Синеморец е разположен върху своебразен полуостров, на високия южен бряг на р. Велека, в близост до нейното живописно устие. Ландшафтът по бреговете около с. Синеморец е уникален по рода си, най-вече с това, че с нагледни примери предоставя идеална възможност за проследяване и изучаване възникването и развитието на релефа. За тази цел са изградени две крайбрежни екопътеки: едната северно от Синеморец – започва от устието на р. Велека и завършва в Ахтопол; другата тръгва от устието на р. Бутомята и завършва при плажа „Силистар“. Разположеното северно от селото устие на р. Велека образува широк залив и красива пясъчна коса (дълга около 500 м), която представлява плажна ивица „Косата“ или северния плаж на Синеморец - "Устието на р. Велека". В южния край на плажа има причудливо скално образование, наподобаващо на полегнал индианец или сфинкс. Някои дори го свързват с гробницата на египетската богиня Бастет край гр. Малко Търново. В долното си течение р. Велека е плавателна и може да се разгледа с лодка в протежение на 8 км в западна посока, до т.нар „Царско кладенче“, където според местният фолклор цар Борис III обичал да се усамотява по време на 19-майския преврат от 1934 г.

Месамбрия - една историческа приказка

 Устието и долната част от водосборния басейн на реката са включени в защитена местност “Устие на р. Велека”. Според оценката на ландшафтните показатели, устието на Велека, макар и в конкуренцията на Ропотамо и Камчия, е несъмнено най-живописното кътче по българското черноморско крайбрежие. Тук се срещат интересни редки видове като морски отантус, приморски ранилист, морски морков, крайморско чадърче, а застрашената жълта водна роза (бърдуче), се среща единствено тук за територията на Природния парк. Над защитената местност преминава големият миграционен път Via Pontica. Извън гнездовия период тук се срещат птици, които я използват за презимуване или за почивка по време на прелета – малък и голям гмурец, обикновен корморан, дяволица (световно застрашен вид), ням лебед. Само в морето, в близост до брега – черноврат гмурец, качулат корморан, червеноклюна потапница, бял ангъч, няколко вида чайки и др. От всички установени в р. Велека риби, 7 са включени в Червената книга на България – змиорка, шаран, лупавец, атерина, триигла бодливка и др. По прилежащото Черноморско крайбрежие могат да се видят и морските бозайници – трите вида делфини, описани за Черно море и тюленът монах (световно застрашен).

 Североизточно от селото се намират заливът „Свети Яни“, където има рибарски пристан, и скалистата местност „Корабите“, за която има легенда, че там някога са разбивали старите и ненужни кораби. Източно от Синеморец, във високата част на полуострова, е разположена застроената с нови хотели местност „Поляните“. Южно от нея е залив „Бутамята“ (Потамя), където се простира южният плаж на селото. Той заема централно място сред близките плажни ивици и е единственият охраняем плаж край Синеморец. Тук се намира устието на р. Бутамята и едноименният нос, където вероятно е имало антично светилище и тракийска крепост. Името „Бутамя/ Потамя“ идва от гръцкото „потамос“ - река. На около 600 м южно от „Бутамята“ е разположен пленителният залив с едноименен плаж „Липите“, където причудливите стволове на дърветата достигат до самата пясъчна ивица. Още по на юг, по тясна пътека, минавайки през местност „Каньона“, където са характерните скални образувания „Скалата на Сизиф“, „Пещерата на гълъбите“ и „Разделената канара“, може да се отиде до нос Листи (от гръцкото „листес“ - разбойник) и залива „Листи“ с третия плаж на Синеморец - „Листите“. Южно от „Листи“ или около 7 км от Синеморец се намира най-южният и един от най-чистите плажове по българското Черноморие - „Силистар“ (в буквален превод от гръцки – приразбойническия). Плажът се простира в едноименния приказен залив, в който р. Силистар среща морето.

Атлиман - Заливът на ата

 Цялата територия южно от Синеморец до село Резово представлява защитена местност „Силистар“, която е част от Природен парк „Странджа“. Това късче земя е най-богатото по отношение броя на растителни видове за единица площ в България. Тук се намират едни от последните оцелели бели понтийски дюни по нашето Черноморие. Край залива Силистар е разположено най-южното находище на пясъчната лилия у нас. Разпространени в защитената местност са редките за България морски ветрогон, дива смокиня, гмелинова гърлица, българската круша и други. “Силистар”, заедно със защитената местност “Устие на р. Велека”, е част от комплекса Велека-Резовска, описан като приоритетна влажна зона с национално значение в България. Включени са в списъка на най-значимите влажни зони в България, с изразено значение за опазване на водолюбивите птици. С наличието на уникалните си природни дадености, с уединените плажове в закътани заливи, днес Синеморец е предпочитано място за почитателите на спокойствието и прекия досег с природата, далеч от големите бетонни курорти.

