Кафявата мечка е едно от най-едрите горски животни, а също така и един от най-едрите и опасни хищници, които водят предимно наземен начин на живот. Тя може да се срещне в Европа, Азия, Северна Америка. Прародителитена съвременните мечки са се появили на планетата преди 10 милиона години. Те са приличали на вълци, но били доста по-едри от тях. В Европа са обитавали пещерни мечки, които са изчезнали преди 12 000 години. В австрийски пещери са открити останките над 30 000 от тези древни животни.

 Навсякъде по света култът към мечката е силно развит -  приписвани са и човешки качества и черти и хората са имали положително отношение към нея. Според българските народни вярвания мечката е на границата между човешката и животинската природа: била някога момиче, чиято зла мащеха всеки ден го изпращала на реката да пере черна вълна, докато стане бяла. За да се избави от злочестата си съдба, то помолило Господ да му помогне. Той го посъветвал да метне вълната на гърба си и го превърнал в мечка. Ето защо животното можело да се изправя и да ходи на задните си крака, а лапите му приличали на човешки ръце. Човек можел да се превърне в мечка и обратно, както и да се ожени за мечка.

 Съвременните кафяви мечки са се появили в Китай преди около 400 000 години. Преди векове те са били често срещани в цяла Европа, , а на изток местообитанието им достигало до Япония. Днес кафявата мечка е изчезнала в повечето от районите, където е обитавала преди. В останалите места нейната популация е малобройна. В Западна Европа кафяви мечки могат да се срещнат в Пиринеите, Алпите и Апенините. В скандинавските страни и в горите на Централна Европа, както и в Карпатите, също има кафяви мечки. В Азия те живеят в Турция, северен Ирак и Иран, както и в северен Китай, Корея. В Япония представители на вида се среща на остров Хокайдо. През вековете кафявата мечка е била избивана от ловци заради месото и козината си.

 Мечката е зависима от местообитанието си – тя има нужда от покоя на дивите гори. В България, мечките в Средна Стара планина, Рила, Пирин и Родопите, са ядрото на Южноевропейската популация на вида. Националните паркове на България предлагат най-добрите условия за живот на мечката у нас и приютяват около 60 животни. Най-дребните по размер представители на вида живеят в Европа, а най-едрите се срещат в Аляска и в Камчатка. Колкото по на север живеят кафявите мечки, толкова повече се увеличават техните размери. Европейските кафяви мечки тежат от 400 до 480 килограма. В централната част на Русия кафявата мечка достига до 600 килограма. Встудените райони те достигат над 700 килограма. Към кафявите мечки се отнася и мечката гризли. Най-тежката мечка гризли е тежала 1150 килограма. Кафявите мечки са наречени така заради кафявата си гъста козина, но тя може да е кестенява или толкова тъмна, че да изглежда почти черна. Тя е гъста и доста груба на пипане. През пролетта и есента животното сменя козината си, като пролетната смяна на козината продължава много по-дълго от есенната. Тялото на мечката е масивно и мускулесто. Благодарение на вратните си мускули кафявата мечка може да нанася много силни удари. Опашката е дълга около 20 сантиметра, но не се вижда заради гъстата козина по тялото на животното. Тялото е масивно, с голяма глава. Очите са тъмни и малки, ушите са малки и заоблени. Лапите на кафявата мечка са с пет пръста и тя стъпва върху цялата си лапа, когато ходи. Предните лапи са с дълги нокти, а на задните й лапи ноктите са по-къси. Дългите нокти на мечката са дълги 10 сантиметра и са със сърповидна форма. Кафявата мечка има силни зъби, които са 40 на брой.

