Кремиковски манастир е разположен в южните части на Стара планина на около 3 км. от столичният кв. "Кремиковци", в местността "Градището". Изграден е върху скалиста тераса, от която се открива прекрасна гледка към обширното Софийско поле и столицата.

Седем боляри създали седем селища до манастира „Седемте престола“

 Смята се, че Кремиковския манастир е основан още по време на царуването на Иван Александър (1331-1371), но сигурни сведения за съществуването му има от края на 15 в. През 1382 г., когато османските нашественици завладяват София, манастирът е напълно разрушен. Първото конкретно сведение за Кремиковския манастир датира от 1493 година, когато по времето на софийския митрополит Калевит, местния велможа Радивой възобновил порутената църква "Св. Георги" и я изписал в памет на децата си Тодор и Драгана, които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492 г. През 1503 г. при земетресение покривът на храма е разрушен и е направен нов, а с друг ктиторски надпис от 1611 г. се съобщава за ново обновяване на църквата.

 По време на османското робство Кремиковския манастир е важен книжовен и културен център за населението от Софийско и там са се преписвали много богослужебни книги. След мъченическата смърт на св. Георги Софийски част от мощите му били пренесени в манастира. Както повечето български манастири и Кремиковския манастир е служил за убежище на четници през епохата на османското владичество. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец на Ботевата чета – Димитър Стефанов – Казака.

 След Освобождението в Кремиковския манастир манастира се заселват двадесетина монахини бежанки от Малешевско, които допринасят за оживлението и популярността на манастира. През 1897 г. Иван Вазов посещава манастира и пише един прекрасен пътепис за него. През 1901 г. започва изграждането на нова голяма църква "Покров на Пресвета Богородица", която е завършена през 1907 г. По това време до западната стена на магерницата е построена сграда за игуменките. Другите жилищни сгради са строени през тридесетте години на 20 век.

 От 50-те години на 20 в. Кремиковският манастир е женски, като до тогава в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се със отглеждане на животни и земеделие. След това в сградите на манастира били настанени военни, а монахините били изпратени по други манастири. Осемнайсет години военните били тук. Замазани са с вар много от стенописите, част от сградите са унищожени от пожар, от библиотеката няма и следа. През 60-те години на 20 в., военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която почти 60 години живеела и се грижила за манастира.

 В наши дни Кремиковският манастир е събуден за нов живот и реставрацията на стенописите в малката църква са започнали през 1980 г. и с малки прекъсвания продължават. На мястото на старата изгоряла магерница е построена нова с течаща вода и голямо зидано огнище. През 1994 г. пред манастира е изградена чешма, а в двора му са монтирани дървени маси и пейки. Изработена е стабилна дървена врата, измазани са стените на старата сграда за монахините и на основната голяма сграда. От 25 години за делата на манастира се грижи сестра Хеония. Двете църкви се поддържат много добре, а през лятото целият двор е потънал в цветя и зеленина. Кремиковският девически манастир е постоянно действащ и се състои основно от две жилищни сгради и две църкви. Най-старата сграда тук е църквата "Св. Георги" датираща от края на 15 в. и обновявана на два пъти. Тя е от широко разпространените по българските земи през 13-14 в., еднокорабни, едноапсидни култови постройки, покрити с полуцилиндричен свод. На мястото на сегашния притвор е имало друг, вероятно със същата дължина. Няколко години след обновлението, навярно при земетръс, старият притвор бил повреден и преизграден в сегашния му вид.

Най-красивите манастири в България

 Стенописите в старата църква са направени веднага след построяването и са тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и похватите показват, че фреските в предверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време. Повечето са на тъмен фон, върху който ярко изпъкват фигурите на светците. Впечатление прави композицията с църковния патрон Св. Георги, яхнал бял кон и забил в дракона дългото си копие.

 През 18 в., към църквата е бил пристроен и изписан екзонартекс, като спомен от него е останала само сцена от "Страшният съд". Сред стенописите в предверието се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги Победоносец. По това време са изографисани северната, южната и западната стена на притвора. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги. Втората църква в Кремиковския манастир "Покров Богородичен" е строена в периода 1901-1907 г. Тя представлява внушителен храм с красиви дърворезби и майсторски рисувана икона на "Св. Богородица".

Златноливаденският манастир "Свети Атанасий" е най-старият в Европа

 Една от реликвите в Кремиковския манастир е евангелие от 1497 г. написано по поръчка на софийския митрополит Калевит. То е изписано с едър шрифт, красиви винетки и главни букви и съдържа 307 листа. Интерес представляват и един триптих от 16 в. и дървен иконостас от 17 в. Всички тези реликви се съхраняват в новата църква. Жилищните и стопанските сгради в Кремиковския манастир датират от 18-19 в. и са изцяло реставрирани през последните години. Кремиковският манастир разполага с много ценни икони. Най-старата от тях е "Христос Вседържител", която датира от 15 в. Друга икона е тази с образа на патрона на манастира "Св. Георги на кон, убива змея" от 1667 г. и още няколко икони от 18 и 19 в.