През многогодишната си история град Ямбол е назоваван с различни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Дианполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Янболу, Ямболъ, Янболи и настоящото му име – Ямбол. В западните исторически извори е споменат с името Гренбоел.
Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е разположен на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 77 км от Черно море и южно от магистралата София–Бургас.
Древният град Кабиле - пътуване през пет епохи
В землището на града се намира защитената местност „Ормана“, в която има редки видове местни растения и местен дребен дивеч, както и стопанство за развъждане при изкуствени условия на колхидски фазан. Лонгозната гора „Ормана“ притежава редки видове местни растения и местен дребен дивеч, разнообразна флора и фауна – блатно кокиче, мразовец и колхидски фазан. Местността е любимо място за отдих на ямболци в техните почивни дни. Хълмът Боровец е място за отдих, разположено в североизточната част на града. Известен е с чистия си въздух, панорамния поглед над град Ямбол. Съществуващата растителност е създадена по изкуствен път – акация, гледичия, черен бор, биота, мъждрян, мекиш, явор, ясен, липа, бадем, люляк.
Плодородните земи по долината на р. Тунджа са били заселени още от най-дълбока древност. Свидетелство за това са откритите повече от 30 селищни могили в района, сред които добре проучени са тази в с. Веселиново, Рачева и Марчева могили, датирани от периода на неолита (6000 – 4000 г. пр. Хр.), енеолита (4000 – 2700 г. пр. Хр.) и бронзовата епоха (2700 – 900 г. пр. Хр.).
В селището Ясъ тепе са установени 26 вида диви и домашни животни (от късножелязната епоха), сред които и изчезналите повсеместно тур/диво говедо (Bos primigenius), тарпан (Equus ferus ferus), както и изчезналите от пределите на страната бобър (Castor fiber), сив жерав (Grus grus) и голяма дропла (Otis tarda).
Историята на град Ямбол започва още преди създаването на българската държава. През 293 г. император Диоклециан предприема пътуване по тези земи. В началото на месец май той бил в Адрианопол, откъдето тръгнал за Августа Траяна, Филипопол и Сердика. Пътят на императора минавал точно през мястото, където сега се намира Ямбол и където вероятно е имало някакво малко селище. Императорът бил удивен от плодородните земи, от красивата природа, от добрите условия за живот и решил, че на това място трябва да има град. И то не какъв да е, а голям и хубав град с божественото име Диосполис – град на Зевс. Ямбол става за първи път част от България по времето на хан Тервел, през 705 г., и оттогава е неразаделна част от България.
Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес. От периода на османското владичество в града са запазени два архитектурни паметника: Безистенът и Ески джамия.
Разположен върху двата бряга на река Тунджа, градът е имал две части – Каргона или Новия Ямбол, и Ески или Стария Ямбол, свързани помежду си с мост. В края на 1877 г. броят на жителите на града е бил около 8 000 души, от които 4 500 българи, 2 000 турци, 1 000 евреи и 500 от други народности. Налични били следните обществени постройки: Безистен (покрит пазар), часовникова кула, 21 чешми, конак (околийско управление), телеграфопощенска станция, 3 моста, 17 джамии, 2 църкви, 2 бани и др.
През 1877 г. е построена железопътна линия между Цариград и Пловдив. От Харманли има връзка към Ямбол. Турските войски били изтикани от стратегическите си позиции в старопланинските проходи. За турското командване било ясно, че не може да има успех срещу русите в полетата на Тракия и затова побързало да прибере остатъците от своята разбита армия към столицата. Градът силно пострадал от огъня. При изтеглянето на редовните части на 12 – 13 януари Керим паша заповядал освен станцията да се запалят и оцелелите къщи в горящия град. В резултат почти всички български и еврейски къщи са съборени. Запазени са само Ески джамия, Безистенът и градският часовник. В продължение на повече от седмица преди това черкезки шайки, заедно с дезертирали турски войници и други башибозушки банди се впуснали по дюкяните и по къщите, извършили масови погроми над останалото българското население в града и околните села – грабеж и изтезания за пари, зверства и издевателства. Голяма част от населението избягало на Зайчи връх до с. Кабиле, за да запази поне честта и живота си. На 13 януари турците запалили училището, на 14 януари пламнала църквата „Свети Георги“.
Сливен - древен, възрожденски, модерен
На 15 януари турското население от града почнало да бяга към Одрин. Чаршията и махала Каргона били напълно обрани. Всяко едно турско семейство натоварило по 2 – 3 коли със крадена стока и покъщнина. На 17 януари сутринта в града нахлули отново голям отряд черкези, тогава са убити свещениците Георги Снегов, Иван Михалакиев и Тоте Драгиев и още много невинни граждани. По-късно през деня, 17 януари 1878 г., воините на 23 Донско-казашки полк първи влезли в димящия и опустошен град. За превземането на града не са водени боеве. На следващия ден – Богоявление, оцелелите ямболци тържествено празнували своето освобождение.
Ямбол става известен с това, че след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. областта поражда най-масовите (т.е. основните) изселнически вълни в посока към Бесарабия и Добруджа. Те са предизвикани от желанието на местното население, оставащо все още под османска власт, да съхрани отвоюваната си (чрез съдействие на християнската войска) мимолетна независимост и след оттеглянето на руската армия. Този процес на обезлюдяване, характерен за Югоизточна България, впоследствие частично бива компенсиран от друг процес – почти век по-късно много български бежанци от Одринска и Беломорска Тракия се заселват в ямболския край.
В първата половина на 20 вeк Ямбол е известен с минералната си вода и минералната баня, с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. и други забележителности.
По време на Първата световна война най-южната военна база за дирижабли на Централните сили – Ямбол – се оказва отправна точка за една специална мисия – полетът на бойния дирижабъл „LZ 104“ (с тактическо обозначение „L.59“). „Das Afrika-Schiff“ – транспортен въздушен кораб на немските Имперски военноморски сили, пристига от Фридрихсхафен на 4 ноември 1917 г. Задачата му била да осигури неотложни доставки (боеприпаси, медицински принадлежности и др.) за силите на генерал-майор Паул фон Летов-Форбек в Германска Източна Африка, в рамките на еднопосочен полет без междинно зареждане. След два неуспешни опита да се насочи към целта си, на 21 ноември 1917 г. „Das Afrika-Schiff“ успява да поеме по планирания маршрут на юг – Одрин, Мраморно море, крайбрежието на Мала Азия и о. Крит. Мисията била преждевременно прекратена на 23 ноември поради влошаване на положението на немската колониална власт в Източна Африка, което поставило под въпрос крайния успех на това начинание. Цепелинът се завърнал в Ямбол на 25 ноември, след 95-часов непрекъснат полет (рекордно за времето си постижение) и 6 800 км изминат път.