+ Предложи публикация
02.03.2018

Малко известни, но значими паметници в България

  „Опознай родината си, за да я обикнеш” е казал Щастливеца за страната ни. Точно защото смятаме, че България притежава изключително богато културно-историческо наследство, което винаги може да ни изненада и заинтригува, решихме да организираме една мислена разходка из него. Ще ви представим няколко малко познати български паметника, които е вероятно дори да не сте посещавали.

Красивите малко известни манастири на България

Живописните ждрела на България

Само по себе си Искърското дефиле е приказно – отвесните скали и буйната река разкриват спиращи дъха пейзажи, които достойно защитават репутацията на страната ни като задължителна туристическа дестинация. Именно там, сгушен в Стара планина, се намира паметника на дядо Йоцо, увековечаващ добре познатия ни персонаж от разказа на Иван Вазов.

Паметникът е изграден през 2005 г. и е изработен от бял врачански камък. Препоръчваме ви да го посетите по екомаршрут от село Очин дол.

На малък площад пред видинската гара е разположен прилегнал, сякаш уморен воин, навел глава над оръжието си. Някои определят този паметник за най-благородния в цяла България,  други, подобно на английския журналист Берлайн, считат, че той е без аналог в цяла Европа. Паметникът на скърбящия воин увековечава подвига на загиналите в Сръбско-българската война, приемана за братоубийствена, макар поводът за нея да е вероломната сръбска агресия, настъпила след Съединението.

На 17 юли 1280 година, в старопланинския Котленски проход, цар Ивайло разбива 10-хилядна византийска армия на император Михаил VIII Палеолог. Това сражение е увековечено с внушителен паметник "Каменната стража", намиращ се на пътя за Котел. Целта на Ивайло е да ликвидира Иван Асен III, който е зет на византийския император.. Веднага след поражението Михаил Палеолог изпраща още една войска в помощ на Иван Асен III, но и тя е разгромена от „селския цар“.

Вероятно освен за местните и за любителите на северното ни Черноморие, това е малко познат паметник. Монументът, увековечаващ Дуранкулашкия бунт се намира близо до границата с Румъния. Бунтът е сред непознатите за мнозина моменти от нашата история. През 1900 г. селяните от Дуранкулак се вдигат срещу въведения данък десятък от правителството на Тодор Иванчов от Либералната партия. Селището се превръща в притегателен център за стотици недоволни от целия регион.

Преди няколко години на празника Петльовден в село Голица, Варненско откриха паметник на Петела. Скулптурата е дело на Йордан Кръстев. Село Голица, както и съседните Солник, Бърдарево и Кривини са едни от малкото населени места у нас, в които жителите стриктно спазват Петльовден. Още в ранни зори жените стават и започват приготовления за празника. Кулминацията е ритуалното отрязване на главата на петел, с чийто кръв се напръсква портата на дома.

Единственият по рода си в България паметник на моряка е открит в град Русе на 19 декември 1930 г в двора на тогавашните флотски казарми, където по това време е базата на Дунавската флотилия.

Паметникът на моряка е символ на връзката между старото римско пристанище на река Дунав и създадената векове по-късно Дунавска флотилия – първият наш флот след Освобождението. Възстановен е на сегашното си място през 1999 г. Оттогава се възражда и традицията празникът на флота да започва от град Русе.

Паметникът на връх „Баба” в местността „Хаджийца”, град Етрополе е построен в знак на преклонение пред загиналите руски воини при Зимното преминаване на Етрополския балкан. През суровата зима на 1877 г. отрядът на ген. Дандевил с помощта на етрополци превземат скования от лед планински връх "Баба". Етрополските балканджии помагат за изтеглянето на оръдията. По-късно Дандевил пише: „Пратете ме да се бия с дявола, но не и с виелиците на 5 000 фута височина на връх Баба”.

Паметникът на капитаните се намира в бивше поделение край град Сливница. Издигнат е през 1985 година, по случай 100 години от героичната победа на българската армия в Сръбско-българската война през 1885 година. Представлява пет символични щика с височина 11 метра и бюстове на петима капитани, разположени в основата на всеки щит.

- Анастас Бендерев – ръководи северния фланг, отказва заповед за отстъпление и нарежда настъпление;
- Коста Паница – отрядът му контраатакува най-северния фланг между Сливница;
- Радко Димитриев – участва в контранастъплението към Пирот;
- Олимпий Панов - на третия ден от сражението нарежда атака в центъра, с което предотвратява сръбския контраудар към рида Три уши;
- Атанас Узунов – началник на Северния отряд, удържа атаките на сърбите срещу Видинската крепост.

В самия край на нос Калиакра, се намира и „Портата на четиридесетте девойки“, която е символ на една от най-красивите и известни легенди за Калиакра. Тя разказва 40 девойки, които решили да скочат от високите скалисти брегове на нос Калиакра, за да избягат от турците и да не предадат своята вяра. За да може нито една от девойките да не се откажа от решението да скочат в морето под нос Калиакра, те завързали косите си една за друга, и така скочили от високия бряг. Най-красивата девойка сред тях била Калиакра, и затова местността и носът получили нейното име. Дълго време след своята гибел 40-те девойки, се връщали при скалистия бряг, влизали в крепостта и отмъщавали на поробителя. Местното население отдавна е възприело 40-те девойки като светици, мъченици на християнската вяра, които подобно на Св. Никола показват пътя на моряците при буря, покровителстват рибарите и бдят за светостта на православната вяра

Не може да отидете в българската столица на смеха Габрово и да не посетите паметника на основателя й - Рачо Ковача. Той е единственият монумент у нас, построен в реката. Известни със своята пестеливост, габровци избрали специално място в река Янтра, за да не хабят жилищна площ и да не харчат пари за поднасянето на цветя. Бронзовата статуя на основателя на Габрово е творение на скулптора Любомир Далчев. Тя се извисява върху скала в река Янтра и представлява мъж, хванал в едната си ръка чук, а в другата - клещи с парче метал върху наковалня.

Според легендата, от наковалнята на Рачо Ковача е тръгнал поминъкът на селището и не след дълго Габрово се превърнал в занаятчийски център по онова време. А от габъровото дърво над работилницата му дошло и името на прекрасния град.

 

Оценка 4.89 от 27 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