На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. Един ден с особена, изключителна, неповторима стойност за нас. Първи ноември е онази дата от календара, в която преспокойно можем да седнем и да обърнем поглед назад, в десетилетията, във вековете и да си дадем сметка защо сме тук. И макар и наум, да благодарим на всички онези, посветили живота си за въздигане на националния дух в годините на мъчителното иго.

 Колкото до чисто историческата страна на празника: годината е 1922-ра и властта е в ръцете на правителството на Стамболийски. Един от министрите в кабинета решава да посвети деня на св. Йоан Рилски на всички онези, които с усилията, страданията и животите си са се посветили на пробуждането на българския дух. Името на този министър е Стоян Омарчевски. Тази идея обаче е грешно да бъде определена само като негова – инициативата идва от най-уважавани имена сред родните интелектуалци по онова време – народния писател Иван Вазов, позабравения в наши дни професор Беньо Цонев, професор Любомир Милетич и др. И ето, от онзи ден насетне, след решение на Министерството на народното просвещение, България се сдобива с още един значим празник.

 Това обаче, както казахме, е чистата история. Днешната дата не е само обикновен параграф от миналото. Първи ноември далеч не е само празник, той е и символ. Символ на вярата, символ на спомена за миналото, което ще проправи пътя на бъдещето, символ на онова, което стои точно пред нас, но върху което ние така и не се замисляме. Често говорим за това в колко жестока и опасна действителност живеем. Днес нямало герои, които да се хвърлят с голи гърди върху вражеската стомана, нямало и духовници, които да се затворят в мрачните си килии, за да събудят заспалия народ, нямало ги и поетите, които да изписват с перото си подвизите и страданията на вече споменатите. Да, тези хора отдавна са попаднали в прегръдката на мрака, но те далеч не са ни оставили. Дори в покоя си те са именно там, където ни трябват – в спомените и песните ни, в книгите и сърцата ни.

 Всеки ден ние минаваме покрай будителите, покрай каменни паметници и малките, тесни пресечки, осеяни с имена. Будителите са там и ни чакат. Те нас ли са оставили или ние тях? Те нас ли са забравили или ние тях? Първи ноември е денят, в който ние всички трябва да си спомним веднъж завинаги и да не забравяме, че тези хора се биха, творяха, загинаха, за нас, за своите деца. А пък когато си помислим, че кръстът е твърде тежък, че борбата е безсмислена, непостижима, нека се обърнем и да погледнем духа на Първи ноември, духа на онези, които отвориха очите си и раздадоха сърцата си.

 Интересни са думите на министър Омарчевски през далечната 1922 година. Именно тогава, когато бедността царува, България вече е преживяла две национални катастрофи и е принудена да плаща нечовешки репарации, политикът съзнава къде трябва да гледа цял един народ, когато около него има толкова много мрак:

„...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...

 Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“

 Личности, чествани на този ден - Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Никола Бацаров, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Софроний Врачански и много други.

 Денят на народните будители сам по себе си е светлина, която ни кара да си спомним, да се поучим, да се борим и да продължаваме, да се преклоним и да подражаваме. Дано, дано само никога да не забравяме. Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, творци, борци и герои, посветили себе си на любимата майка България.

Картини: Цанко Лавренов, художник

Източник: www.bulgarianhistory.org