Асѐновград е град в Южна България. Той се намира в област Пловдив и е разположен на 15 км южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите, втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1986 г. са отделни села. По последни данни населението на града се оценява на 49 510 души, което поставя Асеновград на 19-то място по големина в страната.

Твърдица - ехо от отминали епохи

 До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος - Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Второто българско царство. Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкият Йерусалим. Известен е и като „Градът на булчинските рокли“ поради големия брой ателиета и магазини за сватбени рокли и аксесоари. Градът е разположен в дефилето на река Чая (Чепеларската река или Асеница) при нейния изход от Родопите към Тракийската низина. По тази причина община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към Гърция: Пловдив-Смолян-Ксанти.

Отново към магнетичните Родопи - село Косово

Пампорово - перлата на Родопите

 Централното географско разположение на града обуславя неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има изключително благоприятен климат с хладно лято и мека зима. В Асеновград се забелязва природното явление вечерник – лек вятър, който се появява надвечер и спира към десет часа сутринта. Причината за неговото появяване е различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности (вижте фьон). Вечерникът е отличен регулатор на винената ферментация и една от причините Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да достигне до 4 – 5 км на север по течението на реката.

 На 30 км от града се намира скалният феномен Беланташ. Други природни забележителности са резерватът Червената стена в землището на село Бачково, пещерата Топчика, местността Усойката (в землището на село Добростан) и местността Лале баир в землището на града. Лале баир се намира югоизточно от града и е едно от малкото места, където се среща балканският ендемит – родопско лале. Усойката, която има площ два хектара, е обявена за природна забележителност през 1977 г. Природни забележителности има и по туристическия маршрут, тръгващ от парка „Св. Трифон“, през местността „Корудере“, преминаващ през няколко планински заслона и една хижа („Момина сълза“) и достигащ, съответно, до историческия лагер „Гонда вода“, „Безово“ или „Добростан“. Интересен е панорамният планински път от местността „Параколово“, по върха на билото на планината през параклиса „Св. Илия“ до манастира „Св. Петка“. Този маршрут се минава за около 2 часа и половина в едната посока. Общо казано, околностите на Асеновград са лесни и достъпни за туристически походи и същевременно предоставят на туристите изключително красиви и живописни природни гледки.

 В града не са намирани останки от първобитен живот, но в близост са открити няколко огнища от новокаменната ера. Първите данни за заселване в региона са край село Богданица. По река Сушица (приток на Юговската река) е открита селищна могила, наречена Тумбата. Дълга е 150 m в основата, на широчина е 88 m и 5 m височина. В нея са намерени хромели, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита. Друга селищна могила е открита близо до село Руен (Паная или Богородично), на 5 km на запад от Асеновград. Наречена е Курт тепе или Вълча могила. Находките са длето от кост, глинена статуетка и фигура на жена, два костни идола и каменна брадвичка. Най-вероятно могилата е от късния неолит (3500 – 3000 г. пр. Хр).

 В района до железопътната гара в местността Керемидарницата в миналото са се издигали три могили, високи от 4 до 7 м. През 1956 г. в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от колесница, остатъци от хамути и четири конски скелета. По всичко личи, че на това място е бил погребан знатен тракиец. По намерените недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е извършено по тракийски обичай чрез изгаряне на покойника. В гробницата са намерени бронзово ойнохое (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера (жертвен съд) и стъклено шише за благовонни масла. От тях голямо впечатление прави бронзовата патера, която е с обла дръжка и украсена в края с бюста на Силен, а в противоположния край – с релефно изображение на сатир. Патерата е добре запазена. Освен тези предмети извън гроба са намерени и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и части от стъклени балсамарии. В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях – комплект от предпазно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и намерените северно от Асенова крепост тракийски шлем и копие, се намират в Националния археологически музей в София.

 Асеновград е основан през 7 век пр. Хр. под името Стенимахос от 3 000 гръцки колонисти от евбейския град Истиеа. Вероятно градът е основан с цел да пази пътищата на юг и да създаде възможност за контрол на транзитната търговия към поречието на река Марица, там където е днешен Пловдив. В черквата „Богородица Балъклийка“ са открити каменен релеф на Юпитер и четвъртита мраморна колона с надписи. Релефът на Юпитер показва божеството, държащо в едната ръка патера, а в другата – скиптър. Вдясно от Юпитер е изобразен ореол, а отляво – четириного животно. В Станимака е намерен и друг релеф, посветен на Юпитер. На него с надписи на гръцки може да се прочете: „Ефрат, син на Хиацинта, посвещава на Юпитер по внушение на божеството след съновидение“.

Интерес предизвикват и двете каменни плочи, посветени на върховния еврейски бог Яхве. Едната от тях, намерена на Баделема, е счупена. Другата плоча е открита при Метоха и съдържа следното посвещение: „На върховния бог Яхве“. От Асеновград произхожда и мраморна плоча с размер 40/30 см с изображение на неизвестна богиня, изправена до олтар. В едната си ръка тя държи патера, а в другата – скиптър. Върху плочата има и изобразен втори олтар, до който е застанало друго (неидентифицирано) божество.

 Средновековното име на Асеновград – Станимака (Станимахос) е споменато за пръв път в Устава на Бачковския манастир, който е написан от неговия създател – грузинеца Григорий Бакуриани. Около разположената на 2 км южно от града Асенова крепост са открити археологически находки от Средновековието – керамика, монети, домашни потреби, сечива и оръжия. Цели керамични съдове не са намерени, а само отделни фрагменти. Някои от късовете са украсени с геометрични, растителни или животински мотиви, характерни за Втората българска държава. Най-ценните открити монети са от римските императори Констанций I Хлор и Диоклециан.

