Българската православна църква определя като Неделя Сиропустна или Сирни заговезни. Това е празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка!

 Църквата призовава на този ден вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. Сирни заговезни поставя началото на най-продължителния пост през годината, дни на въздържание и смирение.

Сирни заговезни - колкото е по-висок огънят, толкова по-надалече ще избяга злото

 Празникът се нарича още Поклади и Прошка. В Неделя Сиропустна прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове – целувайки ръка те изричат: „Прощавай…, мале, тате... Иване…, ако с мисъл, думи или дела съм те огорчила“ (Препорчва се след тези думи да се целуне ръка). “Простено да ти е от Господ и от мене!“- е задължителният отговор.

 В някои български селища на този ден казват: „Простено – прости!“, т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости“. Защото и в Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме. От житейската си практика зная, че прошка иска по-мъдрият, по-умният, по-достойният човек. Това е катарзис, пречистване, освобождаване от греховете и грешките, независимо от възрастта. Трудно е от сърце да поискаш и да дадеш прошка, ако си много наранен. Но трябва да го сториш не заради другия, а заради себе си, въпреки че раната остава завинаги.

Кукерският празник Джумал в село Попинци, Панагюрско - една жива традиция

 На Сирни заговезни цялото семейство се събира на трапезата. Тя е особено богата на млечни продукти, яйца и риба. Приготвят се също баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Веселието по време на вечерта е най-голямо по време на т.нар. хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният човек, за предпочитане мъж, завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

 В старозагорските села попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели (бутурници). Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите. Колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана. В днешните села, където моми не останаха, хората хвърлят бутурници за здраве и веселба.

 Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Това е повод да се организира домашен празник карнавал за веселие и за обща трапеза.

Габарево - село на мистика, легенди и извори

 От заранта е началото на Великия пост. В продължение на три дни здравите и вярващите християни в името на Господа Бога тримирят, т.е. не приемат никаква храна, а някъде и вода. На третия ден, отиват в църква, пречистяват се, пият светена вода и се захранват с прясно омесена содена и прекъдена питка, част от която раздават на близките за здраве.

 До Великден не се приема никаква храна от животински произход и никакъв алкохол. Едното изключение е на Благовещение – 25 март, а другото – на Цветница (Връбница) когато се разрешава риба.

Благи манджи и леки пости!