Той е едра кокошева птица с дълга опашка. Има добре изразен полов диморфизъм. Мъжките фазани са по-едри, с ярко оперение и по-дълга опашка. Теглото им достига 1,2-1,3 кг. Дължината на тялото е 75-89 см, а размахът на крилете - 70-90 см. Основният тон на оперението е медночервен, с тъмни окраища на перата. Главата, шията и гърлото са тъмни, с виолетово-зелен метален блясък. Около очите имат гола кожа с червен цвят. На стъпалото имат шпора. На главата са с дълги над 1 см ушички от удължени перца. Перата по горната част на гърдите са с широк тъмен кант. Надкрилията са кафяви, надопашието - червено-кафяво, а слабините - тъмночервени. Опашката е кафява, с ясно изразени тъмни напречни препаски. Женските птици достигат тегло до 0,85-0,9 кг и дължина на тялото - 53-62 см. Те са сиво-кафяви, с тъмни петна и пъстрини по-добре изразени по гърба. Отдолу тялото им е едноцветно, пепелявосиво, на гърдите с червеникав оттенък.

Фантастичната стъклена пеперуда

Властелинът на българските гори

 Женската на колхидския фазан е най-дребна и с най-тъмно оцветяване в сравнение с останалите подвидове, срещащи се у нас. В полет фазаните се отличават лесно по сравнително едрите си размери и дългата опашка. Излитат шумно и тежко, най-често поединично. Първоначално набират известна височина, след което се устремяват в праволинеен полет. Понякога издават свистящ звук при летенето. Мъжките лесно се различават от женските по яркото оперение и характерния крясък при излитане.

 Колхидският подвид фазан е разпространен на изток от Черно море в Задкавказието - обл. Колхида в Грузия, Североиз¬точен Азербайджан, Южна Армения и Северозападен Иран, и в Югоизточна Европа - Тракийската низина. У нас в миналото се е срещал в Югоизточна България - от средното течение на р. Марица до Черноморското крайбрежие. От началото на XX в. в неговите местообитания е започнало изкуственото развъждане и разселване в на пръстенчатия фазан, което е довело до изчезването на чистия подвид. До 60-те години у нас е запазено само едно естествено находище на див колхидски фазан в гората Долна Топчия, по поречието на р. Тунджа, южно от гр. Елхово. Днес и това находище не съществува. В Южна България се разселват изкуствено произведени птици от този подвид. Типичните му местообитания са крайречните лонгозни гори, обрасли с гъста тревна и храстова растителност, и откритите площи в съседство с тях до около 400-500 м надм. в. Обитава и обработваеми площи в съседство с обрасли с дървесна растителност дерета, но предпочита горските местообитания.

 Фазанът е наземна птица. Почти целият му живот преминава на земята. Понякога нощува по дърветата. Когато е застрашен, се притиска до земята и изчаква опасността да премине или се спасява с бягство сред гъстата растителност. Рядко се вдига в полет, обикновено при крайна опасност. Активен е през деня, като.се храни рано сутрин и привечер.

 Храни се късно следобед и рано сутрин, през зимата - през целия ден. Храната е много разнообразна и зависи от сезона и наличието й в природата. През есента и зимата основната му храна се състои от семена на културни и диви растения, луковици, зелени части на растения и др. През пролетта и лятото тя се обогатява с ягодови плодове и насекоми. През есента фазаните се хранят главно със семената на селскостопанските култури. През зимата се увеличава чувствително участието на семената на плевелите и тревите, а през пролетта – отново семената на селскостопанските култури, зелената храна и насекомите. През лятото животинската храна е най-силно застъпена. Въпреки че нанася щети на селското стопанство, като изронва гроздето и накълвава някои плодове и зеленчуци, фазанът е несравнимо по-полезен, унищожавайки много вредни насекоми.

 Брачният период на фазана започва през март-април. Той е полигамна птица. Мъжките токуват на открито, в близост до гората или на горски поляни. Те издават остри, пронизителни крясъци. Един мъжки опложда 3-5 женски. Женската прави гнездото си на земята в обработваеми площи, слогове, окрайнини на гори, крайречни ракитаци или в хълмисти, обрасли с храсти терени. То е плитка трапчинка, постлана със суха трева и неголям брой пера, скрита сред висока тревна растителност или храсти. Женската снася през април-май 9-15 яйца, които мъти 23-24 дни. Малките се излюпват през май-юни покрити с жълт пух. Те са гнездобегълци и още същия ден напускат гнездото. Остават с женската до есента. Неприятели на фазана са лисицата, чакалът, язовецът, бялката, черният пор, дивата котка, скитащите кучета и котки. Яйцата му се унищожават от дивата свиня, таралежа, сивата врана и свраката. Понася големи загуби от механизацията и химизацията в селското стопанство.

 Естествените неприятели на фазана са лисицата, дивата котка, скитащите кучета и котки, енотовидното куче, бялката, черния пор, язовеца, таралежа, по-едрите представители на дневните и на нощните грабливи птици и др. Сивата врана и свраката лесно откриват гнездата и унищожават яйцата. Фазаните страдат и от много болести, някои от които вземат епизоотичен характер. Колхидският подвид фазан е включен в Червената книга на България като застрашен от изчезване. Полагат се усилия за възстановяването му в районите, които е обитавал до началото на XX в. чрез изкуствено развъждане и разселване на птици от чистия подвид. Сериозен проблем е влошената расова чистота на разселваните в природата птици.

 Фазанът е един от основните ловни видове в нашата страна. Има вкусно месо, а ловът му е интересен и предпочитан от много ловци. В България е разрешен за отстрел от 1 октомври до 31 януари. Възможността за изкуствено развъждане и разселване в природата позволява по-високо ползване на този ценен ловен обект.