 В близост до Асеновата крепост се е намирало и древното крепостно селище Петрич, наричано още Василикис. За наличието му става ясно отново от устава на Григорий Бакуриани. Точното място на селището се установява едва през 1960 г. при разкопки на нива около шосето за Яврово. Открита е делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат установени, защото в по-голямата си част са били дървени. Селището е служило да снабдява крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.

 Станимака се споменава в летописа на Третия кръстоносен поход (1189 – 1191 г.), където крепостта се нарича Скрибенцион. Походът се води от германския император Фридрих Барбароса. През 1189 г. той се настанява в Пловдив и презимува там. По същото време някои от кръстоносните военачалници ограбват съседните на Пловдив населени места, сред които е и Станимака. Няколко години след кръстоносния поход византийският император Алексий III Ангел издига за владетел на Родопската област убиеца на Асен I – Иванко. През 1198 обаче Иванко се отмята от Византия и се обявява за господар на областта, в която влиза и Станимака. Алексий III започва война с него и при една от битките обсажда и превзема крепостта Станимака, като пленява всички българи, които се намират вътре. Крепостта на града е възстановена от цар Иван Асен II. През периода 1259 – 1344 г. Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия. През 1344 г. при цар Иван Александър градът заедно с другите родопски крепости е включен в пределите на България. Смята се, че градът е завладян от османските турци през 1363 г. или след Черноменската битка през 1371 г.

 В първите векове на османското владичество градът е вакъфско селище на султан Сюлейман Великолепни, а по-късно става център на нахия. Това се потвърждава от сведенията на асеновградското синорнаме от 1517 г. и на подробния регистър на вакъфите на султан Сюлейман I Великолепни (1520 – 1566) в Пловдивско от 1595 г., в който регистър Асенонград се споменава под името Истанимака, а самият документ се съхранява в генералния държавен архив на Република Турция в Истабул. По време на кърджалийските размирици в  началото на 19 век градът на три пъти е ограбван и опожаряван. Около средата на 18 век в града пристигат бежанци от Костурско, прокудени от Али паша Янински. На преселниците се гледало с добро око и дори се издействали пари от цариградските власти за построяване на собствена черква през 1765 г.

 „На една и половина левги от Филибе се минава Станимак по един каменен мост с два свода, наречен Кемер-кюпри. При входа на моста има хан и голям кьошк или квадратен чардак, където човек може да си почине и да се наслади на прохладата, идеща от близостта на водата. От това място се разстила най-красива гледка към пролома на Станимак, един от най-живописните в Родопа… Станимак е населен с българи и мюсюлмани.“ Фанариотските попове влизат във всички станимашки черкви и се превръщат в оръдия на гръкоманството. През 1881 г. манастирът решава да отхвърли Патриаршията и да мине под ведомството на българския екзарх. Това намерение обаче среща отпор. Започва процес, който трае 27 години и завършва с отхвърляне на молбата.

 Много от храмовете по това време се превръщат в институт за претопяване на българите в елиногласни. Колкото повече българи употребяват гръцки език, толкова повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. През 1847 г. започва отпорът срещу Цариградската патриаршия – в Марашката махала на града се изгражда първата българска черква и българско училище. В помощ на станимачани срещу все още силната фанариотска партия се притичат пловдивските родолюбци начело с Георгаки Чалъкоглу. Гръкоманите действат със заплахи и понякога – с насилие. Един от паметните случаи е убийството на станимашкия първенец Стоян Апостолов (Пантата).

 През 1857 г. станимаклии извоюват първа победа над фанариотите и тепърва осъзнават значението на черквите. Взето е решение в черквата „Свети Атанас“ да се чете на черковнославянски език. Със задачата е натоварен 22-годишен младеж – Георги Тюнев Караанлъ. Българите в храма били слисани, а гръкоманите налетели на бой. Родолюбците също се включили и храмът бил потрошен. Най-ценните придобивки от борбата срещу Цариградската патриаршия са двете български училища. През 1861 г. българите от Бахча махала откриват също свое училище. Според свидетелства на посетили града през същата година американски мисионери, в него живеят 9 хиляди гърци, 100 турци и малко българи, като жителите са особено враждебни към протестантите. Станимака изрично е изключен от фермана за създаването на Българската екзархия. До началото на 20 век Станимака си остава преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население. Затова, въпреки че в него е основан революционен комитет през 1876 г., градът не взима активно участие в революционните борби през Българското възраждане.

 Станимака е освободен от османска власт по време на Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 г. от войните на генерал-майор Виктор Дандевил. След освобождението Станимака е малък град, чието население се препитава предимно от земеделие – винарство, бубарство и занаятчийство. Гръцкото население на града започва да се изселва след антигръцките вълнения в България през 1906 г. Според доклад на секретаря на Министерството на вътрешните работи Тома Васильов от юни 1907 г. от Станимашка околия са изселени 1640 гърци по официален път и 170 нелегално без паспорт. Изселването на гърците се засилва след договорения обмен на население между България и Гърция по Спогодбата Калфов-Политис след Първата световна война. Тогава около 300 гръцки семейства се заселват в обезбългарения Кукуш (Килкис), други се заселват в негушкото село Хоропан, прекръстено на Стенимахос, а някои – в днешния квартал на Драма Неа Стенимахос. Поради тази причина и днес Асеновград е побратимен с Кукуш и Негуш.

10 архаични думи, чието значение вашите деца вероятно не знаят

 След Освобождението броя на българите в града започва да нарства главно след заселване не българи от околните селища в Тракия и Родопите. В резултат на балканските войни и Първата световна война Асеновград приема голям брой българи прогонени от днешна Северна Гърция, така народностият състав на населението и броя му се променя драстично в това време.