Теодор-Петър - 1185-1197 г.

Пѐтър IV е по-възрастният от двамата братя-водачи на въстанието на Асен и Петър. Рожденото му име е Тодор (или Теодор), но при коронясването си приема името Петър, за да подчертае приемствеността между управлението на Асеневци и Първото българско царство. Заедно със своя брат Асен успява да възстанови българската държава след 170-годишно Византийско владичество над българските земи.

Цар Иван Асен I - 1190-1196 г.

Цар Йоа̀н Асѐн I е известен още с прозвището Белгу̀н. Описван като действен, решителен и войнствен човек. На въпросните му държавнически качества се дължи и възобновяването независимостта на Второто българско царство. Много от фактите за живота на Иван Асен се съдържат в историографията на византийския историк Никита Хониат. От там става известно, че освен решителен тактик, Иван Асен бил безжалостен към врага –  горд и самонадеян.

Цар Калоян - 1197-1207 г.

Цар Калоян е най-малкият от  братята Асеневци. Един от най-бележитите български владетели, който чрез дипломация и военни действия възвръща предишните територии на държавата, легитимира я в Европа и издига Търново като административен и културен център. За смъртта му има няколко хипотези: естествена смърт; че е убит от първия си военачалник. Възможно е Калоян да е станал жертва на заговор, в който участва съпругата му Анна-Анисия (Целгуба).

Цар Борил - 1207-1218 г.

След възкачването си на престола Борил предприема гонения срещу привържениците на Асеневци. Управлението му е белязано от редица неуспехи. Води агресивна политика към съседите, като неведнъж кардинално сменя съюзниците си. Военните му походи са като катастрофални, тъй като водят до отслабване на българската войска и икономически изтощават България. Калоянова България, при Борил загубва повечето свои придобивки.

Цар Иван Асен II - 1218-1241 г.

Син на цар Иван Асен I. По майчина линия е Йоан Асен II е със знатен произход. При неговото царуване границите ни отново достигат до три морета. България е в стопански подем, секат се златни, сребърни и медни монети, развива се търговията. Търново се превръща в икономически и културен център, наричан ”Третият Рим”. Иван Асен II е известен с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата политически и осигуряват териториално разширение.

Цар Коломан I Асен - 1241-1246 г. 

”Детето цар” – Коломан I Асен, както е известен във византийските източници, встъпва на престола едва 7-годишен. Син е на цар Иван Асен ІІ от втория му брак с унгарката Анна-Мария. По времето на краткото му управление голямата българска държава, започва да изпитва сътресения от татарските нашествия. Предполага се, че ”детето цар” е отровено от своята мащеха Ирина, за да постави на трона синът си Михаил ІІ Асен.

Цар Михаил Асен - 1246-1256 г.

Възкачването на Михаил II Асен на престола е подготвено от майка му, която участва в заговора срещу цар Коломан I Асен. Tъй като Михаил е малолетен, вместо него управлява регентство. Така  той остава в сянката на могъщите личности. През повечето време на царуването си той е малолетен и не може да води самостоятелна политика. При царуването на Михаил Асен средновековното българско царство навлиза в продължителен период на вътрешни противоборства.

Цар Коломан II Асен - 1256 г.

След 1254 година българското болярство е настроено против Михаил II Асен заради сключения позорен Регински мир. Те организират убийството му и за цар бива коронясан Коломан II Асен. Той обаче имал опасни противници. Сред тях пръв се явява Ростислав Михайлович - бащата на овдовялата царица, за която Коломан II Асен се жени след убийството на братовчед си. Самият Калиман II Асен загива от насилствена смърт след около едномесечно управление.

Цар Мицо Асен - 1256-1257 г.

Името на цар Мицо Асен е изписано върху монетите, които е сякъл през своето кратко царуване. Византийските хронисти твърдят, че той е зет на цар Иван Асен ІІ, женен за дъщеря му Мария, родена от Ирина Комнина.

За център на неговите владения се сочат крайбрежните градове Месемврия и Анхиало, но се предполага, че Мицо Асен първо царува в Търново, след което се оттегля в крайморските области.

Цар Константин I Tих Асен - 1257-1277 г.

Преди встъпването си на търновския престол Константин Тих е един от най-силните боляри в Югозападна България. По време на династическата криза през 1256 г. той спечелва доверието на болярския съвет в Търново и е обявен за цар. Образът му съхраняват  фреските на Боянската църква. От портрета ни гледа благороден мъж с одухотворена осанка на аристократ и владетел от средата на ХІІІ век.

Цар Ивайло - 1277-1280 г.

Цар Ивайло е едно от уникалните български явления в европейска история. Селски цар, вожд на въстание, който се оженва за законната търновска царица Мария. Многократен победител над татарите и византийците, принуден по-късно да потърси помощ от тях. Византийските историци го наричат с най-обидни имена, но не могат да премълчат успехите му. За тях той е Лихана, Бърдоква (зеленчук, зеле, маруля), прозвища, напомнящи за низшия му произход.

