Вълшебството на Коледа
На 25 декември празнуваме Коледа, позната като Рождество Христово, Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят. Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. 
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар).
Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.
Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце на правдата". През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Обикновено групите от коледари се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е
, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището - кмета, попа, също и даскала.
Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Пеят се песни за всеки от семейството - от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия.
На Коледа всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. По традиция Коледа се празнува в нашата страна 3 дни. Според народните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, означава, че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне. На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат. На Коледната трапеза могат да се видят хлябове и питки с различни форми и шарки, които също са свързани с големия празник, а са и възпети в песните на коледарите. Много от тях според старите традиции са с формата на различни селскостопански сечива, с които се обработва земята, за да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни, без които животът в селото е немислим.
Някои от тези важни за семейството фигури са очертани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени, съобразно вкуса и въображението на стопанката. Освен тях се омесват и изпичат краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се поставя и по една паричка - символ на благоденствие и богатство. Според най-старите традиции, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, за да стане "копринено", както се пее за него, а водата, с която се замесва, трябва да бъде донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала.
Коледа е онзи миг на щастие, който предизвиква хиляди малки трепети в душата ти, връхлетяна от разпокъсаните като нишчици мек памук спомени, свързани с нея. Коледата е усещане. Тя е ден, като всички останали от годината, но има неща, които правят именно този ден много по–различен от точно тези, всички останали.
Щом заговорим за Коледа, аз се изпълвам с такава наслада и желание, че зимните дни на декември сякаш са като стопен лед през март. Обхваща ме еуфория за подготовка. Вадя кашоните, търпеливо чакащи от предната година, с купчина гирлянди, кутийки с играчки, звездички, камбанки, о, бях забравила този снежен човек, намирам и една топка, грижливо увита в топ от памук. Тя е от онези, старите, които имаха невероятна стойност, защото е от стъкло. Помня Коледите, когато като деца украсявахме елхата лъхаща на зелено и борова гора. Понякога се случваше да се убодем на някоя бодличка, докато закачахме с конец стъклени гъбки и червени топки, в които се оглеждахме и бяхме безкрайно смешни с разкривените си лица и носове по тях. Правехме си и гирлянди от памук, и закачахме лампички, които бяха във формата на разноцветни цветчета. Под елхата поставяхме един дядо Коледа с плетен кош на гърба и черни пластмасови ботуши. А най–отгоре на дръвчето, забождахме висок лъщящ връх, който се килваше леко от тежестта си. Отдръпвахме се и разглеждахме красивата елха. Стаята се изпълваше с аромат на празник.
През следващите дни, наближаващи Коледа, в къщата се започваше суетене по етажите и уговорки, кой какво ще приготви за празничната вечеря. Задълженията се поделяха между двата етажа. Долният етаж обикновено се изпълваше по масите с тави от салати, различни видове, натрошени орехи за баклава, корички настърган лимон, разтопено масло, портокали и много други сладости. Между два дървени стари стола се опъваха две също толкова стари дървени летви, през които се връзваше тензух като хамак, само че много малък, и в него се поставяше киселото мляко, което се отцеждаше часове наред, за да се приготви от него след това, вкусна домашна салата "Снежанка". Всичко се приготвяше на ръка. Стоеше се до късно вечер, за да се изчака и последното кулинарно съвършенство да излезе от старата печка. А докато всички се щураха между масите и чиниите с продукти, ние, децата, обикаляхме наоколо дебнейки да натопим пръст в някое неустоимо изкушение.
На горния етаж, къкреха на много слаб огън зелеви сърми, защото така бавно, ставали най–вкусно. На масата в кухнята се точеха кори за баницата с късметите. Една Коледа ние, децата, решихме да си направим шега. Докато се подготвяха късметите с конци, навити на дрянови клонки, ние направихме изрезки от вестници и ги слепихме в смешни небивалици, сгънахме ги в малки найлончета, и когато никой не ни наблюдаваше ги напъхахме в парчетата баница. Падна небивал смях след това.
Вече е Коледа. Разтягат се маси, снежно бели и изрядно изгладени с ръбове покривки политат над трапезите. Подреждат се прибори, имитиращи сребро, с красиви гравирани извивки по дръжките и се поставят върху пъстри празнични салфетки. Отвсякъде се идва сладникав аромат на агнеса и тръпчивото ухание на топли гозби. Всички сядаме покрай изкусителната маса, вдигат се блестящи чаши, които звънят, пълни с червено вино и много любов. Радостта ни тепърва предстои. Преди време някой каза, че традициите не са това, което бяха. Аз пък мисля, че дори и да не са точно както преди, традициите би било чудесно да се спазват, макар и да се изменят действащите лица в тях.
Сега отново е Коледа. Кашоните с играчки са малко по–различни от преди, но се намират все още здрави играчки от моето детство, в които сега се оглежда малката ми дъщеря и нетърпеливо подскача наоколо. Намирам и няколко оцелели лампички, които едва ли ще работят, но са запазени и закачливи. Улиците навън са вече много по–красиви и напомнящи за празника. Най-истинското на празника е да се събере цялото семейство и малки и големи, защото това създава атмосферата и в това е същината – да си кажем и покажем, че се обичаме! Защото не е ли това най-святото чувство, не е ли в това магията на празника?! А за тази магия сме нужни ние и нашите чувства и прекрасното усещане да бъдем добри. Да раздаваш добрина и да получаваш удовлетворение от това, че си направил някой щастлив, че си го накарал да се усмихне и да почувства в сърцето си топлината на Коледния пламък. А това всеки може да го направи, всеки, без да са нужни средства! Така че, направете Коледата си вълшебна и топла!
Снимка на трапезата In LIFE: Михаела Борисова
Източник: www.hera.bg
