Публикуваме откъси от лекцията на Михаил Лабковски, който твърди, че по-голямата част от нашите психологически проблеми водят своето начало от детството ни. Своите проблеми трябва да решаваме сами, а на децата да се постараем да не прехвърляме нашите собствени неврози, съветва психологът.

1. Много хора считат себе си за интроверти, но те не винаги са били такива. Просто в детските години те са се опитвали да споделят с родителите си своите тайни и тогава са разбрали, че те не интересуват никого (чули са реплики като „сега нямам време за това”, „остави ме намира” и „не ме занимавай с глупости”). Оттук се появява и навикът в тези хора всичко да се преживява вътрешно, появява се и убеждението, че те са сами, а техните проблеми на никога не са нужни.

2. Чувството за безопасност, което трябва да получи детето в първите години от живота си, е най-важното условие за неговото бъдещо психическо здраве и за живот без неврози.

 Но за каква безопасност може да говорим, когато родителите са непредсказуемо агресивни или предсказуемо негативни? При тях всичко винаги е лошо. Атмосферата в семейството е атмосфера на катастрофални очаквания. Всеки момент нещо лошо трябва да се случи. Да паднеш, да се контузиш, да се натровиш, да умреш от инфекция, „ще те блъсне камион и ще те размаже по асфалта”, няма да те приемат в университета – ще работиш като склададжия в магазин.

 Ето ги – това са „миниатюрните” психически травми! Причината за тяхната поява не е задължително в изгарянето с ютия или в инцеста. Негативните забележки травматизират по-дълбоко, защото се повтарят постоянно. Знаете ли, има европейски мъчения – удари с пръчка, побой, а има и китайски – когато гъделичкат с перо обездвижен човек, докато той не се побърка. Тук разликата е точно такава.

3. По-голямата част от психотравмите се случват във възрастта от 3 до 5 години.

4. Еднократните психотравми са когато: са оставили детето в тъмна стая и то се е изплашило; то се заляло с гореща вода; мама и татко са се развели; погребението на баба и други обичайни житейски истории, включително и насилието – психическо, физическо, сексуално.

5. Съществуват повтарящи се психически травми, когато детето живее сред невротици, които всеки ден страдат и се държат агресивно, непредвидимо, неуверено и т. н. Или когато в детската градина тормозят и обиждат детето, тоест когато имаме повтаряща се ситуация.

6. Не всички деца реагират по един и същи начин на психическите травми. Едно дете може да има по-силна психика, а друго – по-слаба. При някои дори и голяма трагедия не остава следа, а други хора се травматизират за цял живот от смъртта на едно котенце.

Веднъж ми се наложи да обяснявам на 7-годишно дете както е това развод, за да му помогна да се справи с психическата травма. Питам го:

- Кой клас си?

- Първи.

- Харесва ли ти някое от момичетата?

- Да. Лиза.

- А в детската градина ходил ли си? Там ли се запозна с Лиза?

- Не, там си имах Лена.

- А къде е тя сега?

- Нали ви казвам! Аз вече ходя на училище, откъде да знам къде е Лена?

- Ето, виждаш ли. А баща ти трябва цял живот да живее с майка ти, така ли?

И тук той престана да плаче, прекъсна визитацията, излезе при своите родители, които го чакаха в коридора и каза: „Разбрах всичко, да тръгваме...”

7. Стабилност, комфорт, доверие – ето това трябва да получат преди всичко децата от своите родители. Ако поведението на родителите е агресивно, ако те унижават, критикуват детето, то в него, разбира се, изчезва доверието към живота като цяло и към хората в частност. Имам една приятелка, която казва направо: ненавиждам хората. Прибира котки, кучета. И е ясно защо: животните никога не са я предавали, а баща и я е предал.

8. Много хора страдат от комуникативни проблеми: за тях е трудно да отидат при друг човек, да му кажат нещо, да му споделят своите мисли и емоции и като резултат за тези хора е трудно да се реализират житейски. А защо? Ами защото те като четиригодишни са отивали при пияната си майка и тя недвусмислено се е изказвала за неуместността на детския въпрос и за неуместността на самото дете в този свят. И е направила това много пъти. Сега детето е тридесетгодишно и става ясно, че на него и през ум не му минава да има доверително отношение с когото и да било.

9. Психическите травми формират най-напред чувство за страх и тревога, което се проявява във фобии, панически атака и недоверие към хората.

10. Ако сравним пълно но невротично семейство, и семейство без баща, то от психологическа гледна точка второто е категорично за предпочитане.

11. Да, корените на много проблеми се крият в детството. Но родителите са такива, каквито са. Те са ви отглеждали така, както умеят. Вие не може да ги промените, трябва да променяте себе си! – да пренапишете детския сценарий, да излезете от него.

 Ако не искате вашите деца да имат психически травми, дръжте се така, че те да не се страхуват от вас, така че чрез вас да усетят доверие към живота. Бъдете, ако не редом с тях, то най-малкото достъпни, да могат винаги да ви се обадят, да споделят нещо, да ви попитат. А ако детето ви разказва нещо, старайте се да не го прекъсвате, да не давате съвети, а просто да го изслушвате.

12. Ако вие сте неспособни да се доверявате; ако не умеете да изразявате чувствата си; ако сте емоционално подтиснати („Не мога да се влюбя”, „Не чувствам нищо”); ако не можете да се реализирате нито в семейството, нито в професията; ако не искате (или се страхувате) да имате деца; ако имате склонност към депресии и т. н., възможно е всичко това да са последствия от детска психическа травма.

За мен е важно вие да знаете, че не трябва цял живот да се разплащате за своето нещастно детство. И че почти всичко е поправимо.

Превод от руски език: Александър Василев

Източник: www.sci-hit.com