Хан Кубрат - 635 – 650 г.

Кубра̀т (Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард) е владетел от рода Дуло, вожд на племето уногондури, обединил прабългарите северно от Кавказ и Черно море и създал могъщ племенен съюз наречен Стара Велика България. Кубрат безспорно е от най-значимите личности в българската история, най-вече с обстоятелството, че обединява прабългарите и дава тласък на бъдещата българска държавност, изразила се впоследствие в съществуването на Дунавска и Волжка Българии.

Хан Аспарух - 681-700 г.

Трети син на хан Кубрат - последен владетел на "Стара Велика България" и  основател на Дунавска България.

Хан Аспарух побеждава императора на Византия Константин IV . В съюз със седемте славянски племена образува българската държава, призната от Византия през 681 г. Аспарух произхожда от рода Дуло, не е известна точната година на неговото раждане, но се предполага че е загинал ок. 700 г. в битка с хазарите.

Хан Тервел - 700-721 г.

Син на Аспарух. Помага на византийския император Юстиниян II да си върне престола, срещу което получава областта Загоре и титлата кесар, с което се създава прецедент в историята. Побеждава арабите край Константинопол през 717 г. Съществуват хипотези, че в чест на Тервел, е създаден най-внушителният старобългарски монумент, запазен в Европа – барелефът "Мадарски конник" израз на величието на Българската държава.

Хан Кормесий - 721-738 г.

Името му липсва в Именника на българските ханове. Отбелязано е само, че е управлявал 28 години и произхожда от владетелския род Дуло - непосредствен приемник на Тервел. Някои учени предполагат, че Кормесий и Тервел са били съвладетели. Името на Кормесий е записано и в надписите около Мадарския конник. В текста става дума за ежегодни данъчни вноски от злато, които Кормесий получава от василевса – изглежда, че при управлението му мирния договор е бил възобновен.

Хан Севар- 738-753 г.

Той е четвъртият по ред български владетел. Единствените доказано автентични сведения за хан Севар идват от Именника на българските канове. Той произхожда от управляващия род, т.е. е правнук на хан Аспарух. Историците смятат, че той е последният владетел от рода Дуло. По време на неговото управление, продължило 15 години, няма сведения за сблъсъци с Византийската империя.

Хан Кормисош  - 753-756 г.

Хан Кормисо̀ш е от рода Вокил. Според Именника на българските канове, той узурпира престола след насилственото отстраняване на Севар. Смята се че хан Кормисош премества столицата на своето ханство от Онгъла в Плиска, където са неговите родови владения.

При управлението на този владетел започват продължителни войни с Византийска империя, както и с дейността по усиленото възстановяване на крепости по границата с България.

Хан Винех - 756-762 г.

От рода Вокил. Идва на власт след пореден преврат. През 756 г. Констанитин V Копроним предприема пореден поход срещу България.  В битката при Маркели (Карнобат) хан Винех е разбит и принуден да сключи мир с византийците. През 759 г. ромеите отново нахлуват в България, но са разгромени в битката при Верегава. Въпреки всичко ханът желаел мир с Империята, което му спечелва неодобрението на болярите, за което заплаща с живота си. Родът му също е избит.

Хан Телец - 762-765 г.

Византийският летописец Теофан Изповедник описва новия български владетел като „мъж злонравен, на възраст около 30 години“. След възцаряването си ханът събира войска и опустошава пограничните византийски области. Император Константин V Копроним незабавно отвръща - отправя с войските си на север. В същото време потегля  огромен византийски флот. Българите претърпяват тежко поражение, посочват Телец като виновник. Той и приближените му са убити.

Хан Сабин - 765-766 г.

Според някои изследователи той бил от славянски произход. Сабин бил на страната на българите, които желаели мирни отношения с Византия. Свикан бил народен събор, който се произнася по въпроса за войната и мира. Надделяло мнението за борба докрай срещу Византия. Съборът се обявил срещу политиката на хана: „Чрез теб България ще бъде поробена от ромеите." Сабин  спасява живота си с бягство - добира се до Константинопол.

Хан Умор - 766 г.

Хан Умо̀р управлявал България едва 40 дни. Според Именника на българските ханове Умор е от рода Вокил.

През 766 г. Сабин поставя на свое място Умор. Но управлението на хан Умор продължава едва 40 дни. През краткото си управление Умор продължава пагубната за България примиренческа политика спрямо Византия и скоро става жертва на заговор. Токту и брат му Баян от рода Угаин вдигат бунт и го свалят от престола.

Хан Токту - 766-767 г.

Предполага, че е от рода Угаин. Според някои изследователи хан Токту стоял начело на онези сили, които били противници на  политическото влияние на Византия. Управлението на хан Токту продължава по-малко от година. Скоро е изправен срещу обединените сили на опозицията, които са против неговата политика. Спасява се с бягство, но търси убежище не в посока Византия, а на север. Там загива заедно с брат си своите приближени.

Хан Паган - 767-768 г.

Започва мирни преговори, като се среща лично с Константин V Копронѝм. Императорът постоянно укорява българите за тяхното „безредие“. Мирът формално е сключен, но след това  византийският император изпраща тайна мисия в Тракия. Византийците преминават проходите и нахлуват североизточно от Стара планина. По-нататък срещат сериозна съпротива и се завръщат без значими победи. За Паган обаче този поход има отрицателни последици. Той е убит около Варна.

Хан Телериг - 768-777 г.

