Триград е едно от най-автентичните български села, скътано дълбоко в пазвите на Родопите. Оградено от три природни феномена – Дяволското гърло, Ягодинската пещера и Триградското ждрело, Триград вдъхва божествено спокойствие на гостите си.

Село Долен - в друга епоха

 Обградено от стръмните канари на три върха, село Триград привлича като магнит любителите на високопланинските преходи и на омайната природна красота. Пътят до там се вие между страховити канари, преминава през прелестното едноименно ждрело и разкрива спираща дъха панорама от скални каскади и просторни тучни поляни. Не може да не се запитате как тази девствено красива местност се е съхранила през годините, какви тайни крият многовековните природни феномени и защо именно тук се е оформил този изящен ансамбъл от вода, камък и гора. Почудата ви няма да спре и когато влезете в самото село Триград. Там сякаш времето е спряло. Мюсюлмани и християни съжителстват кротко и с общи усилия се грижат за благото на своето село. Осъзнавайки, че туризмът е от жизнено значение за собственото им оцеляване, те се стремят целогодишно да осигуряват сърдечно гостоприемство, уютни условия и интересни атракции за гостите на село Триград. Тук ще се потопите в атмосферата на селския бит, на родопските традиции и на автентичното културно – историческо наследство. Ще се насладите на ежегодните езически ритуали, които се разиграват по време на фестивала „Орфически мистерии“. Ще научите местните легенди и връзката на местността с митичния певец Орфей, и ще зърнете от близо страшната паст на пропастната пещера Дяволското гърло. Ако това не ви стига, то останалите около 200 пещерни образувания, резерватът „Старата гора“, развитият конен и екстремен туризъм със сигурност ще заситят апетита ви за едно пълноценно и емоционално изживяване. Село Триград обича своите гости.

 Село Триград се намира на 1240 м. надморска височина в Западните Родопи, недалеч от българо-гръцката граница. Отстои на 27 км. от общинския център Девин, на около 40 км от областния център гр. Смолян. През територията му тече р. Триградска, която заедно с р. Буйновска дава началото на р. Въча. Пещерата Дяволското гърло е на около 1, 5 км. от село Триград, а най-дългата пещера в Родопите – Ягодинската, е на 8 км. от него.

 Историята на село Триград е смесица от легенди и реалност. По откритите при археологически разкопки множество тракийски некрополи и пещерни жилища се съди, че районът е бил стопанисван от траките под формата на три по-малки селища. Според едно от преданията така възникнало и името на селото – Три Ибрие (което означава „три града“), което от създаването си до днес не е било променено. След Освобождението село Триград е било избирано за столица на Тъмръшката (Помашката) република, а след разпадането й, там остават да живеят предимно помаци. По време на Междусъюзническата война от 1913 г., то е опожарявано няколко пъти от българските военни сили. Днес в село Триград редом се издигат джамия и малка църква – символи на мирното съжителство на две религии.

 Основната цел на всички посетители на село Триград са трите природни феномена – пещерата Дяволското гърло, Ягодинската пещера и Триградското ждрело. Всеки един от тях е по свой начин уникален и има своята легенда. Най-впечатляваща и страховита обаче е пропастната пещера Дяволското гърло, образувана от водите на р. Триградска, падащи от височина 42 м. и оформящи не само най-високия подземен водопад на Балканския полуостров, но и втората по големина в България пещерна зала (Бучащата зала). Това колкото красиво, толкова и злокобно чудо на природата заслужава да му отделите специално време и място в туристическата си програма. Името „Дяволското гърло“ идва от наподобяващия дяволска глава вход на пещерата, от които изкуствена галерия (150 м.) ви отвежда до основата на водното течение. От там ще трябва да изкачите 301 стъпала покрай водопада, за да стигнете до повърхността, където ще видите как буйната вода се изгубва в сифон - галерията в недрата на земята. Местните жители казват, че нищо, влизащо в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от нея. Нищо освен червена боя. Но никой не знае какво се крие в дълбините й. Мнозина търсачи на силни усещания и водолази са намерили смъртта си в опити да разгадаят тайните на „Дяволското гърло“. Не случайно именно от тук, според легендата, Орфей е проникнал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика. Ако не ви е страх от дългокрилите прилепи (тук е най-голямата на Балканите колония от този вид) и страшния шум на 12-те подземни вода, то не се колебайте да разгледате вътрешността на „Дяволското гърло“ - или оне тъази част, която работи за туристи.

 Другата емблематична за района на село Триград пещера – Ягодинската, ще ви покори с причудливите си сталактити, сталгмити и сталактони. Дълга 10 км. и разположена на 3 нива, тя е приютявала хора още през IV в. пр. Хр – умели майстори – грънчари, които добивали материал от вътрешността на пещерата и ваели съдове в глинени пещи. Днес Ягодинската пещера е предпочитано място за честване на значителни събития – вътре са се състояли 103 сватби, а на 31 декември срещу 1 януари, спелеолози посрещат Новата година около елха, която заради благоприятните климатични уловия се запазва свежа няколко месеца. Дори някои от скалните форми наподобяват образите на Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца. За разлика от Дяволското гърло, която работи само със заявка през зимния сезон, Ягодинската пещера е отворена целогодишно. Така че не пропускайте възможността да я разгледате.

 Триградското ждрело са всъщност онези варовикови скали, които се спускат от двете страни на шосето, докато пътувате към село Триград. Те ограждат течението на р. Триградска и постепенно се стесняват, подобно на огромен тунел. Обявени са за защитена местност и са местообитание на ендемични, редки и реликтни растителни видове в България. В източния край на ждрелото също има пещера – Харамийската, която подобно на Ягодинската и още няколко пещери, е била населявана в древността. Целият район около село Триград е известен с карстовите си обрзувания, които са благоприятствали появата на толкова много пещерни форми. Недалеч са и запазилите се от времето на кватернера шест естествени свлачищни езера, които днес са известни като защитена местност „Чаирите“. Резерватът „Старата гора“, състоящ се от 25 хектара защитена територия с 200 годишна букова гора също ще ви достави удоволствие, особено в горещите летни месеци.

 Ако след всичката тази природа са ви останали сили и за малко духовна култура, то самото село Триград ще ви я осигури. Докато се чудите къде да похапнете (опитайте от вкусната скумрия и традиционния родопски пататник, подсладени с червено вино), можете да хвърлите един поглед на главните обекти в града -  църквата „Св. Борис Кръстител“, строена през 1936 г. в чест на загиналите за освобождението на селото, Мюсюлманското джамийско настоятелство, Кметството, училището, Народното читалище и единствения по рода си Музей на мечката. Разпитайте местните жители за историята на село Триград и за всичко, което искате да видите и научите – те с радост ще ви разкажат. Село Триград е живото доказателство, че легендите са необходима и неразделна част от живота на всеки народ.

Източник: www.rozali.com