Казанлък е град в Централна Южна България,намира се в в област Стара Загора и е административен център на едноименната община. Казанлък е разположен почти в центъра на България, отстои на 194 км източно от столицата София, на 190 км от Бургас, на 35 км северозападно от Стара Загора и на 108 км североизточно от Пловдив.

Легендата за Розовата долина

 Град Казанлък се намира в центъра на Казанлъшката котловина, известна като Розовата долина, която е част от Задбалканските котловини. Климатът и почвите тук, благоприятстват за отглежданата от векове маслодайна роза. В близост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня.

 Казанлък се слави с богатата си многовековна история, започваща от дълбоката древност. Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (от 6000 до 4000 г. пр. Хр.), животът на селището продължава и през енеолита и бронзовата епоха (от 2500 г. пр. Хр. до 1200-1100 г. пр. Хр.).

 Значителен период от време Казанлъшката котловина е обитавана от траките, от които е останало богато културно наследство. През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I (днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града), става столица на тракийската Одриска държава (богата цивилизация в долината на древната Тонзос — днешната Тунджа). От това време са откритите вече 12 гробници начело с най-добре запазената по българските земи - "Казанлъшката". Много са археологическите обекти в околността на Казанлък представящи тракийската култура,сред тях попада и уникалният мегалит - обсерватория над с. Бузовград.

Древните тракийски гробници на България

 На територията на общината се намират и доказателства за походите на Филип II Македонски и синът му Александър Македонски. За кратко време тук са престояли и гръцки, келтски и персийски завоеватели. Много са и артефактите, свидетелстващи за римското присъствие. Известно е, че през този период за първи път се отглеждат рози в района. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози, на един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Интересен факт е, че розата е гравирана на една от тракийските монети.

 Не дълго след официалното приемане на християнството в Римската империя (началото на IV в. сл. Хр.),то намерило благоприятна почва и в Розовата долина. Това може да се твърди благодарение на откритата раннохристиянска базилика в местността "Клиселика" край близкото до Казанлък село Крън. Базиликата е датирана в края на IV в. началото на V в., когато, според разкритите до нея други сгради, е изпълнявала функциите на епископски храм или на манастирска църква.

 Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между кан Омуртаг и Византия. От времето на Първата и Втората български държави са открити руините на около десетина крепости: край град Шипка и селата Бузовград, Долно Изворово, Енина, Крън, Кънчево, Ръжена, Средногорово и Ясеново.

 През Средновековието долината е административен център на Крънската хора,в която в определен период властва българският болярин Елтимир, a крепостта "Крън" е била негово седалище. От 1370 г. районът е под османско владичество, като през първите десетилетия е обособена военна крепост. Тогава градът възниква на днешното си място - на левия бряг на Синята река, след като османците унищожават българското селище на десния бряг. През османския период е дадено името на селището, останало и до днес - Казанлък. Има различни предположение за произхода на това име: едно от първите е, че то произлиза от Казан и лък, което значи "прочута ливада"; друга популярна верссия за произхода и името на града - от "къзанлар" - т.е. деца и жени, които излезли да посрещат някакъв султан (вероятно Мурад), преминаващ през тези места; последната версия има и втори вариант-първите орди на османското нашествие са срещали в тукащните гори преди всичко бежанци от Тракия - деца и жени, затова уточнявайки заселището на бъдещия град,завоевателя използвал названието "къзанлар" (място където се намират жени и деца). В не малко турски документи името на града съществува като "Акча Казанлък"-т.е. бял, красив Казанлък.

Минералната вода – бялото имане на Павел баня

 По време на Българското възраждане Казанлък претърпява голям стопански и духовен разцвет. Развиват се повече от 50 занаята - кожарство, медникарство, златарство, абаджийство, папукчийство, бъчварство и най-вече розопроизводство. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия - подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви. През 1820 г. в Казанлък се създава първата розотърговска къща на Дончо Папазов. Впоследствие градът става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.

 Възраждането е периодът, когато в Казанлък се издигнати и няколко църкви и манастир, това са: Казанлъшкият манастир "Въведение Богородично" - основан през 1828 г. от родената в Казанлък Сусана Генчева, която била послушница в Калоферския манастир “Въведение Богородично”.

