Предварително искам да кажа, че съм за атестацията и мандатността. Ама за всички, и учители, и директори. Стига да е справедлива и безпристрастна. Затова, обаче, е нужен административен и етичен капацитет, какъвто все още не сме създали.
Една от целите на атестирането е „повишаване качеството на обучението на децата и учениците“. Както е известно още от следващата година качеството на образование, предоставяно от училището или детската градина ще се установява от Националния инспекторат за оценка на качеството. Е, качеството на институцията ще бъде мерено от външна, независима експертиза, а приносът на учителя от вътрешна комисия. Странно, нали! Оценката за институциите е единна и обективна, за педагогическите специалисти е субективна, защото част от критериите ще се определят от педагогическия съвет и следователно ще се различават. Локалният субективизъм позволява един добър учител да получи по-ниска оценка от посредствен учител, работещ в друго училище или детска градина.
Друга цел на атестирането е „поощряване на педагогическите специалисти, получили високи оценки“. Хубаво, ама кой решава за оценката? Комисия, съставена от педагогически специалисти, представители на работодателя, представител на РУО и представители на педагогическия съвет. Дежа вю от познатата диференциация, на която вече обръгнахме няколко години. Е, малката правда или неправда от този есенен ритуал ще прерасне в голяма правда или неправда. Атестирането си поставя за цел да установи и „постигнатите от педагогическите специалисти резултати от дейността им“. Чета критериите от приложението в наредбата и пак дежа вю. Поне половината се повтарят от картите за диференциация. Доказването на някои е еднакво трудно и за учителя, но и за атестиращата комисия, защото за много от тях няма как да има протоколи. А това със сигурност прави оценките не достатъчно обосновани това и несъмнено ще провокира много недоволства.
Ама какво като има недоволство? Учителят има право само на едно възражение, което работодателят може да остави без последствия, защото неговата оценка е окончателна. Никакви други процедури за жалби и търсене на справедливост не са предвидени. Както и предоставяне на всеки учител на копие от картата, с която е атестиран. Сигурно за да не може да пледира пред външни за системата институции в полза на своите права.
Казано вкратце така разписана процедурата и съдържанието на атестацията оставя основателни опасения, че може да бъде използвана тенденциозно, в ущърб на учителя и според симпатията на работодателя. Може да бъде морков, но и яка тояга.
Автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч
Източник: www.eratosten.wordpress.com