Регистрирай се
+ Предложи публикация
19.08.2018

Гоце Делчев - градът с име на български революционер

 Го̀це Делчев (до 1951 година Неврокоп, на турски: Nevrâkop, Неврякоп) е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград и е в близост до река Места. Градът е административен център на община Гоце Делчев.

Старият конак на Рифат бей Неврокопски в Гоце Делчев тъне в забрава

 Гоце Делчев се намира в югоизточното подножие на Среден Пирин, в Гоцеделчевската котловина. Центърът на града се намира на 545 м надморска височина. Гоцеделчевската котловина се характеризира с континентално-средиземноморски тип климат. Градът е разположен на двата бряга на Неврокопската река (наричана още Градската река), приток на река Места.

 Неврокоп е наследник на древния град Никополис ад Нестум, който е основан през 2 в. от римския император Траян и развалините му се намират на 7 км източно от Неврокоп – името Неврокоп е турската форма на гръцкото Никополис. Notitiae Episcopatuum споменават този град като архиепископско седалище до XI век. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращи от IX–X век, които се смятат за непосредствени предци на съвременния град.

 Неврокоп попада в Османската империя някъде между 1374 и 1383 година, когато са превзети Драма и Сяр. Градът е въведен в османския кадастър за пръв път някъде след окончателното завземане на Солун от Османската империя през 1430 година. Под името Неврокоп селището е споменато в следващия опис в османския Tahrir defter Mal. След това Неврокоп се развива изключително бързо и в рамките на един век се превръща в преобладаващо мюсюлмански град. Османските данъчни регистри от 1464 1465 година отбелязват 208 християнски домакинства, 50 неженени и 19 вдовици, както и 12 мюсюлмански домакинства.

 През 80-те или 90-те години на XV век в Неврокоп са открити джамия с голям купол и мюсюлманско училище от Мехмед бей, син на Караджа паша, като Караджа паша джамия е единственият османски архитектурен паметник в града, оцелял до съвремието. През 1512 година Коджа Мустафа Паша основава втора джамия, баня и второ училище.

Наричат Асеновград Малкия Йерусалим

 През XVII век се забелязва спад в разрастването на града. През 1660 година в града са регистрирани 96 джизие ханета. Хаджи Калфа споменава Неврокоп като център на кадилък и отбелязва наличието на мини край града с богати залежи на желязна руда. В официалния списък на кадийските центрове от 1667–1668 година Неврокоп е на четвърто място сред дванадесетте кадилъка в Румелия, което ясно показва неговото значение като такъв център. Най-подробно описание на Неврокоп по османско време е дадено в том VII на Сеятхатнаме на османския пътеписец Евлия Челеби. Той описва града като голям, хубав, с много джамии, 12 минарета, текета на дервиши, ханове, хамами, училища и много красиви къщи, както и резиденции на многобройната провинциална администрация. След военните походи, преминали през казата във втората половина на XVII век и чумните епидемии от 1699 и 1717 година, през 1723 година в Неврокоп са регистрирани едва 86 мюсюлмански и 42 християнски домакинства, натоварени с изплащането на 28 и 1/4 авариз ханета.

 Град Неврокоп през османско време е бил и център на културния живот. Сред известните творци родени в града са Рана Мустафа ефенди Накшбенди – служил дълго време при валията от Египет Мехмед Али паша. Накшбенди почива през 1832 в родния си град Неврокоп. Най-вероятно той е издигнал и последната джамия в Неврокоп, която много наподобявала на сградите издигнати от Мехмед Али в Кавала през 1818 – 1821 година. С по-съществено значение е личността на Зюхри Ахмед ефенди, основоположник на течението „зюхрие“. Той почива в Солун през 1751 година и е погребан в текето, което той приживе е построил.

 През XVIII век градът бавно се разраства. През 1847 година пътешественикът Огюст Викеснел вижда стотици къщи, в които живеят турци, българи и неколцина гръцки семейства. Той отбелязва 12 минарета, значителен по размерите си пазар с много ханове и кафенета.

 През XIX век наред със земеделието, скотовъдството и пчеларството в града се развиват занаятите звънчарство, златарство, самарджийство, абаджийство, кожарство, както и търговията с дървен материал. Местни кираджии и търговци пренасят и продават стоки на панаирите в градовете Сяр, Драма, Мелник и село Узунджово. От втората половина на XIX век ежегодно през август се провежда Неврокопският панаир, на който се стичат търговци от цялата Османска империя, Австро-Унгария, Франция и други страни. През 1808–1811 г. християнската общност в града построява малка църква, кръстена на архангелите Михаил и Гавраил. През 1833–1841 година те построяват по-голяма и монументална църква „Успение Богородично“, която е в резултат на реформите в империята. През 1820 година е построена последната джамия в Неврокоп, за която днес свидетелства само една стара снимка.

