Тракийските владетели със сигурност са оценявали специалните качества на прочутата и днес Карловско-Калоферска долина. Дори е твърде вероятно да са боготворели мястото и да са го считали за кътче от рая, ако се съди по множеството царски могили в района, които богоугодно почиват в мир. Какво ли чак толкова са харесали в тази долина прочутите древни хедонисти? Ами може би същото, което е впечатлило и римляните, а после и турците – уникалният баланс между мек климат с четири сезона, плодородна почва и … много вода.

 А розата? Кралицата на цветята се появила по-късно. Довели я турците, които владеели чудния занаят на розоварството. Цветовете доставяли от областите около Дамаск, днешна Сирия, където навремето единствено растял най-ценния за розоварите сорт роза-дамасцена.  Получило се така обаче, че капризното цвете толкова си харесало котловината, че не просто се хванало, а дори станало по–ароматно и маслодайно и останало тук завинаги. В пазвата на цялата тази благодат скромно съществува едно неголямо градче Павел баня.

 Историята не е сред силните страни на Павел баня. Селището всъщност е много ново, факт, който лесно ще установите и сами, веднага щом стъпите на правите му и сравнително широки улици. Крехката възраст на населеното място обаче дава шанс на жителите да чувстват пулса на историята, да я усещат като жив организъм, да я създават и предават от уста на уста.  Градът се създава веднага след Освобождението и е едно от онези селища, които като феникс възраждат живота в опожареното Средногорие.

 През 1877 г., няколко дни преди изтеглянето на руските войски, в местното село Турия научават, че Калофер гори, запален от башибозуците и всички панически побягват през село Шипка. Започва епичният “Бяг през Балкана”. Озлобените от войната турски орди подпалили всички села по долината на р. Тунджа, включително и с. Турия. Когато през пролетта на 1878г. селяните от Турия се завърнали по домовете си, те намерили само пепелища. Решили да се заселят в опразненото турско село Лъджакьой, което се намирало в близост до местните топли минерални извори. Кръстили новото селище на свети Павел и княз Павел – брат на руския Цар Освободител.

 С император Николай II пък има пряка връзка  една друга история, любопитна и мистериозна, та чак до жълто, достойна за сюжет на касов холивутски филм. Да, иде реч за престолонаследниците Анастасия и Алексей. Повечето местни хора са твърдо убедени, че заселилата се в близкото село Габарево през 1922-23 година графиня Елеонора Крюгер, наричана от всички Нора, всъщност е принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на руския император Николай II, която успяла да се спаси от жестоката касапница на императорското семейство. Появилият се само една година след нея в Габарево болнав младеж представящ се като Георги Жудин, Жорж, пък е нейният брат Алексей.  Свидетелите разказват, че госпожа Нора никога не е обявявала претенции за царско потекло, но самите й обноски, фактът че свободно разговаряла на пет езика, шиела изящна бяла и цветна руска бродерия, а настанилите се в Габарево белогвордейци се отнасяли към нея с невероятна почит, равна на почитта към царска особа, са все знаци, които възбудили любопитството към тайнствената личност.

Доспат ще ви омая с обаяние и прекрасни гледки

 Много материали и книги, повечето български, са изписани за възможните връзки между Анастасия и Елеонора, правена е  медицинска експертиза на заровените останки от телата на Жорж и Нора, следователят  Благой Емануилов дори е инициатор на фондация “Принцеса Анастасия и принц Алексей”, в подкрепа на версията за българската Анастасия. Русия обаче  категорично не дава ухо на това твърдение и отстоява позицията, че според техните експертизи след екзекуцията липсват останките не на Анастасия, а на по-голямата й сестра Мария. Дали скромното, но специално Габарево, селото на 100-те чешми, в което гнезди бяла лястовица, ще се окаже в центъра на една от най-големите световни мистификации на 20-ти век – само историята ще покаже. Факт е обаче, че присъствието на руските белогвардейци оставя дълбока диря в паметта на местното население, а Павел баня пък придобива в наследство едно безценно богатство – прекрасен парк, който днес е с площ от 97 дка.

