Кукерският празник Джумал съществува в с. Попинци, Панагюрско от незапомнени времена. Той се провежда на Сирни Заговезни и по своята същност е пролетен празник за здраве и плодородие. Разбира се, както във всички маскени ритуали, и тук присъстват оргиастични и смехови елементи.

 Джумалът представлява дървена конструкция, направена от огънати жилави пръчки, захванати за 2 успоредни дървета, между които до раменете се промушват носачите на Джумала. Отгоре конструкциятя е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася онзи звън, който нито един попинчанин няма да сбърка — тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен. Посещавайки всяка къща (в миналото) Джумалът е прогонвал злите сили. Стопанката го ръси с вода, а той "поляга" настрана и се изтърсва с невъобразим шум — та като него да натежи и полегне житото на стопанина и да се изтърси в хамбара му.

 Джумалът си има водач — висок и строен момък. Не всеки може да води Джумала. Този, който го води, трябва добре да е усвоил специфичната стъпка, с която ходи Джумалът. На главата с кожена маска, водачът е нарамил кросно от домашен стан — апотропеен предмет — оръжие на водача. Отгоре конструкциятя е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася онзи звън, който нито един попинчанин няма да сбърка - тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен.

 На зазоряване в неделя група млади момци се маскират и обикалят къщите в селото изпроводени от Джумал. Това е същество, чиято глава е на елен-рогач. Рогата му са дълги и червени – предвестници на пролетта. Назад е изработено тяло с ребра, на които са заковани много звънци. Покрито е с козинява черга. Носи се от най-яките момчета на раменете, които подскачат, а звънците дрънчат. Обикалянето по домовете носи радост, щастие и голям берекет. Всяка стопанка посреща Джумала, закичва го с цвете, полива го с вода. Джумала се покланя, поляга надясно и наляво, изтърсва се. По този начин се вярва, че нивите през годината ще са буйни и "житото ще се изтърси в хамбарите". Участници в Джумала са още Водач, Носачи, Невяста, Младоженек, Крадец, Смешник с магаре и Циганки.

 Към финала на хорото “Прала Начка” влиза Джумала и разкъсва хорото. Всички застават по групи в кръг и наблюдават играта на Джумала и придружаващите го. Крадецът подхваща гоненица с Младоженеца и се опитват да отвлекат булката. Циганките играят, премятат се, крадецът и младоженката се гонят. Намесва се и Смешникът с живо магаре. На мегдана настъпва шум и глъчка. Гледачите се смеят и веселието завършва с хорото “Посъди си, Войводо ле, войската”.

 Обичаят “Въртяжка” датира от преди падането на България под турско робство. Над земята паднал град, който унищожил всички посеви. Хората навели тъжни лица. Тогава младите решили да организират пролетни веселия, които да им донесат радост и да им вдъхнат вяра, че настоящата година ще бъде плодородна. Обичаят се практикува единствено в с. Попинци. Единият край на високо дърво се забива в земята, а другия се пробива и се стяга с железен обръч. В отворът се поставя специално дървено приспособление, наречено четал, а върху него напречно се поставя дълъг дървен матрак. От двете му страни се поставят хватки, за които се хващат двама души, които се въртят. Единия тропва на земята, а другия се издига нависоко, като този, който е на земята, прекрачва по три крачки напред, за да се задвижи въртяжката. Обикновено са мома и ерген.

 Въртяжката се побива в понеделник на Сирни Заговезни на мегдана. Събират се възрастни хора, млади моми, ергени и деца, които си организират игри, пеят песни и играят хора. Най-напред се запява песента “Дошле са Гене, дошле са”. Децата играят игрите “Кралю порталю”, “Чопардан от пиле на пиле”, “Секум” и др. Момите и ергените запяват и заиграват хорото “Бял се пелин, лельо, разлюлява”, а мъжете играят на “Прескочи кобила”, “Кула”, “Кой води Драгана на вода”, “Как се сади пиперо” и др. Около въртяжката се играе плетеното моминско хоро “Прала Начка”.

Източник: www.sabori.bg