Всички ние нерядко сме склонни да си изграждаме неправилна представа за нещата, за които много пъти сме чували и които уж „познаваме”. Това напълно важи и за професията на психолога. Някои от нас се отнасят снизходително-иронично към тези специалисти - „мозъкоизследователи”, а други дори не правят разлика между психолог и психиатър.

Народопсихологията в българските фамилни имена

Психологически факти за децата и родителите

1. Психологията е наука за душата.

 В действителност предмет на психологията като наука не е душата, а психиката, материалната основа на която се явява мозъкът. Освен това функционирането на психиката се разглежда и в психодинамичен аспект. Да приведем един цитат на Павлов: „Полукълбата на главния мозък са подложени на непрекъснати дразнения, както от външния свят, така и от вътрешната среда на самия организъм. Всичко това се среща, сблъсква се и трябва да бъде подредено, да се систематизира. И следователно пред нас е една грандиозна динамична система. По този начин ние наблюдаваме непрекъснат стремеж към динамичен стереотип.”

2. Ти нали си психолог!

 Колко пъти психолозите са чували омръзналата им до болка фраза: „Ти нали си психолог!?”. Обикновено тя се изрича от роднини и познати в онези ситуации, когато психологът се държи като обикновен емоционален човек. Но всъщност това е точно така! Извън стените на своя кабинет той е обикновен човек със своите собствени грижи и проблеми.

3. След посещението при психолога на човек трябва „да му стане добре”.

 Да, често нещата се случват точно така, но само след като бъдат приложени съответните методи за психологическа помощ.  Такива като например релаксация, психологическо разтоварване, тоест сваляне на напрежението и достигане на състояние на отпуснатост и спокойствие. Разбира се, това е приятно. Но ако целта на психологическата консултация се явява вашето личностно израстване или други промени, свързани с разрушаването на поведенческите стереотипи, то е напълно възможно да ви се наложи да се сблъскате с болката – този естествен спътник на личностната трансформация. Особено в началото на пътя.

4. Ако имате „проблем с главата”, трябва да отидете на психолог.

 Ще се учудите да разберете, че психолозите работят със здрави хора, чиито проблеми лежат най-вече в областта на мислите и представите им. Основните направления на професионалната работа са психологическото консултиране, психодиагоностика и психопрофилактика. С проблемите, които възникват в резултат на нарушаването на баланса на химическите вещества в главния мозък или поради физически увреждания, обикновено се занимават психотерапевтите, психиатрите и невролозите.

5. Психологът е човек, който отлично разбира хората.

 И както показва практиката, почти всички хора считат себе си за добри психолози. Естествено, с течение на годините тази висока самооценка само се засилва. Но тук трябва да се има предвид, че между ежедневната „обикновена” психология и научната има голяма разлика. Такава, каквато има например между летеца и делтапланериста. Да, понякога на човек му е достатъчно съвет от приятел или от родителите. Но само понякога... В повечето случаи трябва да се обръщате към професионалните психолози, които имат години на обучение и практика зад гърба си.

6. „Направете нещо с него!”

  Психолозите често чуват този призив от родителите. Обикновено те водят в кабинета своето дете и казват: „Направете нещо с него!”. Опитният психолог никога няма да започне веднага „да прави нещо”, а по-скоро ще предположи най-напред наличието на проблем у онзи възрастен, който е довел това нещастно дърпащо се дете. Възможно е тези проблеми да лежат в плоскостта на комуникацията и разбирането (или по-скоро в неразбирането) на индивидуалността на всеки отделен човек – все пак всички хора са различни. Разбира се, това не означава, че детето няма проблем.

7. Психолозите дават съвети.

 Често се случва това, че независимо от многобройните опити на вашите познати или родители да ви дадат множество най-различни съвети, нищо в живота ви не се променя. Вие така и не придобивате увереност или малко по-спокойно, не можете да намерите половинка в живота си, не успявате да спестите пари (да спечелите от тотото) и т. н.

 Психологът не дава съвети! Той работи с вас, с вашия неосъзнат писхологически живот, с вашите убеждения и ценности. Тук би било уместно да сравним психолога с хирурга, който не дава съвети как да се изреже апандисит, а просто го прави. А ако психологът все пак дава съвети, то те са възможно най-общи (универсални) или съвети, основани на изучаването на вашата лична история или с оглед на вашата индивидуалност, защото както отбелязахме по-горе, всички хора са различни!

Превод за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Източник: www.sci-hit.com