Смята се, че манастирът "Свети Атанасий" край село Златна ливада е основан през 344 г. лично от Атанасий Александрийски. Обителта е видяла и добро, и зло. Сред най-големите гаври със светото място е превръщането й в овчарник малко след 9 септември 1944 г. Самият светец, покровител на манастира, се явил насън на един от местните величия и го предупредил, че черни дни очакват този край и България заради оскверняването на мястото. Още на следващия ден добитъкът бил изведен от манастира, а той преобразен като за църковна служба, твърдят местните хора. Дали Людмила Живкова е знаела за оскверняването му и за тази легенда – не е ясно. Но когато става председател на Комитета за култура, амбициозната щерка на първия човек в държавата нарежда да бъде вдигнато съвсем ново внушително крило. През 2004 г. проучване на акад. Росен Милев, президент на Балканската медийна академия, потвърдено и от архивите на Ватикана, установява, че манастирът край Златна ливада действително е най-старият в Европа. Построен е 16 години по-рано от считания дотогава за най-стар манастир в Европа – „Кандида каса“ в Шотландия, както и от два други френски манастира, вдигнати съответно 29 и 31 години след него.

 Манастирът „Св. Атанасий“ носи името на първия православен патриарх на Александрия (Египет) – свети Атанасий Велики, един от най-изявените християнски водачи в зората на православието. Патриархът посещава нашите земи във връзка с Вселенския събор в Сердика срещу арианите (343-344 г.) По пътя си обратно към Египет Атанасий отсяда в римска крепост на стратегическия път Сердика – Константинопол в областта Берое (дн. Стара Загора) и според житието му основава там манастир. Изборът на мястото от светеца се свързва с неговата ревностна защита на чистотата на православната вяра в контекста на борбата срещу разпространената по онова време арианска ерес. По това време живеещите в Мизия и Тракия готи и други племена са подложени на силен натиск от арианите. Според друга версия посъветвал местните хора да вдигнат храм, за да се спасят от епидемиите, и те го послушали. Години по-късно, след смъртта и канонизирането на св. Атанасий, манастирът бил наречен на негово име.

  Понастоящем Чирпанският девически манастир е действащ. Комплексът включва църква (възстановена в 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840 г., нови крила, построени през 1979 г. Сега в църквата се пази чудотворната икона на светеца, обкована със сребро, дарена през 2003 г. от тогавашния Александрийския патриарх Петрос VII, година преди да загине в катастрофа с хеликоптер над Атон. Най-старите икони в църквата, на около 300 г., са на лечителите св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат, св. Мина и св. архангел Михаил. В църквата се влиза със своеобразен ритуал – трябва да се прекръстите 3 пъти, да си намислите желание и да прекрачите прага с десния крак. В параклиса е поставена иконата на св. Петка, най-старата в манастира, която се изважда само на празника й – 15 октомври, Петковден. В светата обител, сред монашеските килии, се е укривал Васил Левски. При създаването на революционните комитети в Старозагорско Апостолът често отсядал при родолюбивите монаси. Тук са се крили и други комити и войводи по време на турското робство.

 И днес манастирът „Св. Атанасий“ е притегателен център за поклонници от цялата страна. Идват и много чужденци, особено гърци. На храмовия празник, който е на 2 май, православните християни идват да се причестят и да запалят свещ в църквата. Много страдалци пък пристигат с надеждата, че ще се излекуват от водата на вълшебното Аязмо. Според преданието св. Атанасий избрал мястото за обителта близо до тракийски нимфей – водно светилище, което превърнал в християнско. По-късно водата от кладенеца е каптирана, изградена е чешма. Говори се, че изцеление носи преспиването с метален медальон с лика на св. Атанасий на болното място. Вярващите считат, че водата от аязмото лекува и има целебни свойства. На 50-ина метра от манастира е скалната постница на светеца и неговите последователи. Река Стара река, по-скоро вада, я дели от обителта. В скалната ниша те се усамотявали за молитви и успокоение на душата по време на пости. За пещерата също се вярва, че има лечебен ефект. Който пък успее да се провре през тесния скален отвор, значи е праведен. Само праведните могат да минат през тесния отвор. Манастирът край село Златна ливада е един от 100-те национални туристически обекта. На хълма над манастира има останки от римската крепост.

Източник: www.patepis.com

Снимки: www.bulgariatravel.org