Град Сърница е разположен в подножието на Родопите на брега на язовир Доспат – любимо място на рибарите. Веднъж посетили Сърница вие ще останете завинаги омагьосани от неповторимото очарование на този приказен кът - вековни зелени гори, кристални планински ручеи и свеж планински въздух.

Триград - в пазвите на Родопите

Село Ковачевица - назад към историята

 Сърница ще ви плени с уникалното съчетание на невероятна природа и съхранени патриархален дух, традиции и обичаи, романтичната атмосфера на отдавна отминали времена. Разположението на градчето на брега на един от красивите и чисти наши язовири прави Сърница интересно място за туризъм през последните години. На брега на язовир Доспат има построени вили и няколко почивни бази, предлагащи места за настаняване. За тези, които искат да се откъснат от суматохата и напрежението на големия град, тук ще намерят идеалната възможност за релакс и почивка сред приказаната природа на Родопите.

 Град Сърница е разположен между Велийшко-Виденишкия дял и Дъбраш в един от най-привлекателните райони на Западните Родопи. Този чаровен кът от родината ни е неповторим като пейзаж и геоморфоложка форма. Покрай града минава р. Доспат, която се влива в едноименния язовир, който е с дължина 18 км. Средната надморска височина е 1250 м. На юг срещу града се издига стръмния склон на рида Дъбраш, очертан от плоско заравнено било по което се издигат върховете: Розов връх (Гюлтепе), Каракая, Беслет (най-високия 1938 м.), Каялийски връх, Ранча, Унген, Арсъзтепе, Чаерджик, Доганчукур, Каука. Откъм североизток се спускат полегатите склонове на Велиишко-Виденишкия дял по посока северозапад-югоизток, прорязан от множеството долове. В този дял се издигат върховете Велийца (1712) Черно връх, Малък Гаргалък, Голям Гаргалък, Малтепе и Келтепе, гъсто обрасли с можеби най-хубавите гори.

 Покрай града минава река Доспат, която отводнява едноименната котловина. Тя е ляв приток на р. Места и извира в подножието на Розов връх. В близост до града ни стигат водите на язовир „Доспат” едно от най- големите изкуствени езера в нашата страна, построен през 1961-1968 год. Днес водите му се използуват за електродобив, напояване, за спортен риболов, гребна база на ССУ „В. Левски” гр. Пловдив.

 Населението на града по данни от 2005 г. е около 4000 жители. Селището възниква през 1860 г. От 16.09.2003 г. Сърница е официално обявен за град. В преброяването на населението през 1910 г. Сърница я няма като самостоятелно селище. До 1947 г. е към Девинска околия. Сърница е самостоятелна община (1979-1987 г.), вкл. селата Медени поляни и Побит камък.

 Горите заемат 80% от територията на кметството. Растителността е представена от бял бор, смърч и ела. Широко са разпространени черните и червени боровинки, малини, ягоди. Срещат се още билки и гъби. Фауната е представена от лисици, златки, катерици, сърни, елени и др. В реката и язовира има пъстърва, кефал, костур, шаран и др. Района е благоприятен за развитието на спортен и ловен туризъм. Природните дадености и създадената добра материална база предлагат възможност за съчетаване на почивка с бране на гъби, билки и диворастящи плодове. Ежегодно Сърница се посещава от над 15 хил. туристи и почиващи от страната и чужбина. В селското стопанство е застъпено предимно производството на картофи и отглеждането на овце и крави. Ежегодно в района на кметството се произвеждат над 5 хил. тона доброкачествени картофи, които са известни в цялата страна.

 Писмени източници за основаването на селището не са намерени, но от разкази на стари жители на селото можем да предположим, че днешна Сърница приема постоянните си обитатели след 1878 г. От историята знаем, че територията на Сърница получава освобождението си 1912 година - до този момент тук са идвали "юруците" да летуват с многобройните си стада. Когато говорим за основаването на Сърница трябва да имаме впредвид историческите данни за град Доспат. Първите постоянни жители на Сърница са от Доспат. Освен Колибите, до основаването си Сърница често се е наричала Горен Доспат. Първото официално название е Шабанлии на името на юрук Шабан, който предполагаме е бил владетел на тези земи. Но това име не е споменато на един много ценен документ от 1876 година "Топографска карта на руското географско императорско дружество", а на тази карта е отразена местността "Хановете" на 2 км. източно от Сърница. През годините на буржоазна България 1933 година - Шабанлии се преименува в Сърница. Факта, че в близост до селището се намират гробища ни дава основание да твърдим, че в това землище е имало живот от римски времена. На 6 км. от Сърница в посока Бардуче - местността "Окуша" има гробища които датират от римляните, там минава пътя от Неврокоп за Пещера.

 Нa 3 км на север от гр. Сърница в местността „Чибуците” вирее единствения в Европа природозащитен храст "Върболист тъжник" (Spiraea salicifolia L.) - храст от сем. Розови (Rosaceae). Достига височина 1,5 м. -2 м., с продълговато яйцевидни до тесноланцетовидни, остро и двойно назъбени листа. Цветовете са розови, по рядко бели, събрани във връхни цилиндрични или пирамидални метлици. В България е открит само тук в Сърница. Местообитанието му е обявено за защитена местност "Чибуците".

 Плаун блатен (Lycopodium alpinium) - e многогодишно тревисто растение от сем. Плаунови (Lycopodiaceae), пълзящо по земята стъбловилужно разклонено, с многобройни коренчета. Защитен вид. Ежегодно се образува по едно (рядко повече) спороносни класчета. Листата са линейно-шиловидни, по пълзящите стъбла - извити нагоре, а по спороносните са разперени на всички страни. Спороносното класче е без дръжка. Расте по влажните, понякога в открита водна площ на тревисти съобщества.

 Маршрутът е един от най-привлекателните, защото пътят лъкатуши от начало до край по живописния язовирен бряг. Пътува се изключително през гориста местност, по десния бряг, край последните западни склонове на Дъбраш. Платното до 8-ия километър е оформено с нова асфалтова настилка. Близо до летовището "Орлино", на 3 км от Сърница пътят се разширява и навлиза в открита местност. По-нататък, до самия язовирен бряг, следват местностите: Хаджиосманското, Махалата, Новото, Деризлий, Кървав дол и др., все наименования, свързани със старата история на град Доспат, когато юруците владеели тези земи. Пътят извива край безброй заливи, удобни за риболов. Близо до землището на Сърница пътното платно се врязва в стръмно спускащите се склонове от запад. Тук се пресича голям тунел, който довежда водите на реките Осинска, Вищерица и Канина в язовира. Преди него, по на юг, до язовирния бряг водата почти открива останки от стари гробища, покрити с текли. На тях археологически разкопки не са правени. Личат останки и от керамични съдове. По западните склонове растат безброй диворастящи плодове: червена и черна боровинка, малини, къпини, лечебни билки и ядливи гъби.

По цялото протежение на маршрута има изградени мраморни чешми. В доспатския край те са над 500, други ги определят над 1200. Сенчестите склонове и кичестите горски поляни са дали подслон тук на три къмпинга. След умерен поход от 3-4 часа се стига до летовището "Орлино". По-високо над спускащия се скат от Дъбраша се намира историческата местност Манастира, чиито разкопки датират отпреди Второто българско царство.

Източник: www.spisanie.to