяни и каменните къщи на местното население.

 В периода от 1 декември 1912 година до началото на януари 1913 година Българската православна църква предприема акция за покръстване на помаците, при която част от жителите на Палас са подложени на мъчения от български милиции. 350 къщи са разрушени. Развитието на Палас започва след Първата световна война. Към 1920 година селото е пръснато в много махали, а долу при реката са общината, казармата, джамията и няколко дюкяна и частни къщи. След 1920 година в Палас се заселват и първите християни, които в 1926 година построяват малка черква „Свети Георги Победоносец“. Централното село е Горен Палас, но сред населението е живо и името Бойчиново. През 1934 година село Палас е преименувано на Рудозем. В 1921 година инженер Иван Савов получава концесия на мина „Съгласие“ в Палас – първата в Средните Родопи.

 След 1912 година Родопите са осеяни с мюсюлмански религиозни училища, за които е характерно ниско ниво на обучение, като учениците едва получават основна грамотност. В 1915 година в Палас има 10 такива мектеба, но според Асан Зеров турското джамийско училище „мехтеп“ е открито в 1925 – 1926 година, докато преди това по махалите са преподавали ходжи в така наречените „мечити“ – начални религиозни училища. Първото българско училище е открито в 1922 година в сградата на поделението в Палас, построена в османско време за казарма край Арда. В 1933 – 1934 година е открито училище за V и VI клас.

 Селището израства като център на цветната рудодобивна промишленост в първите години на социализма. Още в следващата 1948 година се установява с помощта на съветска комплексна геоложка експедиция, че в Рибнишката зона в близост до града има богати находища на оловно-цинкови руди, което спомага превръщането на Рудозем от овчарско и тютюнопроизводително селце в селище на рудари и флотиери. Рудозем става център на IV рудоуправление на Родопския минен басейн. В града са построени хотел, ресторант, гимназия, културен дом, детска градина, поликлиника, кино и паметник на Георги Димитров, премахнат скоро след началото на прехода в 1989 година. В Рудозем след 1945 година работят 16 начални, 5 основни, 1 средно и 1 професионално училище със 168 учители и над 2600 деца. Първото народно читалище отваря врати в 1947 година, като в него се помещава библиотека, прожектират се филми и се изнасят спектакли. По-късно врати отваря и Дом на културата. В периода 1952 – 1959 година в Рудозем има едногодишни минни школи за подготовка на среднотехнически кадри.

 Икономическият и демографски възход на Рудозем идва с отварянето в града на обекти на създаденото в 1950 година съветско-българско минно предприятие ГОРУБСО (абревиатура от руски: Горно-рудное болгаро-съветское общество), което осигурява много работни места. „Горубсо– Рудозем“ се занимава с добив на руди на цветни метали. Рудозем се разраства значително и в 1951 – 1952 година е изработен регулационен план на селището. В центъра му се построяват високи триетажни блокове, а по склоновете – двуетажни. Построяват се повече от 150 жилищни блока с около 1000 апартамента, а освен тези сгради се отличават също така новопостроените Дом на културата, Дом на съветите и новата болница. В 1953 година са построени 9288, в 1954 – 16053, а в 1955 година – 7193 квадратни метра жилищна площ.

 От 1953 до 1958 година се построява флотационната фабрика ДИП „Горубсо – РОФ“ – най-голямата на Балканския полуостров. Фабриката преработва хиляди тонове руда, които по въжена линия се извозват към Кърджали. Тя се намира на десния бряг на Чепинска река и заедно с околните рудници образува индустриалната част на селището. От дясната страна на моста над Арда, още преди да се влезе в града е изходът на рудник „Голям Палас“, шахта „Голям Палас“. В тясната долина на река Рибница, която е десен приток на Елховска, са входовете на главния рудник „Рибница“ и неговите участъци „Дрянов дол“ и „Изворите“, а над тях е рудник „Шахоница“. Със своите 92,7% рудодобивът и флотиерството са основният икономически профил на Рудозем. ДИП „Родопи“ произвежда готово работно облекло, ДЗС „Първи май“ се специализира в производството на тютюн и картофи, но и производството на облекло, и селското стопанство играят подчинена роля и в тях са заети предимно жени.

 В 1960 година селището е обявено за град, а в 1971 година към Рудозем са присъединени селата Койнарци (Койнаре), Мейково и О̀скрушево. Прирастът на града е забележителен и е главно механически с преселници от Видинско, Врачанско, Плевенско, Старозагорско и други. Рудник „Голям Палас“ е преименуван на „Димов дол“, като името „Голям Палас“ запазва само шахтата. Построена е втора шахта към „Димов дол“, която се казва „Север“. В 80-те години на XX век се отваря козметичното предприятие „Рубелла“, което осигурява работа на женската част от населението.

 Кризата в рудодобива се отразява силно на града. Броят на населението драстично намалява в края на XX век поради затихването на рудодобивната и рудопреработвателната промишленост и ограниченото възпроизводство. Значителна част от временно и постоянно заселилите се граждани се завръщат по родните си места или търсят други средства за препитание на трети места след структурните промени в рудодобива. Постепенно намалява и населението под трудоспособна възраст. Безработицата е значително по-висока от средната за страната вследствие на закриването на работни места в областта на рудодобива.

 Рудодобивът продължава да е основен поминък на населението, но в много по-малък мащаб. Като цяло Рудозем отговаря на критериите на община в индустриален упадък. От кризата икономиката на града се опитва да излезе с разработването на нови пазари и с развитието на туризма. В стратегическия план на община Рудозем туризмът е изведен на водещо място, но този бранш предполага чиста околна среда и рекултивиране на бившите рудници. В този контекст община Рудозем е сред тези с най-добри показатели по възможности за туристическо развитие по класацията на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) в Националения доклад за развитието на човека за 2003 година в региона и сред първите 20 общини с най-високи показатели в групата „планински общини“ в национален мащаб.

 Прекрасната природа на община Рудозем е съчетание от преливащи тъмно зелени хълмове, диви и недокоснати кътчета, красиви панорамни гледки, кристално чист въздух и невероятно разнообразие от растения и животни. В доско­ро недостъпните гори зад граничния кльон и бившите минни полета са се запазили редица защитени растителни и жи­вотински видове. Разнообразието от предложения за активна почивка на територията на община Рудозем се допълва и от възможността за посещение на планинското градче във времето, когато се провежда Празникът на миньора. “На празника на миньора в Рудозем” дава уникалния шанс за докосване до бита, традициите и родопския фолклор в тази част на планината. И за да не се чувстват ощетени любителите на зимните спортове, общините Смолян и Чепеларе представят няколко интересни предложения за тези, които не са на пистите.

 В последните няколко години, освен ските и сноуборда, в Родопите се развиват и други спортове, като особено популярни станаха преходите със снегоходки. Вариантите са еднодневни и могат да бъдат осъществени в направленията Перелик, Мечи чал, Рожен, Превала и Смолянски езера. Доброто настроение и красивите снежни панорами са гарантирани.