 През по-голяма част от годината Синеморец е слабо населено, за разлика от летния сезон, когато селището и околността му се изпълват с няколко хиляди туристи. Към 2014 г. регистрираните в селото с постоянен и настоящ адрес са около 260 жители. През многовековното си съществуване селището е носило различни наименования. Гръцкото му название е Галазьо (светло, небесносиньо), което турците преосмислили на Калънджа, чийто български вариант е Дебелец. За това през 1934 г. то е преименувано на Дебелец, но още същата година е сменено на Соньоморец, а през 1966 г. на днешното Синеморец.

 Наличните данни сочат за човешко присъствие в района на днешното село от дълбока древност. Макар да не са провеждани по-задълбочени проучвания, наличието на скални образования като т.нар. „Сфинкса“ при устието на р. Велека, в чието извайване се допуска да има участие на човешка ръка, дават основание да се предположи, че тези земи са били населени в твърде отколешни времена, хилядолетия преди Христа. Разкритите в северозападния край на Синеморец тракийска надгробна могила и укрепен владетелски дом свидетелстват за за тукашно селище през трако-еленистичния период. Могилата се намира в местността „Градената нива“ и е разкопана през лятото на 2006 г. от екип на археоложката Даниела Агре, при което е разкрито златно съкровище с общо 160 предмети, блестящи произведения на античното ювелирно изкуство. По-късно, на около 50 м западно от могилата е проучен и дворецът, принадлежал вероятно на погребаната в могилата знатна особа. От намерените изящни и скъпи накити, специалистите съдят, че погребението е на жрица с аристократично положение. Тракийският укрепен дом е разположен в м. „Голата нива“ на естествено възвишение, непосредствено над устието на р. Велека. Той е обхващал площ от 200 кв. м и е бил обграден със солидна крепостна стена, градена с камъни и спойка от кал. Намерените парчета от овъглена мазилка, доказват че домът е бил опожарен. Изграждането му се отнася към периода от края на III – началото на II в. пр. Хр. и се свързва с еленистичните традиции, характерни за подобен род сгради – избор на високо и недостъпно място, наличие на крепостна стена и кула, ориентирани спрямо четирите посоки на света. При разкопките са открити фрагменти от гръцки съдове – амфори, дръжка от амфорна тара, върху която е запазен печата на производителя, както и две монети на тракийския цар Котис I (383-360 г. пр. Хр.). По време на редовни археологически разкопки през 2012 г., до кулата на укрепения дом, в глинен съд, е разкрито сребърно монетно съкровище от 199 тетрадрахми. Монетите са датирани към втората половина на II в. пр. Хр. и са емитирани от Одесос, Месамбрия, Кизик, както сред тях присъстват и такива на витинските царе (Селевкт и Никомет), на тракийския цар Мостис и Лизимахови типове, отсечени в Бизантион. Според археоложката Даниела Агре, която изхожда от надпис върху златна плочка от погребалния инвентар в могилата, къщата принадлежи на тракийския владетел Кортодзунтос. Погребението датира от последната четвърт на III в. пр. Хр. и се смята, че е било на съпругата на въпросния владетел. Аристократичното семейство е било заможно и потомствено е владеело територии от вътрешна Странджа, управлявайки износа на мед – основна суровина, с която се е търгувало в този период. Тукашният владетелски дом намира аналог с друг подобен, намиращ се край близкото село Бродилово. И двата дома са били на много богати и влиятелни владетели. Те са синхронни по време на живот и също така са загинали вероятно при едно и също военно събитие. Вероятно това са събитията около войните между Рим и Митридат VI, които се водят в тази част на Балканите. По това време се сформира и едно от най-мощните тракийски царства – това на астите, чиято история без съмнение е свързана и с двата владетелски дома.

 Интензивен живот през античността в района на тукашното Странджанско крайбрежие е засвидетелстван и от подводни проучвания, проведени в синеморската акватория (в заливите Силистар и Бутамята). Открити са керамични фрагменти, които са датирани в широкия времеви диапазон от V-IV в. пр. Хр. до XIX в. От водата са извадени и множество оловни и железни котви, останки от потънали древни кораби, оловни обшивки и други находки, голяма част от които могат да се видят в Обществената сбирка „Музей на котвата“ в гр. Ахтопол. Тукашното укрепление – кула съществува и в по-късен период, за което научаваме от един писмен източник – моряшкото навигационно помагало (периплос), съставено от управителя на римската провинция Кападокия Флавий Ариан около 131 г. сл. Хр. Там е записано, че „...от Херсонес до Аюлеутейхос са двеста и петдесет стадии (около 45 км). От тук до Тинеада (дн. полуостров Инеада в Турция) има сто и двадесет стадии (21 км)...“ Много е вероятно Аюлеутейхос, чието двусъставно трако-гръцко име в буквален превод означава „оградената кула“ - център на тракийско имение, да е именно гореописаният тракийски владетелски дом, по това време вече преустроен и вероятно с друга функционалност. Съществува възможност въпросният Аюлеутейхос да е късноантичната крепост „Пирга“ (от гръцкото „пиргос“ - кула), намираща се в южния край на залива Бутамята и високо на десния бряг на едноименната река. Но тя не е проучвана и всичко свързано с нея може да бъде в сферата на догадките.

