"Часът удари 12 — уреченото време, — стана два — всичко спокойно, конакът продължава да царува, гласът на Тодорова се чува по улиците: „Ще обеся утре мнозина!” Общо отчаяние в главната квартира, която беше в дома на Христо Дюкмеджиев, в стаята на жандармерийския командир капитан Соколов. Часа на 3 тоя последният и поручик Стефов тръгнаха за Каршияка с писмо до нашите там приятели. Мястото, което ни вдъхваше още кураж, бе военният лагер. Славният Араби не преставаше да изпраща куриери и пита: „Какво се маете още?” Дордето капитан Соколов и поручик Стефов отиват до моста, на десетина места ги посрещали жандарми.
В същото това време великият Чардафон и бай Иван Арабаджията, начело на 700 души въстаници пълзели към Пловдив no конарския път. А пък в същата тая минута поручик Никушов, начело на 20 души конница, минал по моста и се отправил по голямоконарския път. Той отивал с прокурора Савова и изследователя Шиваров в Голямо Конаре да освободят префекта, да арестуват и въдворят тишината, да подигат кредита на конака. Дал честно слово поручик Никушов на поручик Стефов, тайно, разбира се, че той е най-напред българин, а тогава вече поручик. Нашият поклон на поручик Никушов! Той изпълни словото си..."
След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски. След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.
През 1885 г. настъпва решителният момент в борбата за обединение. Изграден е, начело със Захари Стоянов, Български таен централен революционен комитет, чиято цел е пълно освобождение и национално обединение на българския народ. | |
Пощенска картичка "Съединение на Северна и Южна България, 6 септември 1885 г." - един от най-широко тиражираните артефакти, свързани със Съединисткия акт от 1885 г. Върху тук експонирания екземпляр има надпис "Търново, 31.I.1911 г.". Макар и подчертано идеализирано и стилизирано, това изображение оказва силно стандартизиращо въздействие върху образите на Съединението в пределите на българската публичност през ХХ век. |
|
"Берлинският конгрес" - художник Антон фон Вернер /1843-1915/. Конгресът се открива на 1 юни 1878 г. под председателството на германския канцлер Ото фон Бисмарк. На него участват представители от Русия, Англия, Франция, Германия, Италия и Турция. Конгресните заседания продължават цял месец, съпроводени от остри спорове. Конгресът приключва на 1 юли 1878 г. с официалното подписване на Берлинския договор, който разделя България на пет части, а Балканите превръща в най-размирната зона на Европа. |
|
Картина на Пиетро Монтани "Посрещането на княз Александър I" в Пловдив - един от артефактите с висока представителност в музейните наративи за Съединението, заместваща донякъде почти пълното отсъствие на снимков материал от хода на пловдивските събития, разгърнали се в началото на септември 1885 г. | |
Стенен килим (гоблен) "Съединението на Княжество България и Източна Румелия", фигуриращ във фондовете на редица български музеи. | |
"Провъзгласяване на Съединението" - художник Атанас Жеков. | |
Посрещане на княз Александър І и свитата му в Пловдив на 9 септември 1885 г., гравюри. | |
Отвеждане на сваления генерал-губернатор на Източна Румелия Гаврил Кръстевич в село Голямо Конаре (днес град Съединение). | |
“Съединена България” – литография на българския художник Николай Павлович (1835-1894), син на видния възрожденски деец Христаки Павлович и брат на лекаря Димитър Павлович. |