Кападокия е древна земя, натоварена с културна, историческа и духовна символика. Кападокия е съвкупност от природно съвършенство и човешка изобретателност. След едно пътешествие до Кападокия ще повярвате в чудеса. В превод от персийски Кападокия означава „земя на красивите коне”. Но не очаквайте тук да видите безброй жребци, тичащи на воля по широките поля. Вместо тях, ви очакват стотици хиляди чудати и загадъчни скални форми, в които са издълбани също толкова жилища, скривалища, религиозни постройки и дори цели градове. Сякаш всяко вулканично късче има своето предназначение. А погледнати от птичи поглед, те превръщат Кападокия в един огромен открит музей.

Мъдростта на Ориента

Кумкуат – дребният оранжев цитрус, символ на остров Корфу

 Какво знаете за Кападокия? Колкото и странно да звучи, въпреки че днес Кападокия попада в пределите на мюсюлманската турска общност, в древността е била един от центровете на ранното християнство. Предполага се, че тук са били изградени над 1000 църкви и параклиси, притежаващи всички елементи на култовата архитектура и украсени с най-изящните рисунки на майстори-художници. А дали е случаен и фактът, че именно в Кападокия е роден един от най-почитаните светци на източноправославната църква – Св. Георги?! Сцени, икони и изображения с неговия лик присъстват в почти всички запазени фрески. Но не забравяйте – и те са били издълбани в скалите, за да съумеят да съхранят християнската вяра през вековете. Сякаш някой е показал на преследваните християни пътя към убежището и им е помогнал да построят „духовен мост” за бъдещето. Кападокия има статута на национален парк и всеки е длъжен да пази уникалната красота на естествените му природни форми. Безбройните Приказни комини, Долината на гълъбите и изумителни скални образувания ще ви съпътстват във всички посоки, а една въздушна разходка с балон ще добави и доза романтика. Отпийте глътка вълшебство от природата в Кападокия!

 Кападокия е област, разположена на високо плато в източната част на региона Анатолия в централна Турция. Платото е осеяно с вулканични върхове, сред които най-висок е  връх Ерджиес (3916 м.). На юг планината Торос отделя Кападокия от Средиземно море, на югозапад е историческата област Ликаония, а на северозапад – Галатия. Отстои на около 1400 км от българската столица София и на около 750 км от„царицата на турските градове” Истанбул. Кападокия граничи с южното крайбрежие на Черно море и се разполага между долините на реките Къзълърмак и Ефрат, и Соленото езеро Туз (второто по големина в Турция). Главни градове и основни туристически дестинации са Кайзери, Гьореме, Невшехир, Аванос, Юргюп и Ючхисар. Кападокия е била населявана още в Бронзовата епоха, когато хетите й дават името Хати. След падането на империята им, Кападокия остава под властта на местната феодална аристокрация, която изгражда здрави крепости за укрепление на територията. След това тя преминава последователно в ръцете на асирийците (които създават там свои колонии), на Персийската империя, на Александър Македонски и накрая на династията на Ариатес.

 През II в. пр. Хр. Кападокия става подчинена на Римската империя, а при управлението на император Тиберий става нейна провинция. През II в. от новата ера, гонени от римляните раннохристияни намират убежище по тези земи и решават да се възползват от естествените вулканични формирования, за да си създадат защита срещу вражеските нападения. Те ги разширяват и съединяват и създават цели подземни градове (свързани помежду си с плетеници от тунели) от къщи, винарни, водохранилища, параклиси, църкви и дори манастири. През VIII в. арабите нахлуват в Кападокия, през XII в. тя преминава във властта на селджукските турци, а в края на XIV в., при управлението на Баязид, става част от пределите на Османската империя. Дългото господство на турците налага и турския език като основен, който се смесва с разпространения вече гръцки. През 1923 г. започва изселването на християните и Кападокия се превръща в една от основните туристически атракции на Турция.

Врата до врата

Иновативните училища по света

 Кападокия е уникална смесица от културно-исторически обекти (дело на човешкия труд и провокирани от инстинкта за самосъхранение) и впечатляващи природни чудеса. И макар съвкупността от религиозни храмове, скални образувания и древни жилища безспорно да предизвиква всеобщо възхищение, основният обект на туристически интерес в Кападокия е градчето Гьореме. То дължи популярността си на две атракции – Откритият музей „Гьореме” и на издяланите от ерозията вулканични скали със странна форма „Приказните комини”. Не случайно, през 1984 г. Открият музей „Гьореме” е обявен от ЮНЕСКО за Световно културно наследство. Множество църкви оформят цял манастирски комплекс, издялан директно в скалите в периода IV – XI в. Според легендата те са били 365 (по една за всеки ден от годината), но днес достъпни за посещение са само 30. Ще бъдете впечатлени от изяществото на рисунките, показващи изящното изкуство на Кападокия и съхранени все така ярки през вековете, благодарение на непропускливостта на варовиковите скали и постоянната температура в помещенията.

