За произхода и значението на името „Твърдица“ през годините е писано много. Изхождайки от богатия изворов материал, както и от наличните обстоятелства и факти, в научната литература съвсем правдоподобно е прието становището, че името на населеното място тясно е свързано с крепостта „Градището“ над гр. Твърдица. Специалистите са единодушни, че „Твърдица“ произхожда от старобългарската дума „твърдина (тврдинiа)“, която означава „крепост, укрепление“. Турците добавят към основното име втора съставна част - „Кюберан“ (Фердич – Кюберан), което означава, че селището е административен център с турска и българска администрация и седмичен пазар.

Триград - в пазвите на Родопите

 Наличните данни сочат, че районът на Твърдица е обитаван от най-дълбока древност. Разкрити каменни оръдия на труда в околните пещери („Пчена, „Свирчинашката“, „Богомилската) свидетелстват, че по тези места са живели първобитни хора от каменната епоха. Първото досега известно поселище на територията на Община Твърдица е датирано от новокаменната епоха. Следи от него са открити в долните културни пластове на селищна могила “Кицова”, разположена при сливането на реките Твърдишка и Козаревска, в най-южната част на рида Лагун. Там са намерени оръдия на труда и керамични фрагменти, които се отнасят към периода от VII хил. пр. Хр. до края на бронзовата епоха (II хил. пр. Хр.). С многослойните културни напластявания в могилата може нагледно да се проследи живота в Твърдишката котловина в продължения на хилядолетия.

 Върху самата могила и северно от нея, върху южната част на рида Лагуна, са разкрити следи и от тракийско заселване от І хил. пр. Хр. Доказателство за това са откритите в надгробна могила съдове в погребение на тракийски аристократ от IV-III в. пр. Хр. За високия социален статус на знатния тракиец говорят и сребърният нагръдник, железен меч – махайра и железни върхове на копия.

 С богатата култура на траките се свързват и множеството други надгробни могили в котловината, както и редица крепости. Към този период се отнася и древното светилище в местността "Жельови камъни", намираща се южно от с. Оризари. Във високата част на каменисто възвишение, в камъните са изсечени слънчеви кръгове, площадка за ритуали и шарапана. Интерес представлява една фигура, както и „коридор“, ориентиран в посоката североизток/югозапад. Предполага се, че това е било древнотракийско светилище на слънцето. Дълговременното тракийско присъствие в района е засвидетелствано и от множество монетни находки. Към този период се отнасят и няколко разкрити монети на Филип II Македонски и на Александър Македонски (IV в. пр. Хр.).

 По време на мощното келстско нашествие в началото на III в. пр. Хр. (278 г. пр. Хр.) местното тракийско население понася сериозни поражения и вероятно тогава жителите на селището при Кицовата могила се преместват в поречието на р. Блягорница – на 5 км източно от днешния Твърдица. Както е известно, келтите създават своя държава на Балканите със столица Тиле (Тюле), чиято предполагаема локализация е днешното село Тулово, намиращо се на 37 км западно от Твърдица. Твърдишката котловина влиза в пределите на Келтското царство, което просъществува 60 години, до 218 г. пр. Хр., когато е унищожено от траките.

 Върху рида Лагуна съществува селище и през римския период (I-IV в. сл. Хр.). Откритите по време на археологически проучвания многобройни керамични фрагменти от погребения и монети съществено обогатяват информацията за селището. Намерени са монети на императорите Антоний Пий (138-161 г.), Гордиан III (238-244 г.), Клавдий II Готски (268-270 г.), Константин I Велики (306-337 г.).

 Тези земи попадат под властта на Рим в I в. пр. Хр., а в началото на I в. сл. Хр. влизат в римската провинция Хемимонт. Следи от заселвания от това време се срещат в землищата на почти всички селища от община Твърдица. От находките от римския период особен интерес представлява, съхраняваната в Националния археологически музей, римска военна диплома, която съдържа информация за помощните войски в тази провинция и кохортата, вероятно квартирувала в Твърдица. Наличието на войсково подразделение тук не е случайно, тъй като през Твърдишкия проход минава един от главните пътища по направлението север-юг, свързващ Подунавието с Тракия и южните морета. Този римски път, който най-вероятно е действал още през тракийско време, на север от прохода минава през големия градски център Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Великотърновско), а на югоизток – през Кабиле (дн. до Ямбол) и Адрианопол (Одрин) отива към Константинопол. Минавайки през Твърдишката котловина, южно от днешния град, този важен друм се пресича с друг – далечния предшественик на днешния подбалкански път, който свързва Черно море със Сердика (дн. София) и западните територии на Балканския полуостров. Паралелно с посочените два главни пътя действат и множество второстепенни (локални) пътища. В района на Твърдица до наши дни са запазени цели участъци от римските пътища, които поради каменната си настилка са наричани от местното население „калдъръма“.

 Кръстопътното значение на региона се засилва особено когато Константинопол става столица на Източната римската империята - Византия. През ІV - VІ век в старопланинските проходи се изграждат редица крепости за защита срещу нахлуването на варварски племена от север. Част от тази отбранителна система е представена от крепостите: „Градището” и „Голяма Кутра“ (Стражераница) над Твърдица, „Градището” над кв. „Козарево“, „Калята” - североизточно от Шивачево и др. През VI век в района започва трайното установяване на славянски племена. Поради стратегическото си положение - на входа на прохода, районът на Твърдица, с прилежащите му крепости, е имал важно значението и през Средновековието. За първи път е включен в пределите на българската държава в началото на VIII век, заедно с областта Загоре, при управлението на хан Тервел (700-721 г.).