Цар Иван Асен III - 1279-1280 г.

Цар Иван Асен III е известен в българската история като византийско протеже, чрез което император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282) се опитва да наложи влиянието и властта си в България. Той е първороден син на цар Мицо Асен и Мария, дъщеря на цар Иван Асен ІІ. Роден е около 1260 г. в България, но прекарва детството и юношеството си в Мала Азия край р. Скамандър, където баща му получава имение след бягството си във Византия.

Цар Георги Тертер I - 1280-1292 г.

По време на селската война на Ивайло в България се издига като велик воевода боляринът Георги Тертер. В обстановка на двувластие – от една страна на селския цар, от друга на византийското протеже Иван Асен ІІІ, Тертер също се стреми към престола. За да го отклони от това, император Михаил VІІІ Палеолог му предлага брак със сестрата на Иван Асен ІІІ – Кера Мария. През 1280 г. Тертер извършва преврат и се обявява за цар.

Цар Смилец - 1292-1298 г.

След абдикирането на цар Георги I Тертер и бягството му в столицата на Византия Константинопол, Смилец заема българския престол със съгласието на хан Ногай. След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех. Около 1296 г. жени дъщеря си Теодора за внука на неговия предходник на търновски трон Стефан Дечански. Същевременно татарските войски на Златната орда продължават да нахлуват и да диктуват положението.

Цар Чака - 1299 г.

Ча̀ка е син на татарския темник Ногай и Алака. Съпруг на Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер. След 1279 г. се жени за най-малката дъщеря на цар Георги I Тертер, Елена. След като последният представител на ханския род Токтай въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай, и за кратко е хан, но влиза в конфликт с видни военачалници.

Цар Теодор Светослав - 1300-1321г.

Управлението на Тертеровци се увенчава с успехи при Теодор Светослав. Ногови заслуги са отхвърлянето на политическата хегемония на татарите и стабилизирането на държавата. Животът на този български владетел е изпълнен с премеждия. От 1285 г. Теодор Светослав е заложник при татарите. През 1299 г. в Златната орда избухва война и хан Токту побеждава Ногай. Това принуждава Теодор Светослав и Чака да избягат в България.

Цар Георги Тертер II - 1323-1330 г.

Последният български владетел от династията на Тертеровци. Син е на цар Теодор Светослав и царица Ефросина. Когато наследява баща си през 1322, Георги е млад и неопитен. Възползвайки се от спора за властта между стария византийски император Андроник II и внука му Андроник III, предприема един отначало много успешен поход против Византия. Превзема слабо охраняваната крепост Пловдив и връща града на България.

Цар Михаил Шишман - 1323-1371 г.

Михаѝл III Шишма̀н Асѐн е български цар, основател на царската династия Шишмановци – последна на Втората българска държава. Той е последният български владетел, който се стреми към установяване на Търновска военна и политическа хегемония на Балканския полуостров. Води агресивна и амбициозна, която свършва с катастрофалното поражение в битката при Велбъжд, където царят е ранен и скоро умира.

Цар Иван Стефан - 1330-1331 г.

Ива̀н Стѐфан е търновски цар за 8 месеца, първороден син на цар Михаил III Шишман Асен и Анна Неда. След като баща му се възкача на търновския престол през 1323 г., Иван Стефан е посочен като съвладетел. Когато Михаил III Шишман Асен решава да се разведе с Анна Неда и да се ожени за Теодора Палеологина през 1324 г., Иван Стефан е заточен, задно с братята и майка си. През лятото на 1330 г., става цар на България с помощта на вуйчо си – крал Стефан Дечански.

Цар Иван Александър - 1331-1371 г.

Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години. Редом със Стефан Душан и Йоан Кантакузин, Иван Александър е една от най-влиятелните личности в историята на Балканския полуостров през 14 век, което се дължи на гъвкавата му династична политика. Владеел отлично гръцки. Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики.

Цар Иван Шишман - 1371-1395 г.

Цар Иван Шишман е син на цар Иван Александър, роден от покръстената еврейка Сара-Теодора ІІ. Той наследява престола след смъртта на своя баща поради факта, че е първороден син от първата жена Теодора Басараб. Вторият син Иван Срацимир става владетел на Видинското царство (1356–1397). Така с мотива, че Иван Шишман е ”багренороден”, т.е. роден след възцаряването на своя баща, царицата еврейка извоюва търновския престол за своя син.

Цар Иван Срацимир - 1356-1396 г.

Иван Срацимир  – предпоследният преди падането на България под османска власт. Срацимир би могъл да се идентифицира с „владетеля Сарадж“, споменат на 3 места в османската хроника „Огледало на света“. Според нея той е служил като васал на султан Мурад I. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на Османската империя.