Великден или още Възнесение Христово, или Пасха е празник, водещ началото си от дълбока древност. Смята с, че скитащите номадски и тракийски племена го празнували. Празникът се изразявал в радост от настъпването на пролетта и събуждането на природата. С възникването на християнството, празникът започва да се свързва с възкресението на Божия син – Исус Христос. Това е и най-святият празник за християните. Седмицата преди този ден се нарича Страстна седмица. Всяка година Великден е на различна дата, тъй като определянето му зависи от първият ден на Страстната седмица. Той се се определя от първото пролетно пълнолуние. Решението за това кога да се празнува Великден е взето през 325 година на Никейския събор – „Великден да се празнува първата неделя след пролетното пълнолуние“.
Великден е - традицията повелява...
Няма спор, че празникът е с дълга езическа предистория, като в неговите основи залягат прадревните пролетни празници. Те са били свързани със смяната на природните цикли. През далечния II век християните установяват, че празника на богинята на пролетта Истра (Eastre) съвпада с тогавашния Великден. Според далечна легенда богинята на пролетта можела да се преобразява в заек, откъдето идва и един от великденските символи – заекът. Друга интересна легенда твърди, че богинята на плодородието създала необикновен заек, който снасял веднъж годишно по едно яйце.
Някои интересни обичаи и факти за Великден от света:
Традиции и обичаи, свързани с Великден - боядисване на великденски яйца
Според народните вярвания яйцето е символ на жизненото начало и обновителните процеси в природата. В древните митологии присъства идеята, че целият свят е създаден от яйце – яйцето е символ на Вселената. Боядисването на великденски яйца може да бъде свързано и религиозни предания. Според тях, когато Божията майка отива в Рим, посрещайки императора, тя му подарява червено яйце – символ на Христовата кръв. От тогава християните започват да боядисват червени яйца и да ги подаряват един на друг. В годините започват да се използват и другите цветове.
Яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота. Първото яйце трябва да е червено. Стопанката на къщата натърква с него бузките на децата и рисува кръст на челата им, за да са здрави и румени през годината. След това яйцето се поставя пред икона и се пази до следващата година. На следващата година се чупи и ако не се е развалило, хората в къщата ще се радват на здраве и благополучие през годината.
Червени великденски яйца - месене на Великденски козунаци
Този обичай тръгва от дълбока дреност, когато момите месели обредни хлябове, които украсявали с оплетени елементи. Великденският козунак, които е символ на Христовото тяло, се е наложил у нас като елемент от Великденските традиции едва в началото на 18 век. Козунаците се месят в Страстната събота преди изгрев слънце. Те не се режат а се чупят, защото според древни ярвания, хлябът има душа.
Тържествената литургия на Великден
Според традицията в полунощ – събота срещу неделя се ходи на църква за така наречената Тържествена литургия. Хората палят свещи и обикалят църквата ти пъти, а след това в полунощ започва литургията. Когато камбаните звъннат се поздравява с „Христос Воскресе!“ и се отговаря с „Воистина Воскресе“. Свещта се носи мълчешком до вкъщи.
Трапезата на Великден
Освен че е християнски празник, Великден е и кулинарен празник. На този ден се ходи на гости на роднини и семейството празнува с обилно хранене. Трапезата е богата и красиво украсена. Козунакът и боядисаните яйца задължително присъстват, защото червените яйца символизират кръвта на Исус, а козунакът – неговото тяло. Всичко на този празник трябва да е приготвено с много любов и внимание. Домакинята трябва да се постарае да приготви вкусни ястия и красива украса. Неотменна част от трапезата са великденските обредни хлябове. Те най-често се приготвят в съботата преди големия празник. Формата им е различна – кръгли, елипсовидни или продълговати, а повърхността им е богато украсена с кръстове, растителни символи, стафиди, великденски яйца.
Най-разпространеното месо на Великден е агнешкото. Това се свързва с факта, че в деня на Възкресението на Исус в жертва е било пренесено агне. Все пак е възможно да има и печено прасенце или свинско месо, приготвено по друг начин или заешко. Зелените салати са много предпочитани в комбинация с агнешкото. Тъй като сега е пролетта, на пазара има изобилие от такива салати. Можете да приготвите всякакви вариации на зелена салата и да я украсите, за да бъде наслада за очите и сетивата. За десерт се правят сладки с различни форми и цветни декорации, както и различни сладкиши.
Украсата също играе важна роля в този празник. Отрупайте трапезата с вкусни блюда, но се погрижете да има и свежа и красива украса. Сложете боядисани яйца в декоративни гнезденца. Те са символ на дома и семейството. Красиво ще се получи, ако направите съчетание от зайчета, яйца, пролетни цветя е зелени върбови клонки. Можете да сложите и само букет от пролетни цветя, защото те са красиви и свежи и ще придадат много настроение и цвят по време на празника. Свежите цветя символизират възраждането на природата. Когато хората се срещнат на Великден трябва да се поздравяват с „Христос Воскресе” и съответно от другата страна отговорът е „Воистина Воскресе”.
Източник: www.sunrisinglife.com