Днес честваме 167 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Той е роден през 1850 г. в Сопот. Вазов има четирима братя. Генералите Георги и Владимир, политикът Борис и лекарят Кирил. Има и две сестри Ана и Въла. Баща им бил търговец, който твърдо стои зад идеите на възраждането и подкрепя идеята за национално освобождение. Със своят твърд характер успява сериозно да повлияе на своите синове, които отрастват, обичайки родината си. Иван Вазов облагороди книжовното българско поле с художествените си шедьоври. От първия български роман - национална епопея "Под игото", до прекрасните оди в "Епопея на забравените"; от незабравимите разкази "Една българка" и "Дядо Йоцо гледа", до вълнуващите повести "Немили-недраги" и "Чичовци".

 Писател - сърцевед, Вазов осветли богатата българска душа, разкри я по неповторим начин в многообразното си творчество. Той създаде удивителна галерия от образи и картини, с еднаква сила прослави красотата на българската природа и националноосвободителните борби на нашия народ.

 Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов. Според Борис Вазов, родът на Вазовите произхожда от Кирко Иванов Арнаудов от нестрамското село Яновени, който се преселва в Сопот в края на 18-ти век по време на управлението на Али паша Янински.

 Иван Вазов завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към рускоезичната поезия. През 1866 г. учи гръцки и турски език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник поддаскал. Там намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. се записва в 4-ти клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Освен това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката „Майска китка“). През 1870 г. в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество излиза и първото му публикувано стихотворение „Борът“.

 Над 50 Вазови стихотворения се пеят редом с народните ни песни. Вазовите зовящи към бунт стихове "Боят настана" и "Пряпорец", сътворени през бурната пролет на 1876 г., се разпространяват мигновено и се пеят през Априлското въстание. Неговите песни - бойките и патетични "Панагюрските въстаници" и "Радецки", лиричните "Де е България", "Два бука" и дивната песен за синия синчец, са не само популярни, но и неотделими от българската душевност. Те са мерило за дълбоко народностния характер на неговото прекрасно творчество, за неговата вечност. Припомнят от Къщата-музей на Вазов в Сопот.

На 9 юли, рождената дата на Вазов, ще се състои кулминацията на Вазовите празници в гр. Сопот. Празничната програма започва в 10 ч. в църквата "Св. св. Петър и Павел", където ще се отслужи тържествена литургия.

МОИТЕ ПЕСНИ

И аз на своя ред ще си замина,

трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина,

но мойте песни все ще се четат.

 
И много имена и лесна слава

годините без жал ще изметат

ил ще покрие плесен на забрава,

но мойте песни все ще се четат.

 
В тях зов се чуй за правда, за свобода,

любов и благи чувства ги красят

и светлий лик на нашата природа,

та мойте песни все ще се четат.

 
В тях вее на Балкана лъхът здрави

и тайните хармоний му звучат,

и гръмът на народните ни слави,

та мойте песни все ще се четат.

 
Във тях душата ми изля се цяла

с най-скъпите си бисери, цветя,

в тях всичко светло, ценно си е дала,

във тях живей, звънти и тръпне тя.

 
Не ме смущава див вой от омрази,

не стряска ме на завистта гневът –

спокойно гледам в бъдещето ази:

там мойте песни все ще се четат.

 
Те жив са отклик на духа народни,

а той не мре, и дор сърца туптят

от скръб и радост в наший край свободни,

и мойте песни все ще се четат.

 
Януари 1913