 Най-голяма сред църквите е Църквата на катарамата, където библейските сцени са най-подробно и ярко изрисувани (изобразени са 12-те апостоли, светци, сцени от живота на Иисус). Тя представлява комплекс от 4 помещения (Старата църква, Новата църква, Ниската църква и зона за погребения) и крипта. Една от най-малките църкви пък е Църквата с ябълката от XI в. Тя е издълбана в скалата под формата на гръцки кръст, с 4 несиметрични колони, поддържани централния купол. В дясно от олтара пък е изобразена Последната вечеря със символно значение на рибата (буквите на думата „риба” на гръцки оформят акростих с посланието – Иисус Христос, Син Божи, Спасителят).  Църквата носи името си от червеникавия предмет в лявата ръка на Архангел Михаил, изобразен на купола.

 Другите по-известни църкви в Открития музей „Гьореме” са Църквата със змията (със сцена на Св. Георги, убиващ дракон с очертания на змия), Църквата „Св. Варвара” (според легендата Св. Мъченица Варвара била египтянка, затворена от баща си, който искал да й попречи да приеме християнската вяра. Тя обаче намерила начин да проповядва религията и била убита), Тъмната Църква (Светлината влиза само през един изключително малък отвор. От турската инвазия до 1950 г. била използвана за гълабарник. Фреските изобразяват сцени от Новия завет) и Църквата на сандала (в една и съща скала с Тъмната църква. Наречена така заради двата отпечатъка на входа й). Много важна част от Открития музей „Гьореме” са двата манастира, разположени близо един до друг – Момичешката кула (на 7 етажа, но достъпни са само първите три, където можете да видите зала за хранене, параклис и църква. Бил е обитаван от над 300 монахини) и Манастирът на свещениците (от който са запазени само няколко стаи на първия етаж).

 Долината на Приказните комини е обвита с някаква мистичност. Многобройните вулканични образувания, оформени под въздействие на вятъра и водата, в горната си част наподобяват шапчиците на комините. Според легендите в тях са живеели феи и духове, можещи да изпълнят всякакви желания. Първите християни, дошли по тези земи, изсекли в Приказните комини множество монашески килии, жилища и храмове.

 Най-удобният начин да се насладите на чудния и загадъчен пейзаж на Кападокия, е да си направите разходка с балон – една от най-популярните туристически атракции през последните няколко години. Разноцветните балони с горещ въздух ще ви издигнат на стотици метри над земята и в продълвение на един час ще ви водят на приказно пътешествие буквално между Приказните комини, ще се снижават съвсем близо до земната повърхност и ще се провират в дълбоките каньони. От птичи поглед ще видите и разликата в на пръв поглед еднаквите скални образувания, ще забележите и оформилите се от дъждовната вода форми в долините, ще зърнете амфитеатралното изящество на пещерните жилища и ще се потопите във вълшебния свят на природата.

Кои са другите популярни места в Кападокия?

	Град Невшехир – бил населен още през неолита. Византийската крепост над града по времето на Османската империя е преустроена на петоъгълна крепост с 4 цилиндрични кули, 2 входа и с назъбена стена. Под укреплението се намира Оловната джамия на Ибрахим Паша от VIII в.
	Град Юргюп – това е бил патриаршеският център на Кападокия. Тук можете не само да разгледате съхранените религиозни храмове, но да отседнете в някой от популярните скални (но луксозни) хотели, да опитате вкусното вино в местните винарни и да видите ръчно изработване на килими. Тук в скалите дори има дискотеки и барове, при това автентичната атмосфера не се е загубила.
	Аванос – наричат го „Глинения град”, защото тук прозиводството на глинени съдове е съхранено още от времето на хетите. При това можете да разгледате произведения от различни епохи, намерени при разкопки. А можете и сами да направите глинено изделие в някоя местна работилница.
	Учхисар – най-забележителен тук е скалният замък, от върха на който се разкрива прекрасна гледка. Той е разположен на най-високата точка в града, а стаите, стъпалата, тунелите и галериите във вътрешността му са свързани. На входовете на стаите има плъзгащи се камъни, които са били използвани за контролиране на влизащите и излизащите. На покрива и в крайните крила на замъка ще забележите безброй малки дупки – там са били отглеждани гълъбите, използвани за комуникация с другите населени райони.
	Каймаклъ – или „Подземният град” – открит е през 1938 г., но работи като туристическа атракция от 1964 г. Тук има всичко – стопански постройки, помещения за живеене, църкви, работилници, складове, вентилация и канализация. Те са разположени на 8 етажа (за туристи са отворени 4) по протежението на близо 100 тесни и наклонени тунели.

Източник: www.rozali.com