„Тъмръшката република“ се появила в напрегнат и динамичен исторически момент, когато непосредствено след Руско-турската освободителна война през 1878 година в Родопите избухнало тъй нареченото „Сенклерово въстание”.

 След подписването на Санстефанския договор, в Родопите и в Беломорска Тракия върлували османски и помашки башибозушки банди, предвождани от бившия английски консул във Варна и Бургас мистър Д. Б. Сенклер, който бил нает от турската армия и бил удостоен с името Хидает паша. Целта на този британски агент, с майка полякиня и баща шотландски благородник, била да „освободи” Родопите и Беломорска Тракия от българите и да присъедини тези територии към Османската империя. В предвожданата от него орда се включили и част от местните помаци, особено онези, които участвали преди две години в кланетата на Батак и Перушица. Бандата нападала не само българските, но и гръцките християнски села, палела и колела и сигурно е щяла да успее да прогони оттам християните, ако на помощ не им се притекъл легендарният Капитан Петко войвода, който със своите четници успял в няколко сражения да разгроми бандите на Сенклер.

Часът удари

По-късно обаче, в края на 1879 година, помаците от родопските покрайнини Рупчос, които участвали в бандата на Сенклер, се завърнали по селата си, които според Берлинския конгрес били включени в пределите на Източна Румелия. Селяните обявили областта за независима – това е тъй наречената Тъмръшка или Помашка република. Носи името на село Тъмръш. През 1633-34 г. селото се споменава в османски списък за джизие – данък, събиран от немюсюлмани, а в документи от 1872 г. Тъмръш е най-голямото селище на Рупчоската нахия (Рупчос – бивше име на област в Западните Родопи; нахия – административна единица в Османската империя, община) и наброява 300 къщи.

 „Тъмръшката република“ обхващала територията между реките Въча и Чая, спускайки се на север до село Тъмръш (което е само на десетина километра южно над Перущица), а на юг стигала до Триград и до Барутан зад Доспат, включвайки 22 села заедно с Дьовлен (Девин) и Триград. Думата „република” следва да се разбира в преносен смисъл, тъй като родопските селища, включени в състава никога не са обявявали официално държавна независимост. Тази република си имала свое правителство, оглавявано от помака Ахмед ага Тъмрашлията – палачът на Перущица. Другият главатар на републиката бил Ахмед ага Барутанлият – палачът на Батак, също помак. Тази тъй наречена „република” просъществувала от 1879 до 1886 г.

 През 1879 г. „непокорните села” отказали да плащат данъци на източнорумелийското правителство и ограничили достъпа до областта. Ахмед ага събирал по-ниски данъци от румелийската и османската администрация, което допринесло за разширяване на влиянието на „републиката”. На събрание на над 100 селски първенци, проведено в с. Триград през лятото на 1879 г. бил избран съвет от трима души – Хасан ага от Триград (началник), хаджи Мустафа Кюлюнк от Беден (помощник началник), Молла Еюб от Мугла (помощник началник).

Малко известни, но значими паметници в България

 Събранието взело решение селата да не се подчиняват никому, а избраният тричленен съвет да ръководи живота на общността. Неформален лидер на „непредадените” села останал Ахмед ага Тъмръшлията. Била сформирана жандармерия от 20 души, а на селските първенци била предоставена голяма полицейска, административна и съдебна власт. Столицата се местела, като първоначално била в Триград, а после в Настан, Михалково и други по-големи села.

Интересен факт е, че въпреки неформалната независимост на село Тъмръш, правителството на Източна Румелия отпуснало парична помощ за възстановяването на селото. Друг многозначителен факт е, че през 1880 г. част от „непокорните села“ допуснали преброители за преброяване на населението в Източна Румелия. В началото на 1885 г., непосредствено преди Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Захари Стоянов е поискал среща с Ахмед Ага Тъмръшлията, която била проведена в неговите сараи, с цел договаряне на отказ от противопоставяне и недопускане на насилие в плануваното бъдещото Съединение на България. В знак на приятелство Захари Стоянов подарил на агата бинокъла си. Агата спазил неофициалното споразумение да не пречи на обединението.

