Предполагам, че вече навсякъде е отминала есенната кампания по диференциация на учителския труд. Това допълнително трудово възнаграждение си поставя за цел да стимулира учителите към по-активна работа. Дълго време този инструмент не се отдаваше голямо значение, тъй като получаваните един път в годината бонуси бяха с малък размер и неголеми различия между диференцираните учители. Въпреки това почти ежегодно и повсеместно предизвиква съмнения и обиди от несправедливи оценки. Не това искам да коментирам, а съдържателната част на тази оценка, която трябва да премира повече работилите от по-пестеливите на усилия. Дали сме обръщали внимание на факта, че табличката с разбивката на точките за диференцираната оценка е почти непроменена от години, като 70% от точките са предварително разписани, 30% се определят  според спецификата и образователната философия на различните училища.

Иво Райнов за учителските атестации: Могат да бъдат морков, но и яка тояга

 Напоследък в интервюта на г-н Красимир Вълчев и неговите заместници се наслагват три ясни приоритета – иновативно развитие на училището, засилване на  възпитателната му роля и приобщаване на децата с намерение да се минимизира броя на отпадналите от училище. Хайде да погледнем таблицата, по която се оценява труда на учителя и се определя допълнителното трудово възнаграждение /записана в Наредба № 4/. Срещу трите акцента или приоритета са записани само 24 точки, а индиректно могат да бъдат привлечени още десетина.

 Не е нужен детайлен анализ за да стане ясно, че индикаторите в тази таблица са остарели и не съответстват в достатъчна степен на новите приоритети, поставени от министерството.  Целият иновационен процес е събран в само 8 точки. Все повече училища са иновативни, все повече учители работят иновативно, но това няма как да бъде оценено адекватно при настоящата концепцията на записаните в Наредба № 4 индикатори. Възпитанието го откриваме само в екипната работа за създаване на подходяща образователно-възпитателна среда, при това единствено в контекста на комуникация с психолог и педагогически съветник. Българският учител винаги е възпитавал. Знам, че стотици, може би хиляди колеги правят толкова много и различни неща за да възпитават децата, но това остава неразпознаваемо за записаните в наредбата показатели.

 Така огромна част от свършената възпитателна работа остава неоценена и следователно усилията на учителя възнаградени. Не, че някой ги прави за награда, но нали идеята на тази диференциация е да поощри усилията за по-доброто качество на образованието. Тук му е мястото да споделя, че в наредбата не са фиксирани точки за умението да се поддържа модерната напоследък позитивна дисциплина. Допускам, че управлението на дисциплината присъства символично в повечето училищни карти /например в моето училище позитивната дисциплина е записана с 2 точки/, но по никой начин не получава точкуване адекватно на усилията, които полагат учителите. Защото както знаем дисциплината е сериозен проблем за българското училище и както чуваме напоследък все по-важен приоритет в политиката на МОН. Макар и претърпяла няколко корекции Наредбата за приобщаващо образование вменява голям обем ангажименти на учителите. Изпълнението им коства много часове допълнителна работа и доста усилия. В картата според Наредба № 4 всички тези усилия се отразяват в 8 точки, предвидени за работа с деца, застрашени от отпадане, в риск, в мултикултурна среда, със СОП. А това е друг главен приоритет на МОН – децата да бъдат върнати в училище, да не се допуска тяхното отпадане и да се постигне напредък в ограмотяването на децата от гетата и социализиране на тези със специални образователни потребности.

 Сигурен съм, че всеки колега може да изтъкне още несъвършенства на съдържателната рамка за оценяване труда на учителите и поощряването им с ДТВ. Аз акцентирах на факта, че имаме нови хоризонти, поставени от МОН пред развитието на образованието, но ползваме остарял инструментариум, с който да го мониторираме и оценяваме. Повечето от използваните в момента критерии са формални, много от тях са елемент от длъжностната характеристика на всеки учител, а някои са трудно измерими. Ако искаме образование, което се модернизира, ако искаме подобряване на качеството в образователния процес трябва да акцентираме на показатели и да намерим подхода, който откроява и поощрява учителите, които правят промяната в образованието за да амбицираме и тези, които все още приемат образователния процес за формална и рутинна работа.

 В друга статия съм казвал, че диференциацията /респективно атестацията/ може да бъде и тояга и морков. Добрият мениджър разбира, че тя е силен инструмент за мотивация и израстване на учителите, но затова е нужно да и се позволи да надникне в онези аспекти от творческата работа на учителя, които чиновниците, съставили показателите са пропуснали. И първата стъпка е осъвременяване. Пред 21 век динамиката на образованието е толкова силна, че не може да бъде побрана в рамки, зададени преди десетина година.

Автор: Иво Райнов, учител 

Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com