За пръв път името му се споменава във връзка с похода на  император Константин V Копронѝм срещу България. Този поход завършва с мирен договор. Същата година хан Телериг изпраща многобройна армия в днешна Македония, но Константин, предупреден от своите хора в Плиска успява да срази българите. Телериг подвежда византийския император, казвайки му, че ще избяга при него, но иска имената на византийските агенти. Константин дава  имената. По-късно Телериг ги избива до крак.

Хан Кардам - 777-802 г.

Българският средновековен владетел Кардам е непосредствен приемник на хан Телериг и е един от първите успешни държавници, който извежда България от тежката политическа криза, продължила над 40 години. Той постига вътрешна стабилност и авторитет на ханската власт и военни успехи срещу Византия, пренасяйки бойните действия в Тракия.

Хан Крум - 802-814 г.

По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле. Крум започва да приобщава славяните към властта и започва провеждането на административна реформа. Издадените от хан Крум закони са първото писмено законодателство в българската държава. Те предвиждат сурови наказания срещу кражбата, просията и разбойничеството.

Хан Омуртаг - 814-831 г.

Има мнение, поддържано от покойния проф. Рашо Рашев, че името на хана не е добре разчетено от преводача. Името също така е засвидетелствано и като Муртагон. Преди всичко хан Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на Плисковско-Преславската култура. Съхранени са извори и паметни надписи, свидетелстващи за възстановяването на Плиска, както и построяването на нов хански дворец с тронна зала.

Хан Маламир - 831-836 г.

Той е третият и най-малкият син на хан Омуртаг и внук на Крум. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота поради проявени симпатии към християнството. Младият хан (княз) продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на Плиска. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с Франкската империя и с Византия.

Хан Пресиян - 836-852 г.

Хан Пресия̀н I е български владетел от Крумовата династия. Успешното управление на хан Пресиян запазва и отвоюва на България обширни територии от земите по Средния Дунав до Беломорието и от Днестър до днешна Албания, територии с големи природни богатства. Той обединява и приобщава към държавата славянските племена от Родопите и Македония. България става авторитетна военна сила и важен международен фактор в тогавашна Европа.

Княз Борис I Михаил - 852-889 г.

Свети княз Борис I Михаил е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и отново за кратко през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.

Борис I има огромен принос за въвеждането и разпространяването на българската писменост, приемайки учениците на Кирил и Методий през 885 г.

Княз Владимир Расате - 889-893 г.

В българската историография личността на княз Владимир Расате се свързва с опита му да възпре налагането на християнската религия в България. Широко разпространено е мнението, че за разлика от баща си, който провежда политика на християнизация, Владимир проявява привързаност към старите езически обичаи на българите. Впоследствие Борис I се връща на власт, изважда очите на Владимир и го хвърля в тъмница.

Цар Симеон Велики - 893-927 г.

Войните на Симеон срещу Византия, маджарите и сърбите довеждат до най-голямото териториално разширение на България и я превръщат в най-силната държава в Източна Европа. Това е период на културен разцвет, наричан Златен век на българската култура. Границите на България достигат три морета – Бяло, Адриатическо и Черно. Българската православие е в разцвет, а българските глаголически и кирилски преводи се разпространяват из целия славянски свят.

Цар Петър I - 927-970 г.

Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си Симеон. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав избягва от Преслав и вдига въстание. Цар Петър е принуден да се примири с възстановяването на сръбската автономия. Маджарите нахлуват моногократно и Петър не съумява да се справи и с тях. Цар Петър се среща с великия български светец Иван Рилски, канонизиран по-късно за светец.

Цар Борис II - 970-971 г.

Борис II става цар на българите в сложна обстановка. Когато заема престола, е твърде млад и неопитен. Поведението му през годините на неговото двугодишно управление показват неговата неопитност и нерешителност. През 972 г. в битка е пленен от император Йоан Цмихский и отведен в Константинопол. По-късно Борис ІІ предприема тайно бягство. На границата той пада убит, тъй като граничната стража го взема за византиец.

Цар Роман - 977-991 г.

Заедно със своя брат Борис ІІ, Роман преживява военния погром на Североизточна България. През 969 г. става заложник в Константинопол. След превземането на Преслав от Йоан Цимисхи отново е отведен като пленник във византийската столица. Императорът се отнася твърде жестоко с него, като заповядва да бъде скопен. Идеята му е да лиши българската царска династия от възможността да има престолонаследник.

Цар Самуил - 991-1014 г.

Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите в едни от най-трудните времена в българската история. В продължение на десетилетия успява да удържи атаките на Василий II и му нанася сериозни поражения. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица.

Цар Гаврил Радомир - 1014-1015 г.

След смъртта на Самуил за цар на България е коронован синът му Гаврил Радомир. Хронистите го описват като свиреп и праволинеен човек. Новият цар продължава да държи близо до себе си своя братовчед Иван Владислав, без да разбира какво таи той. През август с Гаврил-Радомир отиват на лов. Иван-Владислав издебва удобен момент и убива братовчед си. След това се обявява за цар и се саморазправя с целия Самуилов род.

Цар Иван Владислав - 1015-1018 г.

Иван Владислав е син на Арон – третият брат на цар Самуил. Семейството му бива избито от чичо му Самуил, а Иван Владислав е спасен благодарение на застъпничеството на братовчед си Гаврил Радомир. Срещу него той извършва заговор и заема българския престол. Убийството на Гаврил Радомир е продиктувано от Василий ІІ Българоубиец. Съвременниците го заклеймяват като неблагодарник, погубил собствения си  спасител.