  Играта с така наречената „Тъмръшка република” продължава до 1886 година, когато без никой да пита българите мохамедани дали желаят или не, те са предадени, само че не на България, а на Турция. Историята се случва за една нощ. На 6 септември 1885 г. в Пловдив става Съединението. Заслугата на тъмръшлии в Съединението била в това, че те останали „неутрални” и не се спуснали от планината към Пловдив, за да спасяват нарушените права на Османската империя, както мнозина очаквали. Съединението поставило началото на редица нови и важни събития не само в историята на „Тъмръшката република”, но и на страната въобще. Още на следния ден правителството на Петко Каравелов не само признало преврата, но и изпратило войските на Княжество България в пределите на Източна Румелия. Именно тогава империята, недоволна от Съединението, като използва тежката обстановка в България, за една нощ въвела своите войски през границата, установена от Берлинския договор и окупирала кърджалийска околия и „Тъмръшката република”.

 По-късно на 24 март 1886 г. по силата на Топханенска конференция, „Тъмръшката република” била включена в границите на Османската империя. В селата се провели протести, жителите били недоволни от това решение. Вестниците пишели статия след статия: „Цариградската конференция забради с черен чембер Тъмръш и съседните му села. За първи път от дълбока древност еднокръвното население бе разделено с държавна граница.“

Съединението

 До Балканската война европейската част на Османската империя се простирала по Балканския полуостров. По силата на Берлинския договор, а по-късно и Топханенското споразумение голяма част от българските земи в Тракия и Македония останали под властта на султана. Това довело до сформирането на Балканския съюз, който през 1912 г. обявява война на Високата порта. От българската армия е формиран така нареченият Родопски отряд. Задачата му била да освободи българските земи в Родопите и поречието на река Места, да овладее моста на гара Бук и железопътната линия при Драма и да прекъсне връзките между турските войски от Източния и Западния фронт.  В състава му се намирал 21-ви пехотен Средногорски полк, командван от полковник Владимир Серафимов. Славните Средногорци за броени дни освободили централните Родопи и обърнали в бягство многократно превъзхождащата ги турска армия. Легендарният им командир останал навеки в съзнанието на родопските българи – християни и мюсюлмани, като освободителят на Родопа планина. Село Тъмръш било окончателно подпалено от перущенци по време на Балканската война през 1912 г., а оцелялата част от помашкото му население се изселва в Турция. Останали са от него основите на 300 къщи и две гробища.

В книгата си „Тъмръш“ (1973), посветена на изчезналото вече село Ангел Вълчев реди хронологията на събитията.

 И така, за две-три денонощия изоставеният Тъмра ш бе превърнат в руини. Пепелищата димяха цяла неделя, докато ливна голям есенен дъжд и от пепелищата се озъбиха разрушени стени, обгорели и недогорели кощаци, овъглени купища сено и слама, огради, опържени и ожулени от пламъците дървета. И дълги години тази зловеща картина напомняше на хората, че тук е минала най-страшната чума, която човечеството познава – ВОЙНАТА. Тя сложи край на това вековно българско село.

 Стотици пъти съм бил в Тъмръш и винаги с болка съм наблюдавал руините. Беседвал съм с десетки ямаджии от различните села. Бил съм и неволен свидетел на разговори помежду ямаджии. И не съм срещал такъв, който да не съжалява за изчезването на това старо българско село. Веднаж попитах Христо Мазев от Бойково, който лично е запалил не една къща: „Защо палихте, не мислехте ли, че тъмрашлии могат да се върнат?“ „Защо ли? Защото да вземеш една сопа, че тогава да ни питаш. Верно е, че имаше омраза към тъмрашлии заради делата им в Априлското въстание. Но не беше само това. Има неща, които човек може да върши само по време на война. И тогава бе така… Война!“

Старите родопчани неслучайно казват: „Всяка война закача цялата държава, но тежко на този, комуто се струпа“.

Източник: www.bulgarianhistory.org