 Кафявата мечка на практика е всеядна. Около три четвърти от храната и представлява растения. Тя се храни с плодове, ядки и различни видове тревисти растения. При липса на достатъчно храна кафявата мечка се храни с насекоми или с техните ларви. Тя може също така да се храни с влечуги, гризачи и дори с мърша, ако от дни не се е хранила. По-едрите представители на вида понякога се хранят с копитни бозайници, които ловят от засада. Най-често техни жертви стават елени, диви прасета и лосове. Възрастната кафява мечка може с един удар на лапата си да прекърши гръбнака на кон. Мечката обича риба и я лови в реките. Когато сьомгата хвърля хайвера си, кафявите мечки я чакат нагоре по течението на реката, срещу което рибата плува. В плитките и стеснени участъци на горните потоци за мечката не е трудно да хване сьомгата. Когато лови рибата, кафявата мечка забравя за агресивното си поведение спрямо други мечки и понякога край реката стоят до 30 животни, които ловят сьомга. Хищникът се храни също така с мравки, червеи, жаби, както и мед, който изгребва от кошерите на дивите пчели, без да я е страх, че ще бъде ужилена. Когато намери мърша, тя я затрупва с клони и стои близо до плячката си, за да я пази. Ако кафявата мечка не е прекалено гладна, тя изчаква два-три дни, докато месото омекне достатъчно. Кафявите мечки понякога убиват свои събратя и дори ги изяждат. Същото може да се случи и с малките мечета. Понякога мечката успява да отнеме плячката от тигър, вълк или пума.

 В природата, а също така и в зоопарка, кафявата мечка боледува рядко. Отбелязани са единични случаи, в които представители на вида боледуват от бяс. Кафявата мечка страда и от различни заболявания, които се предизвикват от чревни паразити. Често тя страда и от бълхи и други кожни паразити.

 Кафявата мечка много обича да играе във вода, затова в зоопарковете се правят специални водоеми за тези животни. Тя с лекота може да преплува до 6 километра. Жлъчният мехур на кафявата мечка се използва в традиционната източна медицина като лекарство от различни болести. Животното изглежда доста тромаво, но всъщност може да развие голяма скорост по време на преследването на плячката си. Кафявата мечка може да тича със скорост от 55 километра в час. През зимата мечката изпада в зимен сън. Тя трябва да е подготвила организма си за този процес, като му осигури достатъчно мазнини, за да оцелее през студените зимни месеци. Всъщност кафявата мечка спи почти половин година. Тя прави бърлогата си на труднодостъпно място, а мястото за зимния си сън подготвя в пещери или сред скални късове. Зимната бърлога е постлана с мъх и трева. Въпреки че спи, кафявата мечка е нащрек и лесно може да бъде събудена. Тогава тя излиза и започва да си търси ново място за зимен сън. Ако мечката не е натрупала достатъчно запаси от мазнина за зимата, тя не може да заспи, а обикаля цялата зима, за да си търси храна. Тогава тя става много агресивна.

 Размножителният период при кафявите мечки е през май и юни и през това време мъжкарите се бият за женските. Понякога тези битки водят дори до смърт на някой от съперниците. Шест месеца след чифтосването женската ражда две малки, които тежат по 500 грама. Женската ражда мечетата по време на зимния си сън и успява да придремва, докато се грижи за тях. Тя лежи, докато храни малките, които излизат от бърлогата през пролетта, когато вече са големи колкото средно едри кучета. По това време те вече са в състояние да се хранят като възрастни животни. Майката ги учи на ловни умения, както и на това да се крият от едрите хищници. Малките мечета са кротки и послушни и това се използва от дресьорите на животни, които ги възпитават от ранна възраст. До към 2-годишна възраст мечките успяват да научат много трикове. Обикновено след тази възраст кафявата мечка може да бъде опасна, затова дресьорите я заменят с по-млад екземпляр. Мечетата стоят с майка си в продължение на две години. При опасност те се катерят по дървета и стоят там, докато майка им не им разреши да слязат. Мъжкарят може да убие малките, за да се чифтоса наново с майка им. Кафявата мечка е със слабо развито зрение, но обонянието им е много силно - те усещат месо от около 3 километра разстояние.

 Кафявата мечка рядко напада хора, но ако е много гладна, това е възможно. Ако тя е ранена или някой я разбуди от зимния й сън, тя може да нападне. Женските, които имат мечета, стават агресивни, както и мъжкарите, които не са заспали зимен сън. Те нападат хора и могат да им нанесат смъртоносни травми. Съветът на специалистите е, ако ви нападне кафява мечка, да легнете по лице на земята и да не мърдате. Възможно е тя да доближи муцуната си до главата ви, важното е да не се движите. В местата, където има мечки, се препоръчва да ходите така, че да се чува отдалече, и дори да говорите на висок глас. Много рядко се случва мъжка кафява мечка да се превърне в стръвница, но има и такива случаи. Кафявата мечка унищожава пчелини и плодни дървета, по които се катери, за да откъсне плодове.

Източник: www.miau.bg