Паталеница е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, Област Пазарджик. Отстои на 15 км. югозападно от гр. Пазарджик и след сливането му със с. Баткун през 1955 г. то става едно от най-големите села в северните склонове на родопския рид Каркария.

Отново към магнетичните Родопи - село Косово

 Още древните поселници оценили стратегическото значение на тези селища, намиращи се в началото на пътя, свързващ Тракия, Чепинското корито и долината на Места. Много са предположенията за произхода на името на селото.През XVIII в. македонското село Пътеле дава изселници в днешното село Паталеница. Някои автори обясняват името с кръстовищното местоположение на селото: път-пат-Паталеница. Други смятат, че през средните векове с. Паталеница добило името си от черквата "Св. Пантелеймон" или от наблизо намиращия се манастир "Св. Панталеймон". Селото е записано в официалните турски регистри като Паталенджа.

 Паметниците свидетелстващи за дългата история на селото са много. Останки от светилището на Асклепий могат да се видят до Баткун. Тук са намерени статуйки и скулптурни групи с изображенията на Асклепий и Хигия, оброчна плочка на тракийски конник и др. Светилището е датирано към І-ІV в. В близост до селото личат останките от добре запазен стар римски път, който е минавал по рида Каркария. На 1 км западно от Паталеница се намират останките на Баткунион – крепостта на най-големия средновековен град в Пазарджишко – Баткун.

 Баткун и неговото землище са богати със старини още от времето на траки и римляни. Въз основа на надпис, вероятно от ІV в. пр. н. е., се предполага, че Баткун е било селище, което имало същата уредба като гръцките градове. То е притежавало и храм на бога Аполон. Може би това селище е било основано още във времето на Филип ІІ Македонски? През средните векове Баткун е бил най-големият град-крепост в Пазарджишко. Бил е околийски център и седалище на митрополит. След основаването на Пазарджик през 1485 год. постепенно Баткун загубва славата си и в началото на 19 век се очертава като малко село. Все още се спори по въпроса за произхода и името на Паталеница. Още в Птоломеевата карта на полуостров Касандра, днешна Халкида, има селище Patalanes.

Мистиката на Родопите - село Дядовци

 Трудно е обяснението и на произхода на името Баткун. Предполага се, че думата има прабългарски произход и означавала тресавище, блатисто място и извор, каквито в действителност е имало в Баткунската крепост. Времето отдавна е заличило величието на това селище, което в древните византийски хроники е наричано блестящ и богат град. На височината "Тепето", непосредствено над селото, днес едвам се личат останките от крепост, чиито основи очертават две концентрични оградни стени, изградени от ломени камъни, споени с червен хоросан.

 Безспорно най-голямата забележителност на селото е средновековната църква "Св. Димитър" (ХІІ-ХІІІ век), обявена е за национален паметник на културата. В околностите на селото могат да се различат останките на още седем стари църкви, такива са: Атанасова черква; Спасова черква; Панталеева черква, на чието място днес е построен параклиса "Св. Георги", а на 150 м по-нагоре още стоят затрупаните основи на истинската Гергьова черква. На мястото на старата църква "Св. Панталеймон" днес се извисява "палата" на някой си новобогаташ (намирала се е северно от църквата "Св. Димитър", в непосредствена близост); имало е и една църква на 200 м западно от селото, чието име дори народната памет не е съхранила. На около 1,5 км от някогашното село Баткун днес част от с. Паталеница се намира Баткунския манастир "Св. апостоли Петър и Павел".

 В днешния културно-духовен живот на Паталеница най-голяма роля има църквата "Успение на Пресвета Богородица" построена през 1708 г., смята се за най-старата функционираща църква в Пазарджишка духовна околия от епохата на османското владичество.