 Църквата "Успение на Пресвета Богородица" - построена през 1834 г. с парите на богатите и труда на бедните жители от Калпакчийската махала на Казанлък, под ръководството на прочутия майстор от Одрин Санди Костов. През 1836 г. е открито училище в специално построена към църквата сграда, което е сред първите модерни училища в България. Този храм приютява и първото казанлъшко читалище, основано в края на 1860 г.

 Черквата “Св. Троица” - построена от Одринските братя Георги и Санди Костови, и е осветен на трети март 1834 г. от Търновския митрополит Иларион. През 1858 г. към църквата е имало училище, а 1873 г. е създадено и читалище. Историческо събитие за храма е, че през месец февруари 1869 г. Апостолът на свободата йеродякон Игнатий – Васил Левски, е взел участие във вечерното богослужение.

 Катедралният храм “Св. Йоан Предтеча” - построен през 1844 година по инициатива и под прякото ръководство на богатия и влиятелен казанлъчанин Стоян Груйоолу, на мястото където от края на ХVIII век се намирал метохът на Хилендарския манастир с килийно училище към него. През 1877 г. голяма част от стенописите са унищожени при опожаряването на града. Превърнат в хамбар през Руско-турската война, след Освобождението храмът бил възстановяван дълго. В 1896 г. е построена нова камбанария, а през 1936 г. отново и почти изцяло е изографисана от професорите Стефан Иванов, Никола Маринов и Дечко Узунов, с участието на казанлъшките художници Мара Чорбаджийска и Чудомир. Храмът представлява трикорабна базилика и има три престола, посветени на Свети Йоан Предтеча, Свети Йоан Рилски и Свети Харалампий. Иконите му са изработени от тревненски майстори, а иконостасът от майстора от Дебърско, Данаил. Църквата е най-големият православен храм в Казанлък.

 Черквата “Св. Пророк Илия” - построена в 1865 г. на мястото на малка църква от 1812 г., осветена е през 1872 г. Средствата за сторежа са събирани от гражданите на града начело с братята Бозвели. Иконите са от майстора Георги Данчов от Чирпан. Църквата претърпява на два пъти пожар - през 1877 (от турските войски) и в 1936 г. Днес тя е възстановена и е една от най-посещаваните църкви на града. В близост до Казанлък се намират и двата манастира: Шипченски манастир "Рождество Христово" и Мъглижки манастир "Св. Никола".

 Казанлък е с утвърдени традиции и в културно-просветно отношение. През 1836 г. Неофит Бозвели въвежда тук взаимната метода на обучение, през 1860 г. се създава първото читалище, а през 1873 г. - читалище "Искра". През 1883 г. отваря врати Казанлъшкото педагогическо училище, създало стотици добре подготвени учители за цялата страна. В Казанлък има и няколко запазени къщи във възрожденски стил, влизащи в етнографския комплекс “Кулата”, намиращ се в най-стария едноименен квартал на града. На ул. “Княз Светополи Мирски” в две реставрирани къщи са уредени етнографски експозиции - селска къща от подбалкански тип от края на XIX век и градска къща (Хаджиеновата) от средата на XIX век със съответния интериор за начина на живот през съответната епоха. По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия, поради което градът е почти напълно опожарен. През 1877 г. башибозуците, настъпващи с войските на Сюлейман паша, изклали в църквата “Св. Пророк Илия” около 200 казанлъчани, потърсили последно убежище в храма.

 След Освобождението на Казанлък от османско иго занаятите в него западат, заради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. Развива се предимно текстилната промишленост. Днешното акционерно дружество "Розова долина" е основано като предачна фабрика още през 1890 г. от братя Стайнови. Добри позиции на пазара завоюват самолетната промишленост (фабрика "Капрони") и военната промишленост (фабрика "Арсенал" - 1924 г.).

 Днес, почти цялата историята на Казанлъшкия край, може да се проследи в Градския исторически музей -  създаден през 1901 г., той е един от най-старите в България, с неговите над 70 000 експоната. В Казанлък се намира и единственият в България и на Балканите Музей на розата. Всяка година в края на първата седмица на месец юни се провежда традиционният Празник на розата, най-колоритното събитие в града на розите.

Източник: www.svetimesta.com