 Павел баня може и да се води за млад град, но артефактите показват, че това е един от най-старите балнеоложки центрове в страната. На днешната територия на града се намират седем естествени извора, използвани от незапомнени времена. На 10 км източно от Павел баня, на левия бряг на р. Тонзос (Тунджа), великия тракийски цар Севт III  издигнал столицата си Севтополис – център на Одриското царство, останките от която сега се намират  под язовир  “Копринка”. В четирите посоки около минералните извори са построени по десет селищни могили. Много от тях влизат в чертите на града. Други са пръснати в околността – в гр. Шипка , в с. Габарево, с. Тъжа и други. В района на курорта са намерени останки от стара банска сграда, датираща, вероятно, от римско време.

 Минералната вода на Павел баня се характеризира като слабоминерализирана, хидрокарбонатна натриева, флуорна и силициева. Обща нейна характеристика е високата концентрация на флуоридни йони (15 – 18 мг/л) и метасилициева киселина (до 98 мг/л) на  фона на ниска обща минерализация на водата (661 мг/л). Отличава се също с микробиологична чистота и с много добри вкусови качества. Препоръчва се за използване като лечебна за:
– кариесна профилактика;
- следфрактурни състояния;
- остеопорози от възрастов произход.
Сравнително високото съдържание на метасилициева киселина, ниската радиоактивност я правят много ефективна при заболявания на ставно-мускулния апарат и заболявания на нервната система и за бутилиране като лечебна натурална минерална вода, съдържаща флуорид.
  Температурата на изворите в Павел баня се движи между 25 (Стублата) и 61,4 градуса (сондаж Кадемлия), като трите от източниците, които захранват всички стари и нови лечебни центрове и хотели са с температура над 50 градуса. Във връзка с това общината на Павел баня е разработила проект, който предвижда саниране на старата водопреносна мрежа с цел ограничаване на температурните загуби на водата и създаване на условия са топлофикация на обществените сгради и балнеологичните центрове в града.

Минералните извори на България

 Роза–дамасцена – най-добрият сорт за производство на розово масло, открива Карловско-Калоферската низина през 17 век. Донасят я турските розовари, които до този момент търгуват листенцата на ароматния продукт от  областите около Дамаск. В долината на река Тунджа и точно около днешния Павел баня царицата на цветята намира идеалното съчетание между климат, слънцегреене и чиста вода.

 Ако искате да научите нещо повече за историята на розоварството, да разгледате автентични съдове за производство и да си закупите оригинално розово масло, посетете етнографския музей “Дамасцена” в с. Скобелево, на 5 км. от Павел баня.

 Собственикът Григор Йорданов е събрал уникална колекция от съдове, казани и  инструменти, използвани преди от местните розовари и е развъдил в градината си 67 вида роза. На обяд, който можете да поръчате предварително и на сладка гюлова ракия, собствено производство, словоохотливият стопанин е твърде вероятно да си развърже езика и да ви разкаже любопитни факти от историята на розоварството та до днешния бизнес. Самият  чичо Григор има частна розова плантация от 100 дка насаждения и съвсем не е безразличен за бъдещето на този поминък. Според него обаче този характерен за областта бизнес, от който държавата е в състояние да спечели сериозни дивиденти, защото напрактика българската роза дамасцена няма аналог в света, е под сериозната заплаха от пълно изчезване. По думите на производителя изкупната цена на розовия цвят тази година ще е много нисъка – 1,10-1,20лв, в сравнение с миналогодишната – 1,60 на килограм. И като се вземе предвид, че 750 кг розово масло от миналата година стои в складовете неизкупено, съвсем резонно е търговецът да се страхува дори от фалит, защото е твърде вероятно разходите които ще направи за варенето на един казан розово масло, въобще да не могат да се покрият с продажбите. Въпреки сериозните рискове обаче Григор Йорданов едва ли ще пропусне да ви се похвали, че от него вече пазаруват фирми от най-различни държави като особено се гордее с направените изследвания на японците, които изкупуват местния розов цвят за биодобавки и след множество сложни анализи излизат със становището, че толкова  екологично чист продукт трудно може да намери някъде по света.

Източник: www.banispa.com