 Българското население от града под ръководството на Неврокопската българска община води упорита борба с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. В самото начало на 60-те години неврокопчани успяват да постигнат уволнението на протосингела на драмския митрополит поп Георги Странджалията от Силиврия - борец срещу българщината. През 1862 година в Неврокоп се открива взаимно училище с първи учител Тодор Ненов от село Райковци, Търновско, а през 1867 година е разкрито и девическо училище.Владиката Агатангел Драмски дава на българите половината от градското училище, но след протести на гъркоманите българи и власи българското училище е затворено а Ненов – изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава Атанас Бошков. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от Никола Тошков.

Твърдица - ехо от отминали епохи

 През 1865 година в града отваря врати читалище „Зора“ (днес „Просвета“). В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“. През 1873 година тук се създава учителско дружество „Просвещение“, което играе важна роля в борбите на българите в Неврокопско и целия Серски санджак за национална просвета и култура. Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете Пловдив и Пазарджик, които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.

 След Руско-Турската освободителна война и Берлинския конгрес от 1878 година Неврокоп, както цяла Македония остава в рамките на Отоманската империя. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и Атанас Грозданов от името на Неврокопската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Неврокоп има 1912 домакинства с 3800 жители мюсюлмани, 1000 българи и 150 власи.

 След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40 – 50 влашки. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп Андон Жостов, който имал грижата за училищното и църковното дело в Серско. В гръцкото училище в Неврокоп след 1848 година преподава Трасивулос. След 1900 година директор на училището е архидякон Константинос Хадзидимитриу от Самос, а след 1904 година преподават учителката В. Пасхали и учителите Г. Зьогас, Георгиос Триандафилидис, Л. Йоанидис и дъщеря му Йоаниду. През 1891 година Георги Стрезов пише, че християните живеят в две махали – Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста евреи, които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на гъркоманите. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.

 След продължителни и упорити борби на местните българи от Неврокопския край, през 1894 година със султански берат в града е учредена Неврокопската българска митрополия, подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит Иларион. През 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов „Македония. Етнография и статистика“ населението на Неврокоп брои 6215 души, от които 850 българи, 5000 турци, 190 власи, 110 евреи и 65 цигани.

 По време на Илинденско-Преображенското въстание през есента на 1903 година в Нерокопско се водят активни въстанически действия под ръководството на войводите Михаил Чаков, Стоян Мълчанков, Атанас Тешовалията и Стоян Филипов. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Неврокоп се състои от 1 016 българи екзархисти, 288 българи патриаршисти гъркомани, 60 гърци, 168 власи и 116 цигани. В града функционира 1 начално и 1 прогимназиално българско училище с 6 учители и 151 ученици, както и 2 начални гръцки училища с 6 учители и 77 ученика.

 Гръцки източник от 1908 година споменава, че в града има 5900 жители, от които 3865 турци, 490 цигани мюсюлмани, 595 християни, принадлежащи към гръцката православна църква и 900 християни към Българската екзархия. Същият източник споменава, че каазата Неврокоп е предимно мюсюлманска – средно 51000 от общо 83000 жители. Салнамето от 1885 – 1886 година посочва малко по-малко жители, но процентът на мюсюлманското население е същият. При избухването на Балканската война през 1912 година петдесет и седем души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение. На 17 октомври 1912 година четите на войводите Георги Занков и Костадин Бояджиев влизат в Неврокоп, тържествено посрещнати от населението. Неврокоп е освободен без битка по време на Балканската война на 19 октомври 1912 година. Първият кмет на град Неврокоп след освобождението е поетът Пейо Яворов, а след него военно-административни управници са Стоян Мълчанков и Стоян Филипов. За пръв председател на тричленната общинска комисия е избран Христо Лазаров, който на 10 май 1913 година е заменен с Петър Иванов, а нейни членове са Пенко Иванов и Григор Марков.

На разходка в Малко Търново

 Включването на района в границите на Царство България довежда до масово изселване на мюсюлманското население от града и в по-малка степен от селата. На тяхно място се заселват български бежанци от района на Драма и Сяр, чиито родни места попадат под властта на Гърция.

 След освобождението на град Неврокоп от османска власт започва бавен процес на преселване на бежанци от Егейска Македония в годините на между Балканските войни и Първата световна война, което променя изцяло облика на града. Изгражда се красив център, чиято архитектура е запазена. През 1951 година градът е наречен на революционера Гоце Делчев.

Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа, Курсове Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