 По време на Втората българска държава (XII-XIV в.), когато столица става Търново, ролята на Твърдишкия проход значително нараства. Показателно за значимостта на тукашното селище е самото му название - „Твърдица“, произлизащо от старобългарската дума „твърдина“ (крепост, укрепление), която в случая се се отнася за крепостта "Градището", намираща се на 1.5 км северно от съвременния град. Крепостта първоначално е изградена от траките, но е поддържана и доразвивана през ранновизантийската епоха, като достига своя връх през ХІІ – ХІV век, когато става крепост-град. Смята се, че крепостта е била и постоянно селище, а не място, в което да се крие местното население, само в случай на вражеско нападение. За това говори и използваното име "Градището", което предполага за укрепено съоръжение с големи размери и важна роля в историята на региона.

 Така например Твърдица се оказва в центъра на събитията около въстанието за освобождение на България от византийско иго, водено от братята Петър и Асен. Последните на няколко пъти се срещат с византийската войска около крепостта. Византийският хронист Никита Хониат съобщава: "Като се надяваха на своите недостъпни места и се облягаха на твърде многобройните си крепости, разположени високо на стръмни скали, те изобщо бяха надменни спрямо ромеите, а тогава те се хвърлиха в открито въстание". И в действителност, старопланинските проходи били така защитени, че византийския император Исаак II Ангел не съумява да проникне на север от планината и да потуши въстанието. По-късно, през пролетта на 1187 г., чрез огромен обход на Средна Стара планина, по направление София - Ловеч, императорът отново прави опит да разгроми въстаниците. Но и този опит завършва неуспешно. През 1190 г. Исак II Ангел предприема нов поход по море и суша, но българите се подготвят много добре за този сблъсък. Императорът намира тамошните укрепления и градчета защитени много по-силно и обиколени с новоиздигнати стени, които в редица случаи се увенчавани с кули. След неуспешната обсада на Търново и лъжливата вест за куманската заплаха откъм река Дунав Исаак II Ангел потегля обратно за Византия през Стара планина. Тогава предварително заелите Твърдишкия проход българи атакуват и нанасят голямо поражение на византийската войска.

 По времето на цар Иван Асен II (1218-1241 г.) районът от Сливен до Карлово образува административната област Крънска хора. Твърдица, като и редица други населени крепости по южния склон на Средна Стара планина, е включена в състава на тази област, чиято основна функция е да охранява старопланинските проходи.

 По-късно, в края на XIII век, по време на въстанието под ръководството на Ивайло, войските в крепостите по Стара планина геройски отблъскват византийците. Тогава византийският хронист Мануил Фил, възпяващ подвизите на Михаил Глава, във връзка с похода му срещу българския цар Ивайло през 1278 год., споменава за Твърдица: "Червезица е свидетел за Твърдица, Мъглиж пък е съсвидетел с Крън....та всеки очевидец да узнае за това." Един от върховете на твърдишката бойна слава е чутовния героизъм, проявен при отблъскването на византийските пълчища през 1278 г. Три месеца войските на Михаил Глава Тарханиот държат в блокада крепостта „Градището“. Боляринът Влайо, като вижда че цар Константин Тих побягва, прибързва да се поклони на врага, при което оставените самите на себе си твърдичани продължават мъжествено да защищават родното си огнище. И едва когато близката църква Руини от крепостта"Света Петка" се оказва разрушена, защитниците на крепостта слагат оръжие. Историците считат, че именно тази победа на ромеите е възпята от византийския поет Мануил Фил около 1305 г. Между впрочем съществуват сведения и за участие на татарски войски в битката. В легендата за падането на Твърдица се говори за „татарската обсада“, която успява благодарение на предателството. За тези събития днес напомня топонимът „Татарската скала“, отнасящ се за скала, и сега възвисяваща се в околностите на града.

 Днес от средновековния град-крепост Твърдица, известен като „Градището“, са запазени значителни части от крепостните му стени, достигащи на височина до 5 м. и заграждащи площ от 25 000 кв. м. Пред източната стена на крепостта се намират развалини на средновековна църква със запазени стени до 1,5 м и следи от стенописи (днес са затрупани). Вероятно това е църквата „Св. Петка“ (Св. Параскева), която се споменава в преданията за защитата на крепостта и чийто приемник е по-късно изградената, и днес съществуваща, градска църква „Св. Петка“.

 Източно от „Градището“, на 1,1 км по права линия, върху едноименния връх се намира крепостта „Голяма кутра”/"Стражераница". Според Никола Койчев по негово време, на върха е имало основи на крепост. Едно от наименованията ѝ – "Стражераница" дава основание да се предположи, че тук става въпрос за стражеви пост – наблюдателница, който е изпълнявал поддържащи функции към средновековния Твърдица. Останки стоят и от средновековната крепост „Шешкинград“, която е изградена на естествено защитено скално възвишение, най-достъпно от север. Забелязват се следи от ров, с около 6 м широчина и около 4 м дълбочина изграден от северната, североизточната и северозападната страна на хълма. За естествена защитна стена са служели отвесни скали, високи на места до около 10 м и ограждащи възвишението като венец. До мястото може да се стигне по главния път Твърдица – Елена, като на вододелното било на планината при Предела се завие на дясно (на изток) и се поеме по път за ваканционното селище „Чумерна“, което е разположено на около 1,5 км северно по права линия от Шешикинград.

Източник: www.svetimesta.com