 Животът в района на Синеморец продължава да съществува и през средновековието. За това свидетелстват, както разкритите находки от този период (на сушата и в морето), така и по-късното, средновековно функциониране на двете крепости – при устието на Велека и в м. „Бутамята“. Най-старият писмен извор за селото е един османски документ за търговия със сол от 1498 г., в който то се споменава под турското име Каланджа и са изброени 19 семейства. Сред универсалните православни имена няколко пъти се среща и характерното българско и гръцко име Манол. През XVII век селото присъства в данъчен регистър на кааза (окръг) Анхиало, отново в състава на нахия (околия) Агатопол. Според описание на крайбрежието, направено от австрийския офицер Венцел фон Броняр през 1786 г., селцето броило 17 къщи, чиито жители той нарича продавачи на строителен материал. Името му фигурира в картата на Турската империя от немския географ Кристиян Готлиб Райнхард, отпечатана в 1821 г. А руският офицер и картограф Енехолм през 1829 г. дава кратки сведения за селището, като съобщава, че то се е намирало на около 4 км западно в горите, в местността „Юртя“ и наброявало тридесетина къщи. Друг юрт (колибарско селище) е имало и между Резово и Синеморец в м. „Силистар“, където до недалечно минало са стояли развалини от селски воденици. Тези малки селца свидетелстват за периодично изселване на селището към вътрешността на Странджа, предизвикано от нападенията на лазите - кавказките пирати, за които се говори в местните предания.

 Поминъкът на местното население е бил свързан основно с дърводобив и производство на дървени, които високо се ценели на цариградския пазар. Общо прието е становището, че старото население на Каланджа (до 1914 г.), наред с това на близките села Бродилово и Кости, е било съставено от гърци. Това се проличава и от стария тип архитектура на селището, от която днес почти няма следи. Т.нар. „гръцки къщи“ са били твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, за което били тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се осигурявало от покрива с „подвижна керемида“. Тези къщи са имали голямо характерно за Странджа огнище с фурна отстрана, помещение за „натурия“, в което е съхранявана храната, и „стобор“. „Гръцките“ къщи всъщност представляват междинен тип странджанска архитектура и определянето на техния произход и етническа принадлежност, без да са проведени по-задълбочени проучвания, е неоснователно.

 Днес най-старата запазена сграда в Синеморец е тази на селският храм „Св. Георги“, изградена в края на XIX в. Той се намира в североизточната част на селото, където някога е бил центърът на селището. В разрез на скромната си архитектура, църквата съхранява няколко интересни икони, сред които особено впечатление прави тази на Свети Модест - покровител на земеделците и овчарите. Съгласно Берлинския договор от юли 1878 г. село Каланджа остава в границите на Османската империя. То попада окончателно в пределите на България след Междусъюзническата война, с подписването на Букурещкия мирен договор от 1913 г. По това време населението на селцето е представено от 14 гръцки семейства. След изселването на „гърците“ в 1914 г. в селото са настанени българи – бежанци от Източна Тракия, предимно от с. Блаца и по няколко семейства от с. Маджура и с. Сереген. Тогава остават и 2-3 семейства кореняци гърци. Главен поминък на преселниците е земеделие, скотовъдство и въглищарство, като десетина семейства се препитават с риболов в морето и по р. Велека. През тридесетте години въглищарите са обединени в горската кооперация „Въглен“. Според данни от 1914 г. в района на Синеморец има 190 000 дка гори, голяма част от които нискостеблени дъбови, подходящи за приготвяне на дървени въглища. През 1926 г в селото брои 59 къщи и 260 жители, от които 174 преселници от Блаца.

 След идването на социалистическата власт в България през 1944 г. село Синьоморец попада в граничната зона, достъпът до него е ограничен, и се превръща в затънтено селце със затихващи функции, чиито малко останали жители се препитават със слабо земеделие и риболов. През 50-те години селището брои 80 къщи. С настъпването на т.нар. „демократични промени“, в началото на 90-те години, след отварянето на граничните зони, Синеморец се превръща в предпочитана лятната дестинация за мнозина българи, на които комерсиалните и пренаселени курорти по Българското Черноморие са омръзнали. В последвалите години потокът от летовници към селцето продължава с все по-нарастващи темпове и то придобива облика в малко курортно селище, не много различаващо се от други подобни по българското черноморско крайбрежие.

 Днес Синеморец е почти загубило предишното си очарование. Малките спретнати къщи за гости и семейни хотелчета се конкурират с няколко големи хотелски комплекса в покрайнините му, които натрапват убеждение, че времето за старите къщурки с кокошарници е вече отминало. Но въпреки това природата наоколо е запазила своята прелест, при което все още могат да се намерят закътани места за уединение и сливане с неописуема красота.

Източник: www.svetimesta.com

Снимка на църквата "Св. Георги": www.